Решение № 9432 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9432 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110158869 по описа за 2021 година

ЮЛ е предявило срещу Р. П. Н. и В. Д. А., М. М. В. /последните двама конституирани на мястото на първоначалния ответник М. П. В. починал в хода на процеса/ установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Р. П. Н., В. Д. А. и М. М. В. дължат в условията на разделност при квоти Р. П. Н. – 1/2, В. Д. А. – 1/4, М. М. В. – 1/4 от следните суми: сумата от 3436.74 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб.

№ *** за периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 430.53 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г., сумата от 60.73 лв., главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13.68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 67337/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1 върху главницата. Претендира разноски. Пред съда страната моли за уважаване на исковете и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. М. В. е депозирала отговор на исковата молба. Посочва, че жилището било във фактическа владение на майка й Р. П. Н. от 1996 г., като ответницата била единствено наследник на М.

В. и не обитавала жилището от 2021 г. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. П. Н. не е подала отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Д. А. не е подала отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като счита същите за допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на „ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно по делото

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 12.11.1992 г., съгласно който М. П. В. и Р. П. В. закупуват недвижим имот в гр. ***, представляващ апартамент ***. По делото е представено решение № 88 от 22.04.2004 г. постановено по гр. д. № 3060/2003 г. по описа на СРС, 86 състав, съгласно което е прекратен брака сключен на 05.02.1984 г. с акт 53 на С.О., район „***“ между М. П. В. и Р. П. В., като семейното жилище, находящо се в *** , се предоставяло за ползване на Р. П. В., като е осъден М. П. В. да освободи жилището и да предаде владението му веднага след влизане в сила на решението. Също така в решението е посочено че след прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име – Н.. На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 22.10.2004 г. От представеното удостоверение за наследници с № 158 от 27.04.2022 г. издадено от Община *** се установява, че М. П. В. е починал на 04.01.2019 г., като е оставил за наследници по закон: В. Д. А. – съпруга и М. М. В.– дъщеря. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тъкл. д. № 2/2017 г. по описа на ВКС, ОСГК е посочено, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс /СК/ между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с открИ.нето на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг.

Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици. Доколкото по делото не са представени никакви доказателства, от който да се установи, че Р. П. Н. след като семейното жилище й е било предоставено е сключила индивидуален договор с ищеца, то в случая бившите съпрузи М. П. В. и Р. П.

Н. следва да отговарят спрямо ищеца съобразно протежаваните идеални части 3 от процесния имот, а именно по ½. Доколкото М. П. В. е починал на 04.01.2019 г. и е оставил за наследници В. Д. А. – съпруга и М. М. В.– дъщеря, то именно същите следва да отговарят за задълженията към ищеца съобразно притежаваните от техния наследодател идеални части от собствеността, а именно ½ , тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Р.

П. Н. 1/2, В. Д. А. 1/4 и М. М. В. 1/4. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника М. М. В. за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО, като за процесния периода не бил осигуряван достъп до имота за отчет на уредите, за което били съставени констативни протоколи от 23.04.2014 г., 29.04.2014 г., 05.05.2015 г. и 16.05.2015 г., поради което за трите отчетни периода 13/14 г., 14/15 г. и 15/17 г. имало служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на радиаторите. Сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура 157 куб. м. В имота през процесния период е имало един брой водомер за топла вода, като поради неосигурен достъп през процесния период била начислена служебно ТЕ на БГВ, като за периода 13/14 г. и 14/15 г. служебно изчислената ТЕ за БГВ била на база предходно реално потребление в размер на 4 куб. на месец, вместо на база един брой потребител при служебно определен разход 140 л. на денонощие. Вещото лице е посочило, че за периода 13/14 г. и 14/15 г. ТЕ за БГВ била занижена, тъй като била изчислена на база 4 куб. м., вместо 4.2 куб. м., като за останалите компоненти изчисленията на ФДР били съобразно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 3265.15 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 27 месеца вместо през 24 месеца, но топломерите не били сменяни и при проверката не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и в частта, в която е посочено, че стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на 60.73 лв.