Решение № 3318 от 03.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 03.06.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …......… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №3719 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №197513 от 21.08.2017г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от И.Б.Б. и Р.М.Б. срещу "У.Б." АД искове с правно основание чл.146, ал.1 ЗЗП – за прогласяване нищожността като неравноправни на клаузите на чл.4, ал.1, абзац 3; чл.7, ал.1; чл.9, ал.2 и чл.24 от договор за ипотечен кредит №86/20.09.2006г.; както и за прогласяване нищожността като неравноправни на клаузите на т.3.09.(8)„а“, изр.1; т.3.09.(8)„б“ и т.3.09.(8)„в“ от Общите бизнес условия на банката, в сила от 01.09.2006г.. С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от И.Б.Б. и Р.М.Б. срещу "У.Б." АД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати солидарно на ищците: сумата от 16706.05 лв., представляваща разлика между предварително договорени месечни анюитетни вноски и заплатени завишени анюитетни вноски за 83 месеца, считано от 20.09.2006г. до завеждане на исковата молба в съда - 06.08.2013г., както и сумата от 300.00 лв., представляваща надплатени годишни такси за управление на кредита за периода от 20.09.2006г. - 31.12.2011г., които са недължимо платени (платени без основание) поради нищожност на клаузи от договор за ипотечен кредит №86/20.09.2006г. и Общите бизнес условия на банката, в сила от 01.09.2006г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен като неоснователен предявения от И.Б.Б. и Р.М.Б. срещу "У.Б." АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати солидарно на ищците сумата от 800.00 лв., представляваща недължимо платена такса от 2% върху предсрочно погасена главница от 40000.00 лв.. С решението е отхвърлен като неоснователен предявения от И.Б.Б. и Р.М.Б. срещу "У.Б." АД при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати солидарно на ищците сумата от 16706.05 лв., представляваща недължимо платена (платена без основание) поради неправилно изчисляване на лихвата по кредита за периода от 20.09.2006г. – 31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. С решението са осъдени И.Б.Б. и Р.М.Б. да заплатят на "У.Б." АД направените по делото разноски в размер на 2390.00 лв..

С решение №355564 от

07.03.2018г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав, е отхвърлена молбата на И.Б.Б. и Р.М.Б. за допълване по реда на чл.250 от ГПК на решение №197513 от 21.08.2017г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав.

С определение от 15.10.2018г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав, е отхвърлена молбата на И.Б.Б. и Р.М.Б. за изменение на решение №197513 от 21.08.2017г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав, в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ищците -

