Решение № 198 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600408 по описа за 2023 година С присъда № 10 от 23. 01. 2023г. по ч. н. х. д. № 2806- 2022 г.

Районен съд Бургас е признал подсъдимия В. В. Р. от с. **********, ******* област, ЕГН ********** за виновен в това, че на 29. 06. 2022г., около 23. 30 часа в с. *******, причинил лека телесна повреда на Н. П. П., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно охлузна рана по главата, придружена с оток и охлузна рана по лявата предмишница, предизвикани от нанесен удар по главата с ПВЦ тръбапрестъпление по чл. 130 ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата съдът е осъдил подс. Р. да заплати на гражданския ищец П. обещетение за претърпени неимуществени вреди за престъплението по чл.

130 ал. 2 НК в размер на 1500 лева, ведно със законна лихва, начиная от 29.

06. 2022г. да окончателното изплащане като гражданския иск над този размер до 3000 лева е отхвърлил.

Също с присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия направените от него разноски, както и в полза на държаватадържавна такса върху уважената част на гражданския иск и направените от нея разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Р., който я обжалва чрез своя защитник адв. М. по реда на въззивното обжалване със съображения, че тя е необоснована, незаконосъобразна и в крайна сметка неправилна, а постановената сума относно уважения размер на предявения граждански иск- за несправетлива.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият1 въззивник В. Р. не се явява и не представя допълнително становище, обосноваващо искането му за за отмяна на атакуваната присъда поради наличие на условията по чл. 12 ал. 1 НК. Не сочи нови доказателства.

Защитникът на въззивника заявява, че междувременно той е изявил желание да смени адвоката си и адв. М. в момента няма връзка с него, макар да не доказва прекратяване на пълномощшя. Нови доказателства не се сочат. Съдът прие, че с оглед събраните данни, въззивникът е редовно призован и не се явява без да сочи уважителни причини за неявяването, поради което даде ход на делото и го разгледа в негово отсъствие.

В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец не се явява, редовно призован. Чрез своя повереник заявява, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и предлага тя да да бъде потвърдена както в наказателно осъдителната, така и в гражданско осъдителната част. Не сочи нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл.

313 и чл. 314 НПК, Окръжният съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимно лице, подадена е в срок, както и съдържа всички изискуеми атрибути, поради което е процесуално допустима.

По същество:

Районният съд е положил всички необходими и достатъчни усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на което не направил обосновани изводи относно фактическата обстановка. Приел е за безспорно,че подсъдимият и пострадалият се познават добре, живеят къща срещу къща. Вечерта на процесната дата пострадалият бил с компания, между които и съпругата и племенника му. В един момент в заведението влязъл и подс. Р. и започнал да обикаля между масите, поради което пострадалият му направил забележка, още повече, че Р. бил във видимо нетрезва състояние.

Подсъдимият излязъл и напуснал заведението, но след малко се върнал пред заведението и започнал да наблюдава. Към 23. 30 часа пострадалият и неговата съпруга П. се прибрали в дома си, но подсъдимият, който бил в своя двор започнал за вика, да псува и да обижда. Двамата- подсъдим и пострадалси разменили реплики, след което П. влязъл в двора на къщата на Р. да се разберат. Последният обаче избягал и се скрил зад къщата, а тъжителят се прибрал в своя двор, отново последван от викове на Р.. Отново се върнал в двора му, но Р. отново се скрил. На място бил повикан св. П. П., за да помогне като пострадалия бил още в двора на подсъдимия, при което последният се появил откъм гърба на тъжителя и успял да му нанесе удар с ПВЦ- тръба по главата, от което пострадалият изпитал силна болка в главата и лявата предмишница. Пристигнал и св. И. П. и всички заедно подали сигнал до тел.

112. Пристигналите полицейски служители съставили протоколи за предупраждание на подсъдимия и тъжителя. На следващия ден било издадена медицинско удостоверение след преглед на пострадалия, в което били установени констатираните увреждания, както и възможния начин, по който са получени. На базата на това удостоверение съдът е изслушал и надлежно приобщил към доказателствата по делото и извършената съдебно медицинска експертиза, от която е видно, че на пострадалия са причинени болка и страдание.

По нататък в мотивите на присъдата съдът е изложил пространни съображения защо приема показанията на определена група свидетели за обективни, последователни и безпротиворечиви- наличие на непосредствени възприятия, които се потвърждават и от приетатата експертиза. Всичко това, съобразено и със съдебната практика- ППВС № 3/79г.- е дало основание на съда да направи и законосъобразни правни изводи- че в случая е безспорно, че е налице причинена болка и страдание в следствие на умишлено нанесена 2 телесна повреда- престъпление по чл. 130 ал. 2 НК.

Всъщност и във въззивната жалба подсъдимият не оспорва така приетата фактическа обстановка и правна квалификация. Той обаче намира, че деянието е извършил в състояние на неизбежна отбрана. Настоящата инстанция не приема това становище, тъй като по никакъв начин за това не се сочат доказателства, а само голословни твърдение за наличие на висяща полицейска проверка на пострадалия. И напротив- позоваването на това, дори и да е истина, само указва, че между пострадал и подсъдим е съществувал конфликт, който донякъде може да обясни първопричината за случилото се, но в никакъв случай не е индиция за оневиняване на подсъдимия поради липса на общественоопасно деяние.

Накрая в мотивите си съдът е изтъкнал и съображения относно вида и размера на наложеното наказание и причината, поради която е решил да приложи разпоредбата на чл. 78а НК- при това с минимален размер на административното наказание. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд. В същия смисъл правилно е прието, че от деянието за възникнали основания за обезвреда, като съдът е определил размерът на така доказаните вреди в пълно спазване на принципа за справедливост.

Впрочем, в самия край на съдебното следствие пред настоящата инстанция защитникът на подс. В. Р. изрично потвърди, че въззивната жалба е написа тя по своя инициатива и подсъдимия не я е подписал или наймалкото потвърдил по друг начин.

При цялостната проверка на присъдата, окръжният съд не констатира наличие и на други обстоятелства, обосноваващи извод за допуснати отстраними процесуални нарушения, включително и правото на защита на подсъдимия и пострадалия, поради което като цяло атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, обоснована и законосъобразна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 10 от 23. 01. 2023г. по ч.

НХД № 2809- 2022г. на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3