Определение № 1385 от 04.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2190/2023
- Вид
- Определение № 1385
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Мина Мумджиева, Стойчо Попов, Костадинка Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.253, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 321 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1385 гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Костадинка Костадинова
Стойчо Попов като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.
Образувано е по повод постъпила в съда жалба от Е. Я. К. чрез адв. В.Г. срещу протоколно определение на СРС, НО, 3 състав по НЧХД 12513/22г. по описа на състава, с което на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.5, т.2 вр. с чл.81, ал.3 НПК е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба от Е. Я. К. срещу Н.А.Д. по обвинението за извършено от нея престъпление по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 НК.
За да прекрати наказателното производство, СРС е приел за установено, че тъжбата е била подадена след изтичането на 6-месечния преклузивен срок по чл.81, ал.3 НПК. Съдът е приел за установено, че съгласно текста на тъжбата инкриминираната дата е 01.04.2022г., а тъжбата е подадена на 05.10.2022г. Първоинстанционният съд е изразил несъгласие с доводите на повереника на ЧТ, че шестмесечният срок по чл.81, ал.3 НПК започва да тече след консултация с лице, което оказва квалифицирана правна помощ и узнаването за правото си на ЧТ чрез тази консултация.
В жалбата срещу определението на съда се твърди, че доводите за спазването на шестмесечния срок са били неправилно интерпретирани от първоинстанционния съд.
Изтъква се, че неговият доверител е подал жалба срещу деянието на Н.Д. пред прокуратурата, тъй като е очаквал, че същото осъществява състав на престъпление от общ характер. Твърди се, че едва след като получил отказ от образуване на досъдебно производство с постановление от 18.08.2022г. за ЧТ е започнал да тече срокът по чл.81, ал.3 НПК. Твърди се, че частният тъжител получил постановлението през октомври 2022г. и едва в този момент разбрал, че има право да подаде ЧТ. В жалбата е формулирано доказателствено искане съдът да изиска обратната разписка за връчване на посоченото постановление и да прецени въз основа на това доказателство началото на срока по чл.81, ал.3 НПК. При администриране на въззивната жалба е заплатена е ДТ по т. 14 от Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП (л.13, СП, СГС).
Съдът намира, че въззивната жалба на ЧТ, депозирана чрез неговия повереник, не е администрирана съгласно изискванията на чл. 321 НПК. Действително по делото е налична призовка с приложена към нея въззивна жалба, като отрязъкът от нея е бил надлежно оформен с подпис на лицето, срещу което е подадена тъжбата (Н.Д.), както и с отбелязване, че връчването е лично (л.10, СП, СГС). От друга страна обаче липсват доказателства лицето, 1 срещу което е подадена тъжбата, да е получило копие от приложенията към въззивната жалба, както и да е било уведомено за правото си, ако желае да депозира възражения срещу жалбата в указан от районния съдия срок от получаването на препис и преди делото да бъде администрирано в СГС. Липсват доказателства за частната жалба на ЧТ и приложенията към нея да е бил уведомен и упълномощеният защитник – адв. Й. от САК с приложено на л.30 от СП, СРС пълномощно, респективно – доказателства да му е било връчено съобщение с указания за правото да възрази срещу доводите в жалбата в указан от районния съдия срок от получаването на съобщение и преди делото да бъде администрирано пред въззивния съд (чл.322 НПК). По арг. от чл.253, т.2 НПК подсъдимият и защитникът са различни страни в процеса, които могат самостоятелно да упражняват процесуалните си права. В конкретния случай липсват процесуални гаранции, че е било обезпечено правото на защитника на лицето, срещу което е подадена частна тъжба, лично да участва при размяната на съдебни книжа и лично да упражнява процесуалните си права. Това е така, тъй като въз основа на приложените по делото книжа, свързани с размяната на съобщения, не би могъл да се направи еднозначен извод, че защитникът е запознат с постъпилата въззивна жалба и приложенията към нея. Не би могъл да се направи и извод за датата, от която за него самостоятелно са започнали да текат срокове, указани от районния съдия, за депозиране на възражения срещу доводите в нея. С оглед изложеното по-горе производството, образувано пред въззивния съд, следва да се прекрати, а делото – да се върне на СРС за администриране на въззивната жалба.
С оглед изложеното , Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧХД № 2190/23г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС за администриране на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2