Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3057 от 02.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3242/2023
Вид
Определение № 3057
Подписан
02.01.2024
В сила
02.01.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3057 гр. Пловдив, 28.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503242 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК – 131468980, чрез адв.Л. М., АК – в.т., с адрес за кореспонденция - гр.*****, против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 7046/14.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 12843/2023г., с което са намалени претендираните от „А1 България“ ЕАД, ЕИК – 131468980, против Н. Е. Н., ЕГН – **********, разноски по делото, съобразно уважената част за адвокатски хонорар от 527,18 лв. на 341,72 лв. и държавна такса от 55,73 лв. на 36,12 лв. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да бъдат присъдени в полза на дружеството разноски в пълен размер.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Със Заповед № 7046/14.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 12843/2023г., е било уважено частично подаденото заявление от кредитора „А1 България“ ЕАД против длъжника Н. Е. Н., ЕГН – **********. Съобразно 1 уважената част в полза на дружеството са присъдени сумата в размер на 341,72 лв. от претендирани 527,18 лв. и сумата в размер на 36,12 лв. от претендирани 55,73 лв. за държавна такса.

С частната жалба „А1 България“ ЕАД са направени възражения, че при частично отхвърляне на претендираната главница, законът забранявал да се намалява адвокатското възнаграждение под определения минимум определен с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС. Счита, че не са налице предпоставките за намаление по чл.78 ал.5 от ГПК. Обстоятелството, че PC Пловдив е отхвърлил частично заявлението не води до присъждане на адвокатски хонорар под законоустановения минимум, както и за държавна такса. Дружеството претендира да му бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение в размер на 527,18 лв. и за внесена държавна такса в размер на 55,73 лв.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. От съдържанието на Заповед № 7046/14.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК се установява, че е уважено отчасти подаденото заявление на кредитора „А1 България“ ЕАД против длъжника Н. Е. Н.. Съобразно уважената част по съразмерност, а не при условията на чл.78 ал.5 от ГПК са определени разноските в полза на дружеството, тоест не е налице хипотезата на намаление на поради прекомерност. Размерът на определените разноски по съразмерност е правилно изчислен.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 7046/14.10.2023г. за изпълнение на парично задължение, изд. от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 12843/2023г., с което са определени в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК – 131468980, разноски по делото за адвокатски хонорар съответно в размер на 341,72 лв. от претендирани 527,18 лв. и в размер на 2

36,12 лв. от претендирани 55,73 лв. за държавна такса, съобразно уважената част на подаденото заявление по чл.410 от ГПК против Н. Е. Н., ЕГН – **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3