Решение № 5309 от 06.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5309 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х. при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Мариана Х. Гражданско дело №

20221100102198 по описа за 2022 година

Предявени са искове от Р. Я. Р. и Б. Б. Р. срещу В. В. Х. и М. А. Х., за прогласяване на нищожност на Договор за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ и доплащане на цена от 31,05,2017г., обективиран в н.а. № 160, том I, рег. №13762, дело № 157/2017 г. на нотариус А.Ч., с който ищците прехвърлили на ответниците собствеността върху недвижим имот, а именно: 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по КК № ***, с административен адрес: гр. София, Район Овча купел, с площ от 2689кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 130, квартал 19, при граници: ПИ с КИ № № ***; ***; ***; ***, срещу движима вещ, а именно: телефон, марка „Samsung", модел “Galaxy S7", с пазарна стойност 1472,49лв., съгласно Данъчна фактура № 0061505236 от 29.05.2016 г., издадена от „БТК“ ЕАД “VIVACOM", както и срещу „уравнение на дяловете“ платимо от заменителят М. А. Х., в размер на сумата 21451,91лв., по банков път, в деня на сключване на нотариалния акт, на следните основания: като нищожен, поради противоречие с добрите нрави, свързано с липса на еквивалентност в престациите и неплащане на цената, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; в евентуалност, като нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

152 от ЗЗД, поради противоречие със закона, защото е сключен за обезпечение на съществуващ договор за заем между страните, като с договора за замяна е уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора по договора за заем, различен от този, предвиден в закона; в евентуалност предявява иск за разваляне на договора поради непредаване на движимата вещ и неплащане на уговорената като „уравнение на дяловете“ сума, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД;

В евентуалност, ако исковете за нищожност или този за разваляне на договора бъдат уважени, предявяват иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението на заменения имот, с твърдение, че ищците са негови собственици по силата на Договор за продажба на наследство от 24.01.2017г., с нот. заверка на подписите с рег. № 161, акт № 7, 1 том 1/2017г. на Нотариус Ю.К., и Договор за продажба на наследство от 21.02.2017г., с нот. заверка на подписите с рег. № 490, акт 19, том 1/2017г. на Нотариус Ю.К., придобити от В.В.В. и Л.В.А., всеки на по 1/8 ид.ч. или общо 1/4 ид.ч. от наследството на Е.С.Б., сключени с наследниците и, за правото на собственост нна които е съставен к.н.а. № 162, том VI, рег.

№ 23054, дело № 1094 от 20.12.2006 г. на нотариус Ц.С.. По ревандикационният иск твърдят, че ответниците без основание владеят процесния имот.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищците твърдят, че придобили собствеността върху общо ¼ ид.ч. или всеки по 1/8 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по КК № ***, с административен адрес: гр. София, Район Овча купел, с площ от 2689кв.м., по силата на договори за продажба на наследството на Е.С.Б., сключени с наследниците и, в полза на които бил съставен к.н.а. № 162, том VI, рег. № 23054, дело № 1094 от 20.12.2006г. на нотариус Ц.С..

На 31,05,2017г., по време на брака си, сключили с ответниците, по време на брака им, процесният Договор за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ и доплащане на цена, обективиран в н.а. № 160, том I, рег. №13762, дело № 157/2017г. на нотариус А.Ч., с който ищците прехвърлили на ответниците собствеността върху притежаваните общо 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по КК № ***, с административен адрес: гр. София, Район Овча купел, с площ от 2689кв.м., срещу движима вещ, а именно: телефон, марка „Samsung", модел “Galaxy S7", с пазарна стойност - 1472,49лв., както и срещу „уравнение на дяловете“ платимо от заменителят М. А. Х., в размер на сумата 21451,91лв., по банков път, в деня на сключване на нотариалния акт.

Твърдят, че сключили договора за замяна, като обезпечение на задължението си за връщане на заета сума по вече сключен с ответниците договор за заем с уговорката, че ако заемът не бъде върнат ответниците ще задържат имота, а ако бъде върнат ще им прехвърлят собствеността обратно. Твърдят, че тази уговорка съставлява уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора по договора за заем, различен от този, предвиден в закона, поради което договорът за замяна е нищожен, поради противоречие със закона.

Твърдят, че пазарната стойност на идеалните части предмет на договора за заем многократно надвишава стойността на насрещната престация – мобилен телефон и доплащане на сума, близка до данъчната стойност на имота, поради което считат, че е налице пълна нееквивалентност на насрещните престации. Излагат и, че телефона обект на насрещната престация на ответниците фактически не е предаден на ищците, както и уговорената като „уравнение на дяловете“ сума фактически не им е платена. Поради изложеното считат, че договора е нищожен, поради противоречие с добрите нрави.

В евентуалност, ако бъде прието, че договорът за замяна е действителен считат, че са налице предпоставките за развалянето му, поради неизпълнение на задължението на ответниците за предадат фактически телефона и да им заплатят уговорената като „уравнение на дяловете“ сума.

