Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 979 от 18.12.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3226/2023
Вид
Решение № 979
Подписан
18.12.2023
В сила
23.01.2024
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 500 и сл. · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Сливен, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103226 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ищцовото дружество срещу ответника физическо лице, за претендиране на изплащане на изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2270.98 лв., по смисъла на чл. 500 и сл. от КЗ.

Излагат се твърдения, че на 29.04.2016 г. е настъпило ПТП в гр. Сливен, на кръстовището между бул. „Б. М.“ и бул. „С. К.“, с участието на МПС „Фиат Пунто“ с рег. № ....., собственост на ответника. Същият в качеството си на водач на л.а. /МПС/ предприел маневра десен завой, изгубил контрол над управлението на автомобила и ударил друго МПС, което изчаквало сигнала на светофарната уредба в лентата за насрещно движение друго МПС „Ф. Ф.“ с рег. № ....

Сочат, че на мястото на постъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1504938/29.04.2016 г., като виновен за случилото се бил водача на МПС „Ф. П.“, като след това същия е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка на аклохол.

Твърдят, че между ищцовото застрахователно дружество и ответника е 1 сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/11150002753793, валидна към момента на събитието. Заведена била щета под №********** от застрахователното дружество на увреденото МПС по застраховка „Каско“. Твърдят, че след случилото се по банковата сметка била изплатена на дружеството, сумата в размер на 550.94 лева, с общ размер на сумата

2245.98 лева.

Посочват, че съгласно

Решение

№20241770/03.11.2020 г. по дело №29780/2019 г. по описа на СРС, са осъдили застрахователното дружество да заплатят и разноски в размер на 550,94 лв., като общ размер на сумата е 2245,98 лева.

Предвид гореизложеното, моли съда да се постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 2270.98 лв., предствляваща изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение. Претиндират направените по делото разноски за настоящото исково, както и за заповедносто производство.

При условията на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който намира иска за допустим, но неоснователен.

Изтъква, че е погасил задължението си към ищцовото дружество, като прилага за това вносна бележка за изплатена сума в размер на 2330.91 лв., представляваща главница в размер 2270.98 лв. ведно със законна лихва в размер на 59.93 лева за периода от 14.11.2022 г. до 16.02.2023 г., за което е представена вносна бележка от 16.02.2023 г.

В о.с.з ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител или пълномощник. Със становище вх. № 19490/13.11.2023 г. излагат твърдения, че ответникът е заплатил дължимата сума и лихвата.

Претендират за присъждането на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Със становище вх. № 20452/27.11.2023 г. поддържа отговора и молят съда да приеме представената вносна бележка за заплатена главница и лихва. По отношение направените от ищцовото дружество разноски, предоставят на съда.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи 2 безспорно от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск на основани чл. 500 и сл. от КЗ е допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска заплащането на сумите, но съда следва да отхвърли иска за присъждане на главница и мораторни лихви, тъй като същите са платени в хода на процеса, видно от представената вносна бележка по делото от 16.02.2023 г.

В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в настоящото исково производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска. Следователно логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която е станала причина за образуване на делото, в настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични задължения. Ето защо следва на общо основание да понесе отговорността за направените от разноски в производство.

Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените съдебноделоводни разноски в общ размер на 190,84 лева, от които 100 лв. за възнаграждение на юрисконсулт и държавна такса на стойност 90,84 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Сливенският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове на ЗД “БУЛ ИНС“ АД , с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Д. Б. ” № ., представлявано от С. П. и К. К., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д. Б.” № ., 3 ет. ., чрез адв.М. Г. от САК, че Я. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „С. к., бл. ., вх. ., ет. ., ап. .да заплати претендираната искова сума в размер на 2270.98 лв., представляваща изплатеното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение, като погасени поради плащане в хода на съдебното производство.

ОСЪЖДА Я. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „С. камъни, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .ДА ЗАПЛАТИ ЗД “БУЛ ИНС ” АД , с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Д. Б. ” № ., представлявано от С. П. и К. К., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Д. Б.” № ., ет. 2, чрез адв.М. Г. от САК, направените деловодни разноски в общ размер в размер на 190.84 лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 90.84 лв. държавна такса в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На осн. чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4