И.Б.Б. и Р.М.Б., чрез адв.Св.С., с която се обжалва изцяло решение №197513 от 21.08.2017г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Излага се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение направени доказателствени искания за представяне на конкретно посочени доказателства, чрез които се твърди, че ще бъдат установени релевантни за спора факти и обстоятелства. Излага се още, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към правилното решаване на спора, което е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Твърди се, че първостепенният съд е обосновал погрешен извод, че кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържането на посочените клаузи от сключения договор за кредит, в т.ч. и на отделни клаузи от Общите условия, предмет на предявените искове. Поддържа се, че съгласно нормата на чл.146, ал.4 от ЗЗП тежестта за доказване, че оспорените клаузи от договора за кредит и на Общите условия са индивидуално уговорени е на търговеца, за който факт в настоящия случай не са ангажирани годни доказателства доколкото показанията на разпитаните свидетели не следва да бъдат кредитирани, тъй като са служители на банката и показанията им са пристрастни и са заинтересовани от изхода на спора. Излага се, че оспорените клаузи от договора за кредит и на Общите условия са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и като такива са нищожни на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, тъй като нарушават основни принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение доколкото съдържанието им е изцяло в полза на банката и не защитава интересите на потребителите. Твърди се още, че оспорените клаузи от договора за кредит и на Общите условия противоречат и на императивната разпоредба на закона - чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, защото не съдържат метода на изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата. Излага се още, че от анализа на събраните доказателства – приети основно и допълнителни заключения на съдебно-икономическа експертиза, се установява по категоричен начин, че недопустимо едностранно и без съгласието на кредитополучателя банката е променила размера на Базовия лихвен процент /БЛП/ като при формирането му е включила добавка „премия“, каквато няма уговорена в сключения договор за кредит. В тази връзка се излага, че банката-кредитор не е имала правно основание за едностранно увеличение на лихвения процент по сключения договор за ипотечен кредит №86/20.09.2006г. и съответно получените от нея суми за лихва и годишни такси за управление на кредита за исковия период са дадени без основание, респективно се твърди, че със сумата от 16706.05 лв., представляваща разлика между предварително договорени месечни анюитетни вноски и заплатени завишени анюитетни вноски за 83 месеца, считано от 20.09.2006г. до завеждане на исковата молба в съда - 06.08.2013г., както и със сумата от 300.00 лв., представляваща недължимо платени годишни такси за управление на кредита (платени без основание) за периода 20.09.2006г. - 31.12.2011г., ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците. Твърди се още, че с претендираната искова сума от 800.00 лв., представляваща недължимо платена такса от 2% върху предсрочно погасена главница от 40000.00 лв., ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците – кредитополучател и солидарен длъжник, тъй като е начислена от банката на основание чл.7, ал.1 от сключения договор за ипотечен кредит №86/20.09.2006г., която клауза е нищожна на основанията предвидени в чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Допълнителни аргументи са изложени и в писмена защита. По горните съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове с правно основание чл.146, ал.1 ЗЗП – за прогласяване нищожността като неравноправни на клаузите на чл.4, ал.1, абзац 3; чл.7, ал.1; чл.9, ал.2 и чл.24 от договор за ипотечен кредит №86/20.09.2006г.; както и за прогласяване нищожността като неравноправни на клаузите на т.3.09.(8)„а“, изр.1; т.3.09.(8)„б“ и т.3.09.(8)„в“ от Общите бизнес условия на банката, в сила от 01.09.2006г.; както и да уважи предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "У.Б." АД, чрез адв.М.Я. депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ищците. Наведени са доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени всички предявени искове, като постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че по делото е доказано, че атакуваните клаузи от сключения договор за ипотечен кредит и Общи условия към него са индивидуално уговорени, тъй като ищците са имали възможността да се запознаят предварително с клаузите на договора и са имали възможност да предлагат нови клаузи и/или нови текстове на предложените от банката клаузи, но не са се възползвали от тази възможност, поради което липсва основание да се приеме, че е налице недобросъвестно поведение на банката, която едностранно през исковия период е променила размера на дължимата лихва, респективно на годишни такси за управление на кредита. Поддържа се, че съдът е направил правилен извод за валидността и индивидуалната договореност на оспорените клаузи от сключения договор за ипотечен кредит и Общи условия към него, които не са неравноправни, тъй като не се установява нито една от хипотезите, посочени в чл.143 от ЗЗП. Сочи се, че основанията за промяна на лихвите по анюитетните месечни вноски са предвидени и договорени между страните, липсват уговорки, които да са във вреда на кредитополучателя и солидарния длъжник доколкото последните са се запознали с условията на договора и е постигната обща воля между страните, обективирана в клаузите на сключения между тях договор за ипотечен кредит №86/20.09.2006г.. Във връзка с изложените аргументи се поддържа, че оспорените клаузи от сключения договор за ипотечен кредит и Общи условия към него не попадат в приложното поле на ЗЗП, същите са действителни и обвързващи страните, поради което платените от ищците лихви на основание увеличения лихвен процент, съответно и годишни такси за управление на кредита са дадени на валидно договорно основание и като такива не подлежат на връщане от страна на банката-кредитор. С оглед горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищците -

И.Б.Б. и Р.М.Б., чрез адв.Св.С., с която се обжалва изцяло решение №355564 от 07.03.2018г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав, с което е отхвърлена молба на ищците за допълване по реда на чл.250 от ГПК на решение №197513 от 21.08.2017г., постановено по гр.дело №33210/2013г. по описа на СРС, Г.О., 46-ти състав, като са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви в постановения от него съдебен акт - решение №197513 от 21.08.2017г., на основание на които е отхвърлил предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати солидарно на ищците сумата от 16706.05 лв., представляваща недължимо платена (платена без основание) поради неправилно изчисляване на лихвата по кредита за периода 20.09.2006г. – 06.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че първоинстанционният съд да обоснове извод за неоснователност на така предявения иск не е обсъдил събраните по делото доказателства, от които се установява факта, че банката, без да има законово основание, е променяла БЛП, което е довело до неправилно изчисляване на лихвата по кредита за периода 20.09.2006г. – 06.08.2013г. и съответно получените от банката суми се явяват платени без основание. По горните съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи подадената молба по реда на чл.250 от ГПК.