Определение № 453 от 14.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. София, 14.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600601 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.72 от НПК вр. чл.389-403 от ГПК. :

Същото е образувано по частен протест на прокурор от Софийска Градска прокуратура срещу определение от 20.03.2026г. по НОХД 369 /2021г. на СГС НО, 16 с-в, с което по молба на подсъдимия Ж. Д. П. е отменено обезпечението, наложено по реда на чл.72 ал.1 от НПК 22-ри състав на СНС /закрит/ по НЧД 3269/2020г. на СНС 22 с-в в хода на досъдебното производство, наложено да обезпечи предвидените наказания по обвинението на подс.П. – глоба, конфискация, както и отнемането на вещи в полза на Държавата. В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, тъй като не били налице законовите основания за отмяна на обезпечението. Не били взети предвид мотивите на САС по вчнд №1200/2025г., с което било отменено определението на СГС от 01.07.2025г. относно произнасянето по подобна молба. Неправилно решаващия съд поставял акцент върху продължителния срок и забавянето на съдебното производство пред първата инстанция, което при евентуално приключване с осъдителен съдебен акт щяло да бъде отчетено при индивидуализиране на наказанието, а ако това не бъде направено давало право на подсъдимото лице да претендира обезщетение за бавно правосъдие.

Забавянето на наказателното производство според държавното обвинение са дължало изцяло на предходна и настояща преюдициална активност на съда по конкретното дело и нямало нищо общо с обосноваността на подозрението във връзка с деянието на подс.П. предмет на разглеждане. Определението не било мотивирано от гледна точка на обоснованото предположение по внесеното срещу Ж. Д. П. обвинение по чл.302 т.1 и т.2 б“б“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, съобразно изискванията на приложимата норма в конкретния случай. Според прокурора обезпечителната нужда по 1 отношение на възбранените недвижими имоти и към този момент не била отпаднала, тъй като наказателното производство по посоченото обвинение не било приключило, а предвидената за него санкция наред с наказанието лишаване от свобода била глоба до 25 000 лева, конфискация на ½ от имуществото на виновния и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК.

Прокурорът се позовава и на разпоредбата предвидена в чл.307а от НК, предвиждаща отнемане предмета на престъплението в полза на Държавата или присъждане на неговата равностойност, ако той липсва. По конкретното обвинение на подс.П. наложеното обезпечение обхващало не само глобата и отнемането, а и конфискацията на имуществото, което следвало да бъде налично към момента на постановяване на присъдата. В случая с отмяна на допуснатото обезпечение преди приключването на процеса Държавата се лишавала обективно от възможността да бъде приложена предвидената в закона санкция конфискация на имуществото. Поради тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното определение, като неправилно и незаконосъобразно. След връчване на съобщението за депозирания частен протест е постъпило становище от адв.В. Б. – защитник на подс.Ж. П., в което се излагат доводи за недопустимост от една страна и неоснователност на протеста от друга, като се иска връщането му на прокуратурата или алтернативно потвърждаване на атакуваното определение, ако се разгледа по същество.

Според защитника подадени били два частни протеста заведени от съда с различен входящ номер, но и двата документа не изхождали от легитимна страна, не касаели конкретното наказателно производство, по което било наложено обезпечението на подс.П. и били депозирани след изтичане на преклузивните законови срокове на обжалване. Първият протест нямал изходящ номер от прокуратурата и бил подписан от С. Х. в качеството му на частно лице с електронен подпис, а вторият протест макар и с изходящ номер, подпис и печат на прокуратурата, нямал физически подпис на прокурор Х..

Иска се ако съдът не остави без разглеждане протеста като недопустим, да приеме, че същият е неоснователен и да потвърди атакуваното определение.

Настоящият въззивен състав след като се запозна с частния протест и изразеното от ответната страна становище, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:

На първо място не се възприемат възраженията на адв.В. Б. за недопустимост на депозирания от прокурор С. Х. частен протест. В случая видно от идентичното съдържание на сочените два протеста, заведени под различни входящи номера на СГС: вх.№460315/01.04.2026г. и вх.№ 460321/01.04.2026г. става въпрос за един и същи протест, подписан с електронния подпис на прокурора в един и същи ден и час, а именно 31.03.2026г., 16.30 часа., входиран в съда на една и съща дата 01.04.2026г.

Категорично не се възприема възражението на защитника за изтекли преклузивни срокове, тъй като протестът е подаден в законноустановения 72 дневен срок от датата на получаване на съобщението за отмяна на обезпечението. Същият изхожда от легитимна страна с необходимата форма и съдържание, от което става ясно кой точно акт се атакува, номера на делото, какво искане се прави и какви са мотивите за това. Законът допуска подаването на жалби и протести по електронен път, поради което намира възражението на адв.Б. за недопустимост на протеста изцяло лишено от основание. Ноторно известно е, че СГС е правоприемник на разглежданите дела на СпНС, каквото е и настоящото дело №369/2021г. на СГС/СпНС закрит/, посочено при обжалването с депозирания протест, по което е наложено въпросното обезпечение засягащо имуществото на подс.П..

