Решение № 76 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора С. Ив. П. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за възобновяване № 20251000601600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

На 03.12.2025 год. чрез РС – Кюстендил, пред АС - София е постъпило искане от осъдения Д. К. А. за възобновяване наказателното производство по НОХД № 854/2024 год. по описа на Районен съд – Кюстендил, с отмяна на присъдата и постановяване на акт, с който да бъде признат за невиновен и оправдан, алтернативно след отмяна на присъдата да му бъде наложено административно наказание или пък делото да бъде върнато за ново разглеждане. В направеното искане за възобновяване, се изтъкват основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК – нарушен закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че на фазата на досъдебното производство не са му били предявени веществените доказателства, като същите не са и приобщени по надлежния ред като такива, както и че съдът неоснователно при първоначалното разглеждане на делото, е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата с оглед допуснати съществени процесуални нарушения. Последното, според осъдения А., представлява самостоятелно съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място се излагат доводи за нарушение на материалния закон, твърдения за превратно тълкуване на доказателствения материал от съда, недопускането на поискани доказателства по делото, липсата на мотиви във връзка разграничаване на административно наказателната отговорност и наказателната такава. По отношение на последното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 1 от НПК, осъденият А. е посочил липсата на мотиви, тъй като не са взети в предвид положителните характеристични данни по делото.

В съдебно заседание, защитникът на осъденото лице – адв. И. поддържа искането по изложените в същото съображения и отново обръща внимание, че е налице съществено процесуално нарушение допуснато при първоначалното разглеждане от въззивният съд и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд във връзка с констатирано несъответствие на нормата на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Осъденото лице А., в предоставеното му право на лична защита, поддържа изявленията на защитата си, а в последна дума – искането му за възобновяване на наказателното производство да бъде уважено.

Представителят на АП – София, изразява становище, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното производство, тъй като съдът се е възползвал от правото си да върне делото на прокуратурата при направените констатации за допуснати съществени процесуални нарушения и което не представлява нарушено право на защита. На следващо място се излагат мотиви, че в производството по делото са събрани съответните доказателства за пълното изясняване на фактическата обстановка и отказът да бъдат уважени направените доказателствени искания от страна на осъдения, са мотивирани и отхвърлени като неоснователни. Не на последно място, се изтъква и обстоятелството, че съдът в постановените актове е дал мотивиран отговор на разграничаване между административната и наказателната отговорност, а при индивидуализация на наложеното наказание, районният съд е съобразил всички обстоятелства имащи значение, включително и събраните характеристични данни относно осъдения А..

Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал.3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно.

С присъда № 1/16.01.2025 год., постановена по НОХД № 854/2024год. по описа на Районен съд – Кюстендил, 7-ми състав, потвърдена с решение № 104/03.11.2025 год., постановено по ВНОХД № 332/2025 год. по описа на ОС – Кюстендил, подсъдимият Д. К.

А., с ЕГН: ********** е бил признат за виновен в извършване на 19.05.2021 год. на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което е бил осъден съобразно чл. 54, ал. 1 от НК на две години лишаване от свобода, в рамките на предвидените в посочената разпоредба наказание от две до осем години лишаване от свобода, както и е бил признат за виновен в извършване на същата дата /19.05.2021 год./ и на престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, за 2 което е бил осъден на лишаване от свобода за една година, също в рамките на предвидените в посочената разпоредба наказание от една до пет години лишаване от свобода. С присъдата, съдът на основание чл. 23 от НК, е определил едно общо най – тежко наказание на Д. А. лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено под условие съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години.

Във връзка с твърдените съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че не са били предявени веществените доказателства в съдебно заседание, при което не може да се приеме, че същите са приобщени по надлежния ред, следва да се отбележи че съдебната практика е непротиворечива относно това, че на предявяване по реда на чл. 284 от НПК подлежат само намиращите се по делото веществени доказателства, но не и тези, които не са приложени поради наличие на някои от условията на чл. 110, ал. 4 от НПК. В настоящия случай, поради спецификата на иззетите като веществени доказателства – боеприпаси и оръжия, същите са предадени с приемателно-предавателен протокол /л. 76, т. 1 от ДП/ за съхранение на служба „КОС“ при РУ гр. Кюстендил. Очевидно поради тази причина, решаващият съдебен състав не е спазил процедурния ред по чл. 284 от НПК, а доколкото от доказателствената съвкупност безспорно установено съществуването на веществените доказателства, които са надлежно приобщени и изследвани по делото, а в последствие предадени на съхранение в служба „КОС“, същото не рефлектира върху правата на подсъдимия и неговия защитник в посока нарушаване или ограничаването им, за да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение.

