Определение № 1077 от 16.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1077 гр. Ловеч, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500761 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК

Подадена е частна жалба № 7194/20.11.2024 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Е.

К., срещу Разпореждане № 3079/8.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 1049/2024 г. на Районен съд – Тетевен, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. К. Р. за вземания за главница в размер на 110,70 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 33,98 лева, дължимо за периода от 15.08.2019 г. до 15.01.2020 г., 317,51 лева лихва за забава от 15.01.2020 г., дата на изтичане на погасителния план до 26.08.24 г. Изключително подробно и обстойно мотивира становището си относно правомощията на заповедния съд в заповедното производство, неприложимостта на чл. 145, ал. 2 от ЗЗД, дължимостта на договорното възнаграждение при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, конкретния размер на ГПР, характеристиката на договорените допълнителни услуги и дължимостта на законната лихва. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането на ТРС в обжалваната част за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И.

К. Р., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания от „Профи кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като 1 жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 18.11.2024 г. чрез С8ЕВ г., а частната жалба е подадена на 20.11.2024 г. по куриер. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 1083/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. К. Р. ЕГН ********** за следните суми: неплатена главница в размер на 893,40 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 33,98 лева, дължимо за периода от 15.08.2019 г. до 15.01.2020г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 284,19 лв. дължимо до 15.01.20 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.08.2019 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева, начислени на 13.01.2020 г.; 36,21 лева лихва за забава от 16.07.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 15.01.2020 г.; законна лихва в размер на 317,51 лева, дължима от 15,01,2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до 26.08.2024 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, разноски за ДТ в размер на 21,25 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв., и 80.00 лв. за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Заявителят твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 3003752**** от 17.06.2019 г. за срок от 7 месеца с месечни вноски в размер на 110,57 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Позовава се на Общите условия, според които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума 33,98 лева за периода от 15.08.2019 г. до 15.01.2020 г.

Посочва, че клиентът по Договор за потребителски кредит № 3003752**** е поискал и закупили допълнителни услуги, възнаграждението за които е уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване.

Услугите се отнасят до получаване приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услугата, като неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника и предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, като неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника пакет допълнителни услуги е в размер на 2284,19 лв. дължимо до 15.01.20 г.

2

Излага, че длъжникът не са изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 1 погасителна вноска и е изпаднал в забава, като подежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 15.01.2020 г.

Кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Поради това на 30.08.2019 г. е начислена сума за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 30 лева. В резултат на по-голяма забава при плащанията на погасителните вноски, на 13.01.2020 г. (изпадане в забава по-голяма от 90 календарни дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 200 лева.

ТРС е постановил разпореждане №2917/22.10.24 г. с което е оставил без движение заявлението до отстраняване на следните нередовности: има ли заплатени месечни вноски по кредита, ако има колко е заплатено за главница, договорно възнаграждение и допълнителни услуги и такси.

Подадена е молба с вх.№6567/24.10.24 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******, с която той отстранява нередовностите, като посочва, че длъжникът е заплатил общо сумата 110,70 лв, като с нея е погасена една вноска и лихви 0,10 лв, лихви за забава 36,31 лв. и остават дължими още 36,21 лв. лихви за забава от 16.07.19 г. до датата на изпадане в забава 15.01.20 г.

С Разпореждане № 3079/08.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 1049/2024 г. Районен съд – Тетевен е уважил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******, срещу длъжника И. К. Р. с ЕГН ********** и издал заповед за изпълнение за сума в размер на 289,30 лв. главница, за период от 4.09.24 г. до изплащане на вземането, ДТ 21,25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлил заявлението за главница 110,70 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 33,39 лева, дължимо за периода от 15.08.2019 г. до 15.01.2020г.; неплатено възнаграждение за допълнителни услуги 248,19 лв; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева, 36,21 лв. лихва за забава от 16.07.2019 г., до 15.01.2020 г. ; законна лихва в размер на 317,51 лева, дължима от 15,01,2020 г. до 26.08.2024 г. и за разликата от 50 до 180 лв. , а именно за 130 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че посочения в договора процент на годишните разходи е много по-висок, тъй като в него не са включени сумите от допълнителните услуги и такси, а наред с това клаузите, касаещи възнагражденията за закупен пакет допълнителни услуги са нищожни, като противоречащи на чл.10а от ЗПК, а таксите по тарифата са в противоречие със забраната на чл.10а ал.2 ЗПК. Направил е извод за недействителност на договора, по който се търси изпълнение и е присъдил само размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като е приспаднал предложеното изпълнение, вкл. по недействителните уговорки.

3

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника И. К. Р. с ЕГН **********, имащ качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не се сочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая са включени само лихвения процент на ден, годишния лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 36,74 %. След като разходът е вписан при липса на яснота по начина, конкретизиран в ЗПК, то очевидно кредитополучателят не е имал яснота за реалната цена на кредита.

В годишният процент разходи не са включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 11 от ЗКП реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, на основание чл. 22 от ЗПК, поради което той не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Като се съобрази горното, на основание чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 3079/8.11.2024 г. на Районен съд – Тетевен постановено по ч.гр.д.№ 1049/2024 г., в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

РС-Тетевен е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на разпореждането, тъй като липсва произнасяне в отхвърлителната му част досежно претенцията за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.08.2019 г., но тя следва да се поправи по реда на чл.247 от ГПК от ТРС.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно разпореждане №

3079/8.11.2024 г. на Районен съд – Тетевен постановено по ч.гр.д.№ 1049/2024 г.в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ****, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. К. Р. с ЕГН ********** от **** за вземания за главница в размер на 110,70 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 33,98 лева, дължимо за периода от 15.08.2019 г. до 15.01.2020 г., 317,51 лева лихва за забава от 15.01.2020 г., дата на изтичане на погасителния план до 26.08.24 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5