На следващо място, разглеждайки протеста по същество този съдебен състав намира същия за основателен, поради следното:

Отмененото обезпечение по отношение недвижимите имоти на подс.П. са били наложени с Определение от 5.11.2020 г. по НЧД 3269/2020г. на СНС 22 св на основание чл.72 ал.1 и сл. от НПК вр. чл.389 и сл. от ГПК. Видно от същото допуснато е обезпечение на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на Държавата по ДП 79/2020г. по Описа на Следствен отдел на Специализираната прокуратура пр.пр.1016/2020г. на СП, чрез възбрана на имоти, собственост на обвиняемия тогава Ж. Д. П., а именно: един апартамент в ***, площ 66,48 кв.м, седем броя ниви в с.Коларово общ.Петрич, както една нива в Генерал Тодоров, обл.Петрич. В тази връзка е била издадена обезпечителна заповед №822/2020г., в която подробно са описани и индивидуализирани имотите. Обвинението за престъпление по чл.302 т.1 и т.2 б“б“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК срещу Ж. П. е внесено за разглеждане в съда на 26.02.2021г. и понастоящем не е приключило на първа инстанция. С молба от 26.02.2026г. подс.Ж. П. е поискала от съда да бъдат отменени всички допуснати обезпечения с определението от 5.11.2020г. по НЧД 3269/2020г. на СНС 22 с-в и да бъде постановено заличаване на вписаните забрани от Агенцията по вписванията.

Доводите на молителя са бавното развитие на процеса на първа инстанция, прекомерност на обезпечението, евентуалната конфискация само на ½ от имуществото на виновния, както и възможността на Прокуратурата да се удовлетвори по силата на чл.135 от ЗЗД.

За да уважи молбата на подс.П. за отмяна на обезпечението, първостепенният съд е приел, че производството по делото е изключително забавено и би довело до евентуално намаляване на наказанието, в това число и предвидената имуществена санкция, поради което не била налице императивна необходимост от запазване на обезпеченията. Обоснованото предположение било под въпрос, без то да е отречено, предвид отправените запитвания до Конституционния съд на Република България, както и Съда на Европейския съюз, като нямало пречка евентуално наложените имуществени наказания да се съберат от необезпеченото имущество на подс.П.. В този смисъл СГС е изложил доводи, че продължаването на обезпечителните мерки не се явява необходимо и следва да бъдат отменени наложените възбрани 3 върху всички недвижими имоти на молителя. Без да коментира въпроса за обоснованото подозрение, съдът е обсъдил какви биха били последиците при евентуално налагане наказание на подсъдимото лице, което не противоречало на призумпцията за невиновност, тъй като в противен случай се влошавало положението му. На следващо място съдът е обсъдил и процедурата по чл.60е от Закона за съдебната власт, която би възникнала вероятно на един по-късен етап, както и евентуалното намаляване на предвидените в закона наказания, което щяло да засегне и имуществените санкции. Това означавало, че същите нямало да бъдат наложени в максимален размер, поради което сериозни обезпечителни мерки не се явявали необходими. С продължаване на тяхното действие подсъдимият не можел да се разпорежда с имуществото си въпреки призумпцията за невиновност, поради което продължаването на обезпечителните мерки се явявали квазинаказание в хода на процеса. Освен това предметът на престъплението и разноските възлизал на около 4000 евро, което не предполагало продължаването на обезпечителните мерки.

Становището на СГС изразено в атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като не се споделя от настоящия въззивен състав.

Съобразно нормата на чл.402 от ГПК, към която чл.72 от НПК препраща, с оглед развилото се понастоящем производство и в съответствие с ТР №2/2012г. на ОСНК на ВКС по ТД №1/2012г. - отмяна на обезпечението се допуска, когато съдът се увери, че вече не съществува причина, поради която то е било допуснато. Видно от материалите по делото внесеното в съда обвинение срещу подсъдимия Ж. Д. П. за престъпления по чл.321 ал.6 от НК, както и по чл.302 т.1 и т.2 б“б“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК е актуално и към настоящия момент, не е налице изменение на посочената правна квалификация, същото не е разгледано от първата инстанция с краен акт по същество. Действително за престъплението по чл.302 т.1 и т.2 б“б“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК/ за което е допуснато обезпечението/, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до 25 000 лв. и конфискация до ½ от имуществото на виновния, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК.

В конкретния случай СГС не е обосновал в мотивите си липсата на основания, заради което обезпечението е било допуснато, категорично е отказал да се произнесе относно обоснованото подозрение по обвинението и въпреки това е уважил молбата на подсъдимото лице за отмяна на обезпечението. Изтъкнал е като причини макар и при условията на евентуалност въпроси свързани с бъдещата санкция и нейните последици, който въпрос следва да бъде разрешен по реда на чл.301-304 от НПК в крайния съдебен акт. Относно продължителния срок на развилото се наказателно производство пред първата инстанция, следва да се отбележи, че за този срок съдът следи служебно, още повече, че по делото са били събрани сочените от страните и по инициатива на съда доказателства и съдебното следствие е приключвано с последвали съдебни прения. Въпреки това 4 съдебното следствие е възобновявано, а впоследствие производството спирано, заради преюдициални запитвания на съда до СЕС, както и до Конституционния съд на Република България. Сам по себе си обаче срокът на развилото се наказателно производство не е от категорията на обстоятелствата, които следва да бъдат преценявани съобразно изискването на чл.402 ал.2 от ГПК, както и по чл.391 от ГПК, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по внесеното обвинение, заради което обезпечението е било допуснато. Не могат да бъдат възприети мотивите на съда, че обезпечителните мерки представлявали „квазинаказание“, тъй като те временно ограничават правото на собственост, но това ограничение е напълно съобразено с Конституцията на Република България и е наложено съобразно изискванията на закона чл.72 от НПК във връзка с чл.402 от ГПК. Целта на обезпечителни мерки в конкретния случай наложената възбрана на имоти е именно блокиране възможността на подсъдимия свободно да се разпорежда с тях и да разпилява имуществото си предвид бъдещото произнасяне на съда по обвинението в престъпление по чл.302 т.1 и т.2 б“б“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, предвиждащо не само имуществена санкция, но и конфискация до ½ от това имущество, както евентуално приложение на чл.307а от НК.