Неоснователно е и другото твърдяно съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователно прекратяване и връщане на делото при първото разглеждане на прокуратурата, с оглед на отстраняване на неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт. По повод внесен обвинителен акт от РП – Кюстендил, е било образувано НОХД № 1245/2022 год. по описа на РС – Кюстендил, по което в разпоредително заседание именно защитата на подс. А. е изтъкнал съображенията си за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП – Кюстендил за отстраняване на съществени процесуални нарушения, възприети и от въззивната инстанция в решение, постановено по ВНОХД № 680/2023 год., иницирано както от подаден протест, така и на подадена жалба от подсъдимия А.. В посоченото решение, въззивната инстанция е отменила осъдителната присъда №30/18.09.2023 год. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Кюстендил. Последвало е преобразуване на делото под нов номер – НОХД № 391/2024 год. на РС – Кюстендил и съдът в разпоредително заседание, проведено на 21.05.2024 год. в предвид указаното във въззивното решение е констатирал неяснота в обвинителния акт относно законно притежаваните от подсъдимия А. боеприпаси, предмет на изземване в наказателното производство, имащо значение във връзка с повдигнатите обвинения и редакцията на закона във връзка с разрешителния режим, поради което с определение е прекратено съдебното производство по НОХД № 391/2024 год. по описа на РС – Кюстендил и делото е било върнато на РП – Кюстендил за отстраняване на констатираните нарушения.

Посоченото определение е било протестирано, но потвърдено по ВЧНД № 284/2024 год. по 3 описа на ОС – Кюстендил. След отстраняване на посочените нарушения, РП – Кюстендил е внесла нов обвинителен акт за разглеждане от РС – Кюстендил, по повод на което е било образувано НОХД № 854/2024 год., чието наказателно производство се иска да бъде възобновено. При така посочените процесуални действия от страна на съдилищата, не може да се възприеме че е нарушено правото на защита на осъденият А., който е имал възможност и е реализирал всички права, предоставени му от закона в своя защита. От друга страна, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че и позицията на осъденият А., изразяваща се в становището на защитата му – адв. И., застъпена в разпоредителното заседание по НОХД № 1245/2022 год. е била именно в този смисъл за неяснотата в обвинителния акт относно намерените у подсъдимия боеприпаси.

Във връзка изложените доводи за нарушение на материалния закон и превратното тълкуване на доказателствения материал: Налице са непротиворечиви гласни доказателства свидетелите А. А. и Г. К., които са посетили адресите в гр. *** и с. ***, където са установени и иззети подробно описаните в протоколите за оглед взривни вещества и оръжия, установена е и съпричастността на осъдения А. към тези адреси и липсата на съответните изисквания за част от тях на разрешителния режим за притежаване. В тази връзка са и показанията на свидетелите В. Й., М. В., Я. С., Е. Д., А. Т., К. Д., Б. Б..

Посочената доказателствена съвкупност – свидетелски показания, писмени доказателства, криминалистични експертизи, протоколи за претърсване и изземване, справки, като прочитът на доказателствените средства от настоящия състав установява, че съдържанието им е съвсем коректно отчетено от инстанционните съдилища и подложено на съответния доказателствен анализ. Въз основа на всички обсъдени доказателства, инстанционните съдилища, правилно и законосъобразно са направили извод за осъществени състави както от обективна, така и от субективна страна на чл. 339, ал. 1 и чл. 338, ал. 1 от НК. Предвид това не е налице и нарушение на материалния закон чрез приетата от инстанционните съдилища правна квалификация.

Проверката на мотивите на съдебните актове установява необоснованост на твърдението в молбата за възобновяване, че не били обсъдени възраженията на защитата относно липсата на разграничаване на административно наказателната отговорност и наказателната такава: отговор им е даден, при това – обосновано, включително и във връзка с събраните характеристични данни за подсъдимия и значението им при определяне на размера на наказанието, съобразно чл. 36 от НК. Недопускането на доказателства, само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в случая е изяснена фактическата обстановка, включително и във връзка с обосновката за тези искания.

Продължителността на процеса е отчетена от инстанционните съдилища, практическо изражение на което е определянето на всяко от наказанията в размер на законово предвидения специален минимум; не се откриват данни за допълнителна снизходителност, особено при отчитане на условното отлагане по реда на чл. 66 от НК на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

В предвид на така изложеното, настоящият състав намира, че не са налице 4 твърдените в искането за възобновяване основания, поради което Апелативен съд – София, НО, 12- ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство, направено с молба входящ номер 14665 от 03.12.2025 год. от осъденото лице Д. К. А. чрез договорния му защитник – а. И. от АК-Кюстендил по ВНОХД № 332/2025год. по описа на ОС - Кюстендил и НОХД № 854/2024год. по описа на РС - Кюстендил.