Определение № 1199 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. София, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601572 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 от НПК.

Образувано е по подаден от прокурор при Софийска градска прокуратура частен протест против определение от 21.11.2025 г., постановено в разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 5460/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора с указание за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите.

Прокурор при Софийска градска прокуратура е внесъл за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт за извършено от И. И. И. /баща/ престъпление по чл. 304б, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК – в гр. София като помагач в съучастие с И. И. И. /син/ - извършител, на 14.12.2023 г. поискал и на 15.12.2023 г. приел от А. М. сумата от 62 500 лева, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице при Дирекция „Финанси“ в Министерството на младежта и спорта, във връзка със службата му по приемане отчета на Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ за изпълнение на дейностите и изразходването на средствата по Договор № 36-00-1388 от 22.11.2023 г., сключен с министерство на младежта и спорта и по съгласуване на внесения в ММС проект на годишна държавна субсидия за финансиране на Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ за 2024 г.; и за извършено от И. И. И. /син/ престъпление по чл. 304б, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - в гр. София като извършител в съучастие с И. И. И. /баща/ - помагач, на 14.12.2023 г. поискал и 1 на 15.12.2023 г. приел от А. М. сумата от 62 500 лева, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице при Дирекция „Финанси“ в Министерството на младежта и спорта, във връзка със службата му по приемане отчета на Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ за изпълнение на дейностите и изразходването на средствата по Договор № 36-00-1388 от 22.11.2023 г., сключен с министерство на младежта и спорта и по съгласуване на внесения в ММС проект на годишна държавна субсидия за финансиране на Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ за 2024 г.

В проведеното разпоредително заседание по делото страните по делото взели становище по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НК, като изтъкнали липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правата на подсъдимите.

След като изслушал становищата на страните съдът констатирал липса на факти и противоречие между изложените такива в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Според съда, за съставомерността на деянието по чл. 304б, ал. 1 от НК е необходимо деецът да е поискал и/или приел някакъв неследващ му се дар или облага като насрещна престация за поет ангажимент да въздейства върху конкретно длъжностно лице и да го мотивира да вземе определено решение в желаната насока от лицето, предоставило дара или облагата, като без значение е дали извършителят е успял да упражни влияние и да повлияе постигането на целения с неследващия се дар резултат – т. е. следва да е ясно и да е посочено длъжностното лице и длъжностното му качество, спрямо което деецът поема ангажимент да въздейства, за да го мотивира да вземе конкретното решение в желаната от предоставящото облагата лице насока. Освен това, според първоинстанционния съд в изложението на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и описанието на инкриминираната деятелност на двамата подсъдими са използвани изрази, които сочат на поведение, което би могло да бъде субсумирано под квалификация на престъпление по глава 5, раздел IV от НК, а не тази, за която е повдигнато конкретното обвинение.

С така посочените недостатъци на обстоятелствената част на обвинителния акт и противоречието им с диспозитива съдът счел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите в съдебното производство – да научат в какво конкретно престъпление са привлечени в това качество и да сочат и представят доказателства в своя защита.

По изложените съображения първоинстанционният съд прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите, и върнал делото на прокурора.

В депозирания пред настоящата инстанция частен протест срещу 2 определението на съда се сочи неправилност на съдебния акт. Възразява се срещу разбирането на съда за това, че посочените нарушения ограничават правата на подсъдимите, доколкото при привличане на обвиняемите в досъдебното производство те са заявили, че разбират обвинението, а в разпоредителното заседание по делото не са направени възражения за наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Необоснован се счита и извода на съда за наличие на противоречие в обвинителния акт, доколкото описаното в обстоятелствената част би могло да бъде квалифицирано и като престъпление против собствеността, като според прокурора и съдът би могъл да квалифицира деянието като измама по чл. 209, ал. 1 от НК без съществено изменение на фактическата обстановка.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, след като се запозна с атакувания съдебен акт, с внесения за разглеждане от съда обвинителен акт и с материалите по досъдебното производство намира, че частният протест срещу определението, с което съдът е прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимите, е допустим, като подаден в срок и от страна, която разполага с право на такъв, а по съществото си е неоснователен.

Главното предназначение на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

В конкретния случай повдигнатото на подсъдимите И. И. /баща/ и И. И.

/син/ обвинение е за съучастие в извършване на престъпление по чл. 304б, ал.

