Решение № 147 от 03.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Габрово, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20214200500332 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. АНГ. СП. , подадена чрез пълномощника адв.Н. срещу постановеното решение по гр.д.№388/2021г. на Районен съд – Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№388/2021г. по описа на РСГаброво. Твърди се, че искът е основателен и доказан , и неправилно е отхвърлен. Цитират се мотиви от обжалваното решение- стр.4 до стр.7, като се твърди,че по идентични казуси ВКС приема,че във висящ изпълнителен процес давност тече, и се сочат конкретни решения на ВКС. Жалбоподателят се позовава и на образуваното т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Претендира се за отмяна на постановеното решение по гр. дело № 388/2021 г. по описа на Габровски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявеният иск, ведно със законните последици.

В депозирания писмен отговор от “ЕОС Матрикс”ЕООД чрез пълномощника юрк.Й. са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се ,че след 1 образуване на изпълнителното дело, са искани и са предприемани редица изпълнителни действия, прекъсващи давността по отношение на вземането. Не е спорно между страните, а и се установява от договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014 г., че взискателят „ Про Кредит Банк (България)" АД е прехвърлило вземането по изпълнителното дело на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, като ЧСИ З.В. и длъжникът са уведомени относно настъпилото частно правоприемство. От страна на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с молба от 12.02.2020 г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство, като това изпълнително производство е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 2 ГПК с постановление от 13.02.2020 г.. Впоследствие, със съобщение, изх. № 2491/20.02.2020 г. ЧСИ З.В. е вдигнала наложения запор върху моторното превозно средство, собственост на ищеца. Видно от приетите от първоинстанционния съд преписи на документите, съдържащи се в изп. дело 20207340400203 по описа на ЧСИ З.В., същото е образувано въз основа на молба, вх. № 2522/05.03.2020 г. на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, към която е представен процесният изпълнителен лист от 20.06.2014 г. Молбата на взискателя съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия. Съгласно Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020г. на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. По изпълнително дело 00719/2014 г. на 29.08.2014г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, на 03.09.2014г. е наложен запор на МПС „Опел Вектра", на 02.09.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на А.А. С.а .

Следва да се отбележи и обстоятелството, че макар с T P 2/2013 от 26.06.2015г. да беше отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на TP, съгласно най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му. Към момента на образуване на изп. дело № 00719/2014 г. в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г., но е прекъсната на 05.03.2020 г. с молбата за образуването на изпълнително дело № 20207340400203, която молба съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия (чл. 116, б. "в" ЗЗД). Давностният срок за вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години и към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото , приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

2

С обжалваното решение на Габровски районен съд по гр.д.№388/2021г. са отхвърлени предявени от С. АНГ. СП. отрицателни установителни искове за признаване за установено ,че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС”ЕООД поради погасяване по давност сумата 5568 лева - главница, 3302.62 лв.- законна лихва върху главницата за периода 17.06.2014г. - 20.04.2020г., 522.85 лв. - неолихвяеми вземания (включваща сумата 91.66 лв. – наказателна лихва за периода 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г. и сумата 431.19 лева – просрочена лихва за периода 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г.), 121.90 лв. – разноски по делото, обективирани в изпълнителен лист от 20.06.2014 г., издаден въз основа на заповед № 2506 от 20.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК по ч. гр. дело № 1328/2014 г. на РС – Габрово, както и сумата 100 лева - разноски по изпълнителното дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ З.В. и сумата 1077.28 лв. начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното дело, за чието събиране е образувано изп. дело № 20207340400203 на ЧСИ З.В..

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд ,на които е основано решението за отхвърляне на исковата претенция .

Възраженията на жалбоподателя ,че обжалваното решение противоречи на материалния закон, събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна практика, са неоснователни .

Твърденията ,на които ищецът е основал исковата си претенция съгласно наведените в исковата молба обстоятелства ,е за недължимост на сумите по изп. дело №20207340400203 на ЧСИ З.В. в общ размер на 10692,65лв., поради изтичане на петгодишната погасителна давност през периода 03.09.2014г.-13.02.2020г за вземанията по издадения ИЛ въз основана заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, и липсата на основание за образуване на ново изпълнително производство с начисляване на такси и разноски ,възложени в тежест на длъжника. За начало на давностния период ищецът сочи извършеното изпълнително действие по изп.д.№20147340400719 с налагането на запор на МПС на 03.09.2014г. Датата 13.02.2020г. е на издаване постановлението на ЧСИ за прекратяване на производството по изп.дело.№20147340400719 на основание чл.433,ал.1,т.2 ГПК. Също така са изложени твърдения ,че считано от 03.09.2014г., петгодишният давностен срок е изтекъл на 04.09.2019г., като предприетите след тази дата действия от взискателя по погасено по право изпълнително производство също нямат значение на прекъсващи давността.