По ревандикационният иск твърдят, че са собственици на идеалните части от имота по силата на договор за покупко продажба на наследството на Е.С.Б., сключени с наследниците и, за правото на собственост на които е съставен к.н.а. № 162, том VI, рег. № 23054, дело № 1094 от 20.12.2006 г. на нотариус Ц.С.. Твърдят и, че ответниците без основание владеят процесните идеални части.

В отговора на исковата молба ответниците, чрез назначеният им от съда особен представител адв.Р. А.-К., изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, по подробно изложени съображения. По ревандикационният иск не оспорват, че владеят имота, идеална част от който е процесния.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото 2 писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявени са искове за нищожност на договора за заем поради противоречие с добрите нрави, свързано с липса на еквивалентност в престациите и неплащане на цената, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, в евентуалност за нищожност на основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 152 от ЗЗД, поради противоречие със закона, защото е сключен за обезпечение на съществуващ договор за заем между страните, като с договора за замяна е уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора по договора за заем, различен от този, предвиден в закона. В евентуалност е предявен иск за разваляне на договора поради непредаване на движимата вещ и неплащане на уговорената като „уравнение на дяловете“ сума, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Предявен е и ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 ЗС.

Съобразявайки задължителната съдебна практика във връзка с релевирани няколко възражения за недействителност, /пр. Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС, определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV ГО по ч. гр. д. № 5990/2014/, независимо от заявената от страната поредност на исковете, съдът дължи произнасяне по всички искове, които се считат предявени в условията евентуалност, като следва да разгледа първо основанията за нищожност, според тежестта на порока: от найтежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия - липса на форма.

В случай, че сделката се приема да е валидна, то подлежи на разглеждане релевирано основание за разваляне на договора. В случай, че договорът бъде признат за нищожен или бъде развален, следва да бъде разгледан искът с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението на имота.

Заради сочената поредност съдът пристъпва първо към разглеждане на иска за нищожност поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 152 от ЗЗД.

Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че на 31,05,2017г., между ищците - по време на брака им и ответниците – по време на брака им, е сключен Договор за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ и доплащане на цена, обективиран в н.а. № 160, том I, рег. №13762, дело № 157/2017г. на нотариус А.Ч., с който ищците прехвърлили на ответниците собствеността върху притежаваните общо 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по КК № ***, с административен адрес: гр. София, Район Овча купел, с площ от 2689кв.м., срещу движима вещ, а именно: телефон, марка „Samsung", модел “Galaxy S7", с пазарна стойност - 1472,49лв., както и срещу „уравнение на дяловете“ платимо от заменителят М. А. Х., в размер на сумата 21451,91лв., по банков път, в деня на сключване на нотариалния акт. Собствеността върху общо ¼ ид.ч. или всеки по 1/8 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по КК № ***, ищците придобили по силата на договори за продажба на наследството на Е.С.Б., сключени с наследниците и, в полза на които бил съставен к.н.а. № 162, том VI, рег. № 23054, дело № 1094 от 20.12.2006г. на нотариус Ц.С..

По въпроса за допустимите доказателствени средства, с които се доказва сключване на съглашение в нарушение на чл. 152 от ЗЗД и приложимо ли е в тези случаи ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК за симулативните сделки, настоящият състав, в съответствие с изложението в Определение № 3649 от 19.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 806/2025 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Вероника Николова приема, че свидетелски показания за разкриване на твърдяното противоречие със закона – чл. 152 ЗЗД са допустими.

Това е така поради следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т. е. доказателствената тежест да установи, че оспорваната сделка служи за обезпечение на заемно правоотношение е на ищците, които твърдят това обстоятелство. В този случай не се иска опровергаване съдържанието на договора за заем, а се твърди, че замяната, макар и формално да е извършена с позволен от закона акт, служи като обезпечение на задължение по заемно правоотношение между страните, с което се заобиколя забраната на чл. 152 от ЗЗД.

Фактическите твърдения, че сделката е сключена в нарушение на закона или го заобикаля, може да се установяват с всички доказателствени средства, поради което в този случай забраната за свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК не се прилага. Съгласно Решение № 358 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 1381/2012 г. на ВКС на РБ, ГК, ІV г. о., размерът на обезпечения заем е вън от предмета на иска за недействителност на сделката като сключена в заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона и в този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната п о чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, а доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем. Така за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са допустими всички доказателствени средства и ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК за симулативните сделки не намира приложение. Съгласно ТР № 2/2025 от 11.06.2025 г. на ОСГТК на ВКС когато по силата на сделка се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора, с нея страните не желаят прехвърлянето на собствеността, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, уговорката, че прехвърлянето е временно, е вътрешна и е въпрос на доверие и не се съставя обратно писмо за разкриване на действителната воля на страните и това води до нищожност на същата поради противоречие със забраната по чл. 152 от ЗЗД. В такава хипотеза въпросът за нищожността на сделката не може да се свързва със симулацията, без такава да е въведена в предмета на делото.