Решение № 3 от 05.01.2026, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 506/2025
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 05.01.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- ГАЛИНА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.179 ал.1 т.5 пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Харманли, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА СЛ. Г. при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г. Административно наказателно дело № 20255630200506 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано е по жалба от К. П.
К.,ЕГН **********,от гр. Х. ул. Г. Ж. № **, чрез пълномощника адв.Г.Г. срещу Наказателно постановление № 25-0271-000164 от 26.03.2025 г. на Началник група на ОД на МВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.3 от Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, е наложено наказание "Глоба" в размер на 150.00 лв.
В жалбата се развиват съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН, поради което се моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява.От процесуален представител – адв.Г.Г. е постъпило писмено становище,с което поддържа жалбата и доразвива доводите в нея, отново моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна –Началник ГРУПА РУ Харманли при ОДМВР Хасково, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо №271000-8454/10.10.2025г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.
Контролиращата страна РП Хасково,ТО Харманли,редовно призовани не се явява представител.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 01.03.2025г. в 22,10 часа в гр.Харманли на кръстовището на ул.Ал.Стамболийски и ул.Балкан,управлявайки товарен автомобил „Форд Фиеста“, с регистрационен № Х **** КХ, собственост на фирма „Аутогранд“ ООД,ЕИК 1
*********,като не съобразява поведението си с пътен знак,отнемайки предимство и създава опасност за движението.След подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил с надпис полиция не спира най-плавно,най-вдясно на пътното платно в посоката си на движение,а ускорява своето движение и се отправя в посока ул.Бенковска,с което осуетява полицейска проверка.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,който се е подписал без възражения.Такива не са подадени и след издаването му
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.НП е връчено на 30.09.2025г.,а жалбата е подадена на 06.10.2025г. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени доказателства по делото.Разпитани са свидетелите Я. – актосъставител и И.,свидетел по акта и двамата свидетели са очевидци на извършеното нарушение.
Събрани са писмени доказателства: Наказателно постановление №25-0271-000164 от 26.03.2025 г.; АУАН с бл.№ серия GA № 3506213; Заверено копие на Заповед №8121з1632/02.12.2021г.,от която се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.; Заповед №8121К-1097/31.03.2015г. за преназначаване на държавен служител на длъжност в МВР;Длъжностна характеристика – 2 броя; Копие на структурните звена ,длъжностите и минималните изисквания за заемането им, числящи се към РУ-Харманли;
Справка за нарушител водач на К. П. К.,ЕГН **********.От същата се установява,че жалбоподателя е правоспособен водач с налични 39 контролни точки и притежава СУМПС, издадено на 29.04.2020 г. валидно до 29.04.2025 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и място –01.03.2025г. в 22,10 часа в гр.Харманли на кръстовището на ул.Ал.Стамболийски и ул.Балкан,жалбоподателя управлявайки товарен автомобил „Форд Фиеста“, с регистрационен № Х **** КХ, собственост на фирма „Аутогранд“ ООД,ЕИК *********, не съобразява поведението си с пътен знак,отнемайки предимство и създава опасност за движението.След подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил с надпис полиция не спира най-плавно,най-вдясно на пътното платно в посоката си на движение,а ускорява своето движение и се отправя в посока ул.Бенковска,с което осуетява полицейска проверка.
Не е посочено с кой пътен знак не се е съобразил водача.От посоченото отнема предимство не е конкретизирано движило ли се е друго превозно средство.При липса на посочен пътен знак съда не може да упражни контрол върху съставомерността на нарушението.Това му поведение неправилно е било квалифицирано като административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и му е наложено наказание "Глоба" на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер 150 лева, 2 който не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно, налагайки наказанието на това правно основание, е въведен и допълнителен елемент от обективната страна на състава на нарушението, а именно в резултат от деянието да е настъпила непосредствена опасност за движението. В приложената санкционна разпоредба изрично е посочено, че само неспазването на предписанието на пътните знаци и пътна маркировка не е достатъчно, за да се наложи наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП. Необходимо е наред с това поведение от водача да е създадена посочената непосредствена опасност за движението.
