Решение № 74 от 19.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002901497 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Холдинг БДЖ” ЕАД, чрез юрк.

Ал. Рашева, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 266/02.05.2023 г. , постановено по в. т. д. № 123/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което изцяло е потвърдено решение № 919/25.07.2022 г., постановено по т. д. № 156/2022 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, с което са отхвърлени предявените от „Холдинг БДЖ” ЕАД срещу „БДЖ-Трансимпекс” АД кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения, приети на 12.01.2012 г. от общото събрание на акционерите на „БДЖТрансимпекс” АД, както следва: 1) за промяна адреса на управление; 2) за изменение на чл. 2, ал. 3 от Устава, 3) за освобождаване на Т. В. Т. като член на съвета на директорите и 4) за избор на Б. В. А. за член на съвета на 1 директорите.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с правилата на логическото мислене, обуславящо неговата необоснованост. Счита, че незаконосъобразно съдът е достигнал до правното съждение, че взетото в противоречие с правилата на чл. 19, ал. 2 от Устава на ответното търговско дружество решение на съвета на директорите за свикване на извънредно общо събрание на акционерите не обуславя незаконността на приетите на това общо събрание решения. В този смисъл, твърди, че, макар и решението на съвета на директорите за свикване на общото събрание на акционерите да е взето от двама от неговите членове, то не изразява волята му като колективен орган на управление, тъй като реално е осуетена възможността за участие и на другия член на съвета на директорите при формиране на волята на този орган на управление с приетото решение за свикване на процесното общо събрание на акционерите. Поддържа, че, ако се приемат за правилни решаващите съждения на апелативния съд (неуведомяването на един от членовете на съвета на директорите за участие в заседанието, на което е взето решение за свикване на общото събрание на акционерите - при формално спазване на изискванията за кворум и мнозинство, не обуславя порок в процедурата по неговото свикване), биха се обезсмислили изискванията на закона и на Устава за определяне на конкретен брой членове на съвета на директорите и би се достигнало до заобикаляне на императивните правила на закона, уредени в правната норма на чл. 244, ал. 1 ТЗ.

В писмения отговор на касационната жалба и в проведеното пред касационната инстанция о. с. з. „БДЖ-Трансимпекс” АД, чрез своя процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че 2 въведеното от ищеца фактическо основание за незаконосъобразност на процесните решения се извежда от твърдението, че е допуснато процедурно нарушение при приемане на решението на съвета на директорите, с което е свикано общо събрание на акционерите. Счел е обаче за неоснователно релевираното в исковата молба правно твърдение за незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на акционерите, тъй като приетото от съвета на директорите по протокол от заседание на 03.12.2021 г. решение да се свика извънредно общо събрание на акционерите за 12.01.2022 г. е действително - то е свикано от компетентния дружествен орган по чл. 223 ал.

1 ТЗ; това решение е удостоверено в предвидената в нормата на чл. 239 ТЗ писмена форма и съдържа въпросите от дневния ред, включени в поканата по чл. 223, ал. 4 ТЗ. Решението за свикване на общо събрание на акционерите е взето от съвета на директорите при наличие на уредения в чл. 238, ал. 1 ТЗ кворум и с регламентираното в чл. 238, ал. 2 ТЗ мнозинство. Към 03.12.2021 г., когато е взето решението за свикване, като членове на съвета на директорите в търговския регистър са вписани 1. „Адлер БГ” АД, 2. Т.В. Т. и 3. И. М. Г.. От протокола от заседанието на съвета на директорите от 03.12.2021 г. се изяснявало, че на заседанието са присъствали двама членове „Адлер БГ” АД, представлявано от М.в А. И., и И. М. Г., както и че тези двама членове са гласували за свикване на общо събрание за 12.01.2022 г. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е заключил, че за вземане на валидно решение е било необходимо на заседанието на съвета на директорите да присъстват поне двама от членовете (спазен е кворумът), както и тези двама членове да са гласували за свикване на общо събрание (налице е нужното мнозинство), поради което са изпълнени както нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 238, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, така и са приложени правилата на чл. 19, ал. 4 и чл. 18, ал. 2 от Устава, които по смисъл приповтарят законовите разпоредби. Макар да е било осъществено формално нарушение на предвиденото в клаузата на чл. 19, ал. 2 от Устава изискване, според което заседанията на съвета на директорите се свикват от председателя чрез писмена покана до членовете, получена наймалко седем дни преди датата на заседанието (с доклада по делото по чл. 374 ГПК първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че членът на СД Т. Т. не е бил поканен за заседанието на СД на 03.12.2021 г.), неспазването на тези изисквания на 3

Устава не обуславяло валидността на взетото от съвета на директорите решение за свикване на общо събрание – то не засягало изискванията за кворум и за мнозинството, които били налице. В този случай трябвало да намери приложение клаузата на чл. 19, ал. 4 от Устава, според която заседанието е редовно, ако присъстват поне половината от членовете, макар и единият от членовете на съвета на директорите да не е бил поканен - дори и непоканеният член Т. Т. да бе присъствал на заседанието и да бе гласувал „против”, този факт не би осуетил приемането на решението за свикване на общо събрание (за него положително са гласували другите двама членове).