Ответникът е противопоставил твърдения за прекъсване и спиране на давността по образуваните изпълнителни производства .

От писмените доказателства по делото се установява ,че по ч.гр.д № 1328/ 2014 г. по описа на Районен съд – Габрово е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК 3 и изпълнителен лист в полза на „ПроКредит Банк (България)" АД срещу солидарните длъжници „Пит Електрик” ЕООД, ЕИК 107584943, А.А. С.а и С. АНГ. СП. ,за вземания по договор за кредит - за сумата 5 568 лева просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. /погрешно посочена 2041 г./ до окончателното изплащане, сумата 91.66 лева - наказателна лихва за периода от 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г., сумата 431.19 лева - просрочена лихва за периода от 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г. и направените за производството разноски в размер на 121.90 лева.

Въз основа на издадения по ч.гр.д № 1328/2014г. ИЛ от 20.06.2014г. и заповедта по чл.417 ГПК е образувано на 30.07.2014г., по молба на „ПроКредит Банк(България)" АД ,изпълнително дело № 20147340400719 по описа на ЧСИ З.В.. По него е извършено на 22.08.2014 г връчване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК заедно с покана за доброволно изпълнение на длъжника С.С. , като в двуседмичния срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК /ред. преди изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./, същият не е депозирал такова, и заповедта е влязла в сила на 06.09.2014 г. Последното извършено изпълнително действие срещу длъжника С.С. е наложения върху негово имущество запор – върху МПС, с изпратени запорни съобщения на 03.09.2014г.,връчени на адресатите на 04.09.2014г. Взискателят „ ПроКредит Банк (България)" АД е прехвърли чрез цесия вземането по изпълнителното дело на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 с договор от 17.12.2014г.

Последният е конституиран като взискател по молба от 23.04.2015г. и с молба до ЧСИ от 12.02.2020г. е поискал прекратяване на изпълнителното производство. То е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление на ЧСИ от 13.02.2020 г., след което е вдигнат и наложения запор върху МПС, собственост на ищеца по настоящото дело.

Новото изп. Дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ З.В., е образувано въз основа на молба вх. № 2522/05.03.2020 г. на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, към която е представен изпълнителният лист от 20.06.2014г., който е бил представен и по предходното изпълнително дело№ 20147340400719 . В молбата на взискателя е заявено изрично искане за извършване на конкретни изпълнителни действия , едно от които е запор на най-новата банкова сметка, при налична такава на задълженото лице. В изпратената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение до длъжника С.С. са посочени както дължимите по ИЛ суми ,така и начислената лихва върху главницата за периода 17.06.2014 г. до 19.10.2020 г. и дължими такси и разноски за изпълнителното производство към 20.04.2020г., които съответстват на посочената в исковата молба сума. От ЧСИ е извършена справка за наличните банкови сметки на длъжниците / видно от приложените справки от БНБ от регистър на банковите сметки и сейфове/ и е изпратено на 06.04.2020г. до директора на „Юробанк България” АД запорно съобщение за налагане на запор на вземанията на длъжника С.С. /л.23 от изп.д./.

Същият е наложен на 20.07.2020г. съгласно уведомлението до ЧСИ от третото лице „Юробанк България” АД с писмо от 03.08.2020г. /л.41 от изп.д/.

От така установените данни по делото е недоказана исковата претенция за недължимост от ищеца на процесните суми по изп. дело №20207340400203 на ЧСИ З.В..

4

Изп.дело №20207340400203 ,по което ищецът е солидарен длъжник ,а ответникът взискател, е образувано по представен изпълнителен лист от 20.06.2014г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която не е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника С.С.. Давностният срок за вземанията ,установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е пет години на основание чл.117,ал.2 ЗЗД. Съгласно опр.

№214/15.05.2018г. по ч.гр.д.№1528/2018г. на ВКС, ІV г.о. влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл.423 ГПК , а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл.424 ГПК . Съгласно чл.439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение.

В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност преди образуване на изп.дело №20207340400203 , като за начало на давностния срок сочи последното извършено от ЧСИ изпълнително действие спрямо негово имущество като длъжник по първоначално образуваното изпълнително дело № 20147340400719 по описа на ЧСИ З.Василева – наложен на 03.09.2014г. запор на МПС.