Установяването дали от деянието е създадена непосредствена опасност за движението или не е от съществено значение за преценката относно правилната правна квалификация на нарушението. Предвид правилото за поведение, адресирано до участниците в движението с разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, то всякога виновното неспазването на предписанието на пътните знаци ще съставлява административно нарушение. В случаите, когато това поведение не е довело до създаването на непосредствена опасност за движението, то се наказва с административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. Това е така, тъй като за неспазването на пътен знак в хипотеза на несъздадена непосредствена опасност за движението, което е административно нарушение по чл.6 т. 1 от ЗДвП, не е предвидено друго наказание.Предвиденото наказание се налага в зависимост от това дали е настъпила непосредствена опасност за движението или не са следствие от различната степен на обществена опасност на тези деяния и интензитета на засягане на защитаваните обществени отношения. Следователно обстоятелството дали от деянието на жалбоподателя е настъпила непосредствена опасност за движението се явява релевантен по делото факт, включен в предмета на доказване. Установяването на това обстоятелство ще изясни дали е приложена правилната санкционна разпоредба или е следвало наказанието да се наложи при по-благоприятния за дееца режим по чл.185 от ЗДвП.
В тази връзка макар в обстоятелствената част на наказателното постановление да е записано, че с поведението си жалбоподателят "създава опасност за останалите участници в движението", то въпреки това е допуснато съществено нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описанието на нарушението. Съдът намира, че при така направеното описание на нарушението правото на защита на жалбоподателя е било съществено нарушено. На същия не са били предявени твърдения за конкретни факти от обективната действителност по приетата за осъществена непосредствена опасност за движението, които факти той да може да оборва и да се защитава срещу тях. Това е така, тъй като отбелязването "създава опасност за останалите участници в движението" представлява правна квалификация, а не описание на факт. Правните норми, описващи състава на административното нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние. Изписването в обстоятелствената част на НП, че е създадена опасност за останалите участници в движението, представлява правен извод, който е направен въз основа на съобразяването на определени факти като например дали е било отнето предимството на друг участник в движението, който правомерно е извършвал маневрата, или е била създадена предпоставка за ПТП с друг водач на ППС, който е преминал през пътя, по който жалбоподателят е осъществил маневрата. Липсва обаче посочването на такъв факт, надлежно индивидуализиран, както в АУАН, така и в НП. Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани директно срещу един правен извод. Този незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено е нарушил и ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да се защити срещу това общо и неясно обвинение, той може единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си твърдение, че не е била създадена непосредствена опасност за движението. Освен,че този порок нарушава правото на защита на наказаното лице, той изначално внася и неяснота в 3 предмета на доказване по делото. Същият е очертан още с описанието на нарушението в АУАН, като е недопустимо за пръв път с НП или с въззивното съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал. За съда остава неизяснен механизмът, по който АНО е формирал правния си извод за това, че от процесното деяние е възникнала непосредствена опасност за движението. Същият и не би могъл да бъде проверен от съда именно поради липсата на описание на обстановката, при която е осъществено деянието. Следва да се посочи, че въпрос на доказване в процеса е установяването на обстоятелствата, за които в АУАН и в НП се твърди да са обективно осъществени, но посочването на самите обстоятелства е въпрос на описание на нарушението, а не на доказване. Следователно в случая е налице изначален порок при описанието на нарушението, който не би могъл да бъде саниран в съдебната фаза на процеса. Включително и при разпит на актосъставителя допуснатото нарушение не би могло да се санира, тъй като това би означавало за пръв път със съдебното решение да се предявяват нови факти, по които наказаният досега не се е защитавал. Така констатираното нарушение по чл.42 т.4 , чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН се цени за съществено, тъй като има за резултат ограничаване правото на защита и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина административно обвинение.
Останалите наведени в жалбата възражения съдът намира за неоснователни. Това обаче не променя крайния извод на съда, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което то трябва да бъде отменено.
Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e1870d9-8ee9-412e-9373-1644d1c6abe0