При осъществено систематично тълкуване на разпоредбите, уредени в чл.

238, ал. 1-4 ТЗ, въззивният съд е достигнал до правното съждение, че законосъобразността на решенията на съвета на директорите е предпоставена от спазване на правилата, уреждащи както компетентността на СД, така и кворума и мнозинството за вземане на решенията, като нарушенията на останалите правила за дейността на съвета на директорите не водят до незаконосъобразност на неговото решение. Съдът е приел, че неуведомяването на единия от членовете на съвета на директорите за заседанието на 03.12.2021 г. не е накърнило правата на ищеца като акционер, произтичащи от членственото правоотношение - всеки акционер притежава гарантирано от закона право да участва и гласува на общо събрание на акционерите, но извън съдържанието на членственото правоотношение е правото му да участва в работата на съвета на директорите. В този смисъл, дори ищецът да бе член на съвета на директорите, фактът, че не е бил поканен на заседанието на 03.12.2021 г., не би предпоставил нарушение на някое от неговите членствени права. Като краен резултат въззивният съд е счел, че решението на съвета на директорите от 03.12.2021 г. за свикване на общо събрание на акционерите представлява действителен акт на компетентния по чл. 223, ал. 1 ТЗ орган на дружеството, защото е прието при спазване на предвидените в чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, респ. в чл. 19, ал. 4 и чл. 18, ал. 2 от Устава изисквания за кворум и мнозинство. Обстоятелството, че единият от членовете на съвета на директорите (Т. Т.) не е бил поканен за заседанието, не опорочава взетото решение – това обстоятелство не накърнява правата на ищеца по членственото му правоотношение като акционер.

С определение № 297/12.02.2024 по т. д. № 1497/2023 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен 4 съд при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по материалноправния въпрос: „Законосъобразни ли са решенията на общото събрание на акционерите, в случай че в заседанието на съвета на директорите на акционерно дружество, на което е взето решение за свикване на общото събрание на акционерите, не е участвал - поради нередовното му уведомяване, член на управителния орган, който не е акционер, макар и решението на съвета на директорите за свикване на общото събрание на акционерите да е взето при спазване на законовите или уговорените в Устава изисквания за кворум и мнозинство?”.

За да даде отговор на поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Акционерното дружество като изкуствено социално образувание – адресат на материалноправни норми, формира и изразява своята правновалидна воля чрез законоустановените органи. Компетентността им е уредена в закона и в Устава на това капиталово търговско дружество (арг. чл.

221, т. 11 ТЗ – за общото събрание на акционерите), поради което техните актове и действия трябва да съответстват на нормативните правила или уговорените в Устава изисквания. При упражняване на своите правомощия както техният върховен орган (общото събрание), така и органите на управление са подчинени на тези изисквания – в противен случай актове и действия им ще бъдат незаконни, респ. несъобразени с Устава, поради което подлежат на отмяна при уредените в закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки (арг. чл. 74, ал. 1 ТЗ и чл. 71 ТЗ). За да се обезпечи надлежното участие на акционерите в работата на общото събрание, вкл. при приемане на решения, които са част от неговата компетентност като върховен орган на акционерното дружество, законът е уредил правното задължение на управителните орани на това капиталово търговско дружество да подготвят законосъобразното му провеждане – редовно да го свикат в законоустановения срок, като уведомят своевременно акционерите за въпросите от неговата компетентност, които са предложени за обсъждане, както и за конкретните предложения за решения (чрез покана, в която се съдържа дневният ред, по който явилите се акционери на общото събрание ще разискват - арг. чл. 223, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, във вр. с чл. 231, ал. 1 ТЗ, предписващ, че общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 ТЗ и чл.

5

223а ТЗ, освен когато всички акционери присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани).

При едностепенната система на управление на акционерното дружество, каквато е уговорена при ответното търговско дружество, съветът на директорите е компетентният орган на управление, който е овластен от закона да свика общото събрание на акционерите – чл. 223, ал. 1, предл. 1 ТЗ. За да се обезпечи законосъобразността както на провеждането на заседанията на съвета на директорите, така и на взетите от него решения, те трябва редовно да бъдат свикани, като следва да е предоставена възможност на всяко лице, включено в неговия членствен състав, да присъства на заседанията му и да участва в обсъждането/разискването на поставените на тях въпроси. В този смисъл, членовете притежават равни права на участие в работата на съвета на директорите и никой от тях не може да бъде лишен от тази правна възможност, вкл. и чрез нередовното им уведомяване за провеждане на съответното заседание на съвета на директорите – арг. чл. 237, ал. 1 ТЗ, предписващ, че членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях.