Решение № 517 от 12.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000500157 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 265905/27.09.2021 г. по гр.д. № 3945/2019 г. на СГС, I-2 състав е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1, т. 1 КЗ на А. И. М. срещу „Дженерали Застраховане“ АД за изплащане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. М., вследствие на ПТП от 18.11.2017 г., предявен като частичен за 65 000 лева от общо 150 000 лева.

Ищецът А. И. М. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение като поддържа, че същото е недопустимо и неправилно. Недопустимо съдът определил справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева при положение, че в отговора на исковата молба застрахователят признавал, че същото е в размер на 70 000 лева, поради което произнасянето на съда представлявало такова свръхпетитум.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият не бил допринесъл за настъпване на ПТП. Неправилно съдът приел, че велосипедът на пострадалия не е имал светлоотразител, при положение, че наличието на такъв се установявал от протокола за оглед. Нямало и връзка между недоказано по делото състояние на алкохолно опиянение на пострадалия и пътния инцидент. Неправилно бил приложен и чл. 52 ЗЗД в разрез със съдебната практика. Съдът не обсъдил и не взел предвид всички събрани по делото доказателства и най-вече свидетелските показания. Необосновано била дадена вяра на показанията на свидетелката В.. Неправилно била възприета и тежестта на преживените от ищеца болки и страдания. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважена исковата претенция.

Ответникът ЗК „Дженерали Застраховане“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да пРовъри спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба ищецът А. И. М. е твърдял, че неговият баща починал вследствие ПТП, настъпило на 18.11.2017 г., причинено виновно от водача на „Опел Астра“ с рег. № ВН4757ВС Ц. Л. Т.. Гражданската отговорност на последния била валидно застрахована при „Дженерали Застраховане“ АД.

Ищецът е поддържал, че бил в много топли и близки отношения с баща си, между тях имало привързаност, разбирателство, взаимна обчи и подкрепа. След смъртта на баща си ищецът изпаднал в тежка скръб и не може да преживее смъртта на баща си.

Поискал на 12.01.2018 г. от „Дженерали Застраховане“ АД да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му, но до момента на исковата молба застрахователят н есе произнесъл по претенцията.

Предвид изложеното е претендирал застрахователят да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 65 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е оспорвал иска като неоснователен.

Заявил е, че макар и след завеждане на иска, на 12.06.2018 г. е изплатил на ищеца 35 000 лева като обезщетение за смъртта на баща му. Заявил е, че определил дължимо такова в размер на 70 000 лева, но намалил същото с 50%, равни на приетия процент съпричиняване от страна на загиналия. Намира, че с изплатеното обезщетение напълно е репарирал претърпените от ищеца вреди. Посочил е, че ищецът и баща му не са били в близки отношения. Бащата изобщо не контактувал с децата си. Направил е възражение за съпричиняване от страна на бащата, който се движил по средата на дясното пътното платно (поради наличие на локва) през тъмната част на денонощието, бутайки натоварен с чували велосипед без гуми „само по капли), като велосипедът не бил снабден с изискуемите се по ЗДвП светлини. Той нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т.

1 и чл. 108 ЗДвП. Същият бил и в тежка степен на алкохолно опиване. Признал е отговорността на застрахования водач за ПТП, но е поддържал, че ако пешеходецът не се бе движил по средата на платното в тъмната част на денонощието и без светлини по велосипеда, ПТП не би настъпило. Поддържал е еднаква отговорност на двамата участници в ПТП за настъпването му. Молил е искът да бъде отхвърлен.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в 2 търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Настъпването на ПТП, противоправното поведение на Ц. Л. Т. – водач на „Опел Астра“, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на И. А. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищецът е син на загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца А.М. неимуществени вреди, както и наличието и размера на съпричиняване от страна на И. А. посредством действията му при ПТП.

Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключение на САТЕ.

По делото са събрани писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, протокол за оглед и скица, въз основа на които е изготвено заключение на САТЕ от вещото лице инж. В. Д., неоспорено от страните. Той е посочил, че ПТП е настъпило при следния механизъм: На 18.11.2017 г., около 20.00 ч. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от Ц. Л. Т., се движи в гр. Видин по ул. „Цар Иван Асен II“ със скорост около 80 км/ч. и полагащата му се лента за движение към с. Новоселци (пътят е двулентов, с по една лента за движение във всяка посока). По същото време пешеходецът И. М. А., н а68 г. , се движи по ул. „Цар Иван Асен II“ с посока към с.

Новоселци, бутайки велосипед, натоварен с чували с вещи. В района на около 200 м. преди ул. „Незабравка“ пешеходецът е предприел заобикаляне на локва с вода на пътното платно, която е с триъгална форма и дълга около 20 м. Автомобилът настигнал пешеходецът и последвал удар, като пешеходецът е възкачен върху автомобила, достигнал е с глава предното стъкла, след което е изпаднал от дясната страна.

Вещото лице е определил, че опасната зона за спиране при движение на автомобила с 80 км./ч. е около 72 м., а при движение с 50 км./ч. – 35 м. Посочил е, че при движение на къси светлини десният фар осветява напред на разстояние 70 м., а левият фар – н а50 метра. При движение на дълги светлини автомобилът осветява напред на не по-малко от 60 метра. В конкретната пътна ситуация при мокро и влажно време видимостта напред е била 60 м. При сравнение с опасната зона за спиране е направен извод за непредотвратимост на удара при скорост от 80 км./ч. и неговата предотвратимост при движение с 50 км./ч.

Преди ПТП пешеходецът се е движил попътно на автомобила, като е бил на 2.8 м. в ляво от десния край на пътното платно, най-вероятно заобикаляйки локвата.

Вещото лице е посочил, че по делото няма данни за оборудване на велосипеда и пешеходеца със светлоотразителни елементи.

В протокола за оглед обаче, на л. 16 от делото е посочено, че „на задната част на велосипеда зад касетката се наблюдава светлоотразител, закрепен подвижно“.

В съдебно заседание вещото лице е пояснил, че странично от пътното платно се намират разделени банкети и няма данни за тротоарни площи и велоалеи.

По делото е разпитан свидетеля П. Ц. А., който работи с ищеца от 6-7 години.

Ищецът бил майстор по строителството и свидетелят ходел с него да работи. По време на работа се обадили на А. да му кажат, че баща му е пострадал и той заминал за Видин. А.М. живеел в някакво село до Видин. Баща му живеел при дъщеря си Т., но не знае къде. И. бил на погребението н абаща си и от тогава е в стрес. Постоянно говори за баща си, как са преживели, какво са направили. Плаче постоянно за баща си, 3 трепери. Виждал се с баща си през ден, помагал му. Събота и неделя ходел при него, давал му пари, говорели си. А. казвал на свидетеля, че отива при баща си, там гледали животни. Виждали се и по семейни празници Старецът помагал на А., гледал трите му децата. Момичето е 27.28 годишна, женена. Момчетата били на 16-17 г. и на 10-11 г.

Бащата бил здрав и трудолюбив. И сега А. кат оси ходел се сещал къде е седял с баща си, на масата, на кой стол е почва да плаче. От три години А. живее в ***. Иначе баща му живеел в къщата на А., при дъщеря си Т.. А. там гледал животни. Баща му гледал животни в имота на А.. Събота, неделя цялото семейство отивало в с. ***. Сега А. работи в ***.

Разпитана е и свидетелката Ц. М. В. по делегация от Районен съд – Видин. Тя е посочила, че към момента и към ноември 2018 г. е била кмет на с. ***. Познава И. М.

А., той бил клошар в с. ***, познава го от доста години. Живеел там в полусъборена къщичка. Там живеел сам. Тя познава къщата му – полусъборена къщичка с много купчини боклук около нея. Той събирал боклуци и ги карал с малко колело до къщата.

Тя била на улица „четиридесет и пета“ и от нея била останала една стая. Сега къщата била съборена. И. имал само един приятел – Л. Й., който вече починал. И. А. не общувал с други хора в селото. Не участвал в обществени мероприятия. Нямал никакъв поминък, не отглеждал животни, не обработвал земя, не получавал и пенсия. Пиел.

Сутрин излизал с колелото и се прибирал вечер. Не знае къде е погребан, предполага, че във Видин. Свидетелката познава А.М., преди много години живеел в с. ***. Тогава тя не била кмет, но той живеел близо до нея. От години не го била виждала. Видяла го след смъртта на баща му, когато дошъл за удостоверение за наследници. Не го е виждала с баща му и не знае в какви отношения са.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

По отношение оплакването на жалбоподателя, че определеното на А.М. обезщетение противоречи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.