1 от НК, съответно за първия от тях като помагач, а за втория като извършител. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът от СГП посочил, че И. И. /баща/ бил член на УС на Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“, а синът му И. И. заемал длъжността „*** в Дирекция „Спорт за високи постижения“ в Министерство на младежта и спорта, със съответните свързани с длъжността задължения, подробно изброени. Посочено е, че с Наредба № 3 от 02.04.2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, издадена от министъра на младежта и спорта, обн. ДВ, бр. 37 от 07.05.2019 г., в сила от 07.05.2019 г. бил определен реда за финансово подпомагане със средства от бюджета на 3

Министерство на младежта и спорта на дейности и лица по чл. 128, ал. 1 от ЗФВС и реда за отчитане пред министъра на младежта и спорта на лицата, получили финансово подпомагане, и за приемане на отчетите – като обвиняемият И. И. /син/ не е бил член на създадената за това комисия.

Кандидатстването на финансово подпомагане на дейности по чл. 2, ал. 1 и ал.

3, т. 1 от Наредбата се извършвало чрез подаване на проекти за финансово подпомагане в деловодството на ММС, а финансовото подпомагане на дейностите се извършвало след утвърждаване от министъра на младежта и спорта на документите, предвидени в Наредбата по чл. 55, ал. 3 от ЗФВС.

По-нататък, в обвинителния акт е описан реда, по който създадената по Наредба № 3 комисия разглеждала постъпилите в ММС проекти за финансово подпомагане на различни спортни федерации, по програми за „Олимпийска подготовка“ и „Спорт за високи постижения“. Посочено е, че в инкриминирания период в Дирекция „Финанси“, чийто директор предлагал определения служител на министъра или зам. министъра, който издава заповед за състава на комисията, имало около петнадесет служители. След това прокурорът се спрял на правомощията на Дирекция „Финанси“, сред които и осъществяване на контрол за спазване на финансовата и бюджетната дисциплина, и извършване на документална проверка на отчетните финансови документи по изпълнение на сключените договори за съответствието им с тяхното съдържание и с финансовото и счетоводно законодателство и клаузите на договора; на утвърдените от министъра нови правила за работа на комисията за разглеждане на проектите за финансово подпомагане в областта на спорта за високи постижения; и на длъжностните лица, отговарящи за отнасящите се до спорта за високи постижения /СВП/ програми.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът записал, че по отношение контрола на проектите и договорите за финансово подпомагане, които са минали през Комисията по Наредба № 3, в случаите, когато се касае за домакинство /както с Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 г. на БФВТ/, след събитието от федерацията или организацията постъпвал съдържателен и финансов отчет в Дирекция „СВП“, след като те направят проверка за целесъобразност издават становище и го предоставят на Дирекция Финанси“, която преглежда финансовите документи и отчети, като с това предимно се занимавала Н. Р.. Сред задачите на Дирекция „Финанси“ била удостоверяване, че в министерството има достатъчно пари за финансиране на дадено спортно събитие и съответно извършване на последващата проверка на финансовата част от договора.

Прокурорът посочил, че обв. И. И. /син/ бил пряко съпричастен към одобрението на проекта на БФВТ за провеждане на европейско първенство и поради това започнал активна комуникация със св. М. М., като му съдействал по различни въпроси, вкл. за подготвяне на документацията по него. Проектът бил представен пред членовете на Комисията по Наредба № 3. След съгласуване от директор на Дирекция „Финанси“, началник отдел СО и финансов контрольор било направено предложение до зам. министър Д. за 4 поемане на задължение и извършване на разход в размер на 1 250 000 лева за изпълнение на бюджетната Програма „Спорт за високи постижения“, показател „Домакинства на състезания и първенства през 2023 г.“. Зам.

Министър Д. одобрила предложението и наредила частичното финансиране на процесния проект на Сдружение БФВТ, като средствата били в размер на 1 250 000 лева и следвало да бъдат отпуснати след сключване на договор за организиране и провеждане на домакинство на международно спортно състезание на територията на Република България. След това на 22.11.2023 г. между ММС и Сдружение БФВТ бил сключен Договор № 36-00-1388 за финансово подпомагане за провеждането на Европейско първенство по вдигане на тежести София 2024 г., за сумата от 1 250 000 лева. Съгласно договора, до 20.04.2024 г. сдружението следвало да представи в деловодството на ММС съдържателен и финансов отчет по утвърдени от министъра на младежта и спорта образци, като финансовия отчет се предавал в Дирекция „Финанси“, която осъществявала последващия финансов контрол по изпълнението на договора.

Прокурорът посочил, че още преди сключването на договора обв. И. И.