Определение № 166 от 03.02.2026, Административен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166

Разград, 03.02.2026 г.

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ като разгледа докладваното от съдията Юлияна Цонева канд № 16/2026 г. на Административен съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от П. Т. С. от [населено място], обл. Велико Търново, действащ чрез упълномощен адв. Г. Г., АК-Плевен, против Решение № 133 от 03.11.2025г., постановено по АНД № 344/2025г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 37-0001193 от 15.04.2025г. на Началник на ОО „АА“ - Разград. С това НП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с Приложение № 5, Част I, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС, на жалбоподателя П. Т. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба е заявено искане за спиране на производството по делото на основание с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 228 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и във вр. с чл. 633 от ГПК, предвид наличието на разглеждано в друг съд дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство, а именно до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-437/2025.

Административен съд – Разград, за да се произнесе по искането, прецени следното:

Цитираното дело С-437/2025 на СЕС е образувано по отправено преюдициално запитване по Определение № 882 от 30.06.2025г. по адм. дело № 152/2025 г. на Административен съд – Габрово, като в точка 2 поставеният въпрос е със следното съдържание: "Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т. 53 от него съдът посочва: "... При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза". Предвид така изложеното е поставен и въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози (относима към предмета на делото на запитващия Административен съд – Габрово), следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на цитираното Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023 г.

Очевидно, така поставеният въпрос е свързан с тълкуването на разпоредба по Закона за автомобилните превози, докато в настоящото производство пред Административен съд – Разград, наложеното на жалбоподателя административно наказание (във фиксиран размер) по оспореното Наказателно постановление е по Закона за движение по пътищата. Т.е. фактите по настоящото дело не попадат в обхвата на въпросите, отправени с преюдициалното запитване по образуваното дело С-437/2025 на СЕС, поради което и отговорите на въпросите, които са поставени за решаване пред СЕС нямат обуславящо значение за правилното решаване на настоящия съдебен спор. Следва да се съобрази, в тази връзка, основното правило, че преюдициалното запитване няма за предмет формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а почива на конкретна фактическа хипотеза към момента на отправяне на самото запитване. То е обусловено от обективна необходимост за запитващата юрисдикция за решаването на конкретния спор, въз основа на конкретни факти, свързани с предмета на главното дело и целта е да подпомогне съда при постановяване на решението по това конкретно дело. Преюдициалното запитване трябва да е релевантно към предмета на главното дело и да помогне на националния съд да формира своето вътрешно убеждение и да реши делото, висящо пред него. Респ. и по арг. от чл. 633 от ГПК същото се явява задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, но по въпроси, които са изцяло относими и идентични с предмета на главното дело. Очевидно настоящият случай не е такъв. Административното дело пред Административен съд - Габрово, по което е повдигнат преюдициалния спор не е с предмет, идентичен с този по настоящото дело, съответно не е налице основание по чл. 154а, т. 8 във вр. с чл. 228 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за спиране на настоящото дело.

В този смисъл и Определение № 12478 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. дело № 10683/2025 г., VII о.

Воден от изложените съображения, Административен съд – Разград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането за спиране на настоящото съдебно производството по КАНД № 16/2026 г. по описа на Административен съд - Разград до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-437/2025.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: