Определение № 3669 от 18.10.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3669 гр. Варна, 15.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502402 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 248 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба, депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „*****, „Варна Тауърс - Г“, чрез адв. Н.Б., срещу Определение № 4017/06.08.2021 г., постановено по гр. дело № 3188/2021 г. по описа на ВРС, с което е допълнено Определение № 1071/15.04.2021 г. по същото дело, в частта относно разноските, като е осъден „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „*****, „Варна Тауърс - Г“, да заплати на „Антимов и Пегас“ ООД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направени в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по изложени подробни съображения. В жалбата се посочва, че искането за присъждане на разноски е направено след постановяване на акта, с който първоинстанционното производство е прекратено, поради което молбата по чл. 248 от ГПК е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Излага се също, че с депозирания отговор на исковата молба не са представени доказателства за сторените в производството разноски, поради което такива не следва да се присъждат, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Твърди се още, че подадената от ответника молба не може да се характеризира като такава 1 по чл. 248 от ГПК, поради липса на конкретно искане за изменение или допълване на постановения от ВРС съдебен акт. В условията на евентуалност се излагат съображения за неоснователност на молбата за присъждане на разноски в заповедното производство, тъй като същите не са посочени в списъка по чл. 80 от ГПК и не може да бъде направена преценка, че такива действително са извършени. Твърди се също, че при депозирането на възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в заповедното производство, не е необходимо съдействието на адвокат, поради което разноски не се дължат, а по отношение на исковото производство – делото е прекратено преди ответника да получи препис от исковата молба и процесуални действия по защита правата и интересите на дружеството не са осъществявани от адвокат.

Претендира се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Антимов и Пегас“ ООД.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда, изложени в мотивите на обжалваното определение, поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В отговор на частната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, срещу „Антимов и Пегас“ ООД, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК.

С Определение № 1071/15.04.2021 г. е прекратено производството по гр. дело № 3188/2021 г. по описа на ВРС, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК, като същото е влязло в законна сила на 09.07.2021 г.

С молба от 09.07.2021 г. (п.к. 07.07.2021 г.) ответникът „Антимов и Пегас“ ООД е поискал присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като по тази молба ВРС е постановил обжалваното определение.

От представените по делото доказателства е видно, че ответното дружество е упълномощило адвокат, който да представлява и защитава интересите му по делото. Препис от исковата молба е бил връчен на ответника на 10.03.2021 г., който чрез процесуалния си 2 представител е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Основанието за присъждането на разноските в полза на ответника при прекратяване на производството, е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Отговорността за направените от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението на страната, неоснователно предизвикала правния спор, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл. 78 от ГПК, съобразно изхода на делото – отхвърляне на иска или прекратяване на делото.

Настоящият въззивен състав приема, че на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, като се вземе предвид, че искане за присъждане на разноски е направено в отговора на исковата молба (депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и преди постановяване на прекратителното определение, видно от материалите по делото), а доказателства за действително извършени разноски в размер на 670 лева са представени с молбата по чл. 248 ГПК. Правилно и законосъобразно ВРС е посочил, че представянето на списък на разноските и доказателства за извършването им след прекратяване на делото е допустимо, тъй като производството е прекратено в закрито заседание, а в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено искането за присъждане на разноски и са представени доказателства за действителното им извършване.

Съдът споделя и изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на разноски в заповедното производство, както и относно размера на присъдените такива.

По изложените съображения молбата за присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК е основателна, като поради съвпадащите изводи с тези на ВРС, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4017/06.08.2021 г., постановено по гр. д. № 3188/2021 г. по описа на РС Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4