Решение № 3026 от 26.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3026 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110211741 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Б. Т., ЛНЧ ***, чрез адв. Г. М. – САК, против наказателно постановление (НП) № 23-4332-007410 от 26.04.2023 г., издадено от Г. Б. – Началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. Наказанията са наложени за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 162, ал. 2 от ЗДВП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за противоречие на наказателното постановление с материалния и процесуалния закон. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, в частност се акцентира върху липсата на превод на АУАН и НП макар жалбоподателят да не е български гражданин и да не разбира български език, не е бил назначен преводач, АУАН и НП са съставени и връчени единствено в екземпляр на български език, поради което жалбоподателят не е имал възможност да разбере съдържанието им и да упражни ефективно правото си на защита. В допълнение се оспорва се материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и че НП е съставено преди изтичане на срока за възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Манчев, който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, по съображения сходни на изложените в жалбата, като се акцентира върху издаване на НП преди изтичане на срока за възражения, липсата на превод на АУАН и НП, както и извършването на проверката без участие на преводач, което поставя под съмнение 1 валидността на отказа на жалбоподателя за изпробване с техническо средство, като във връзка с правото на превод се цитират национални и наднационални нормативни актове.

Претендира се присъждане на разноски- заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началник група в СДВР - ОПП, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание, не взема становище по възраженията в жалбата.

Прави писмено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Д. Б. Т., гражданин на Република Нигерия, роден на ....., с ЛНЧ ***, с разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България.

На 18.04.2023 г. жалбоподателят Д. Б. Т. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер ....., в гр. София по бул. „Александър Малинов“, с посока на движение от ул. „Самара“ към ул. „Околовръстен път“, като в автомобила пътувала и свидетелката С. К..

На посочената дата, около 23.10 часа, на бул. “Александър Малинов” срещу № 249, автомобилът бил спрян за проверка от полицейски патрул в състав полицейските служители Р. Р. и Н. Ш.. В хода на проверката полицейските служители констатирали, че водачът е чужд гражданин пребиваващ повече от една година в Република България и не е разполагал с българско свидетелство за управление на МПС, като освен това същият не представил свидетелство за регистрация на МПС. На мястото на проверката за съдействие бил повикан и патрул на ОПП- СДВР, включващ и свидетелят А. С., младши автоконтрольор. Последният от своя страна приканил водача на лекия автомобил- жалбоподателя Т. да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като свидетелят С., който владеел говоримо английски език, обяснил на водача, че следва да бъде изпробван с Drug Test 5000 с оглед установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същото било разяснено и на свидетеля К., която наред с полицейските служители превела на жалбоподателя Т. обстоятелствата по извършваната проверка, като същият отказал да бъде тестван с технически средство. При това на същия бил връчен Талон за медицинско изследване № 0009426/19.04.2023 г., който получил в 01:40 часа, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца. Жалбоподателят не се е явил за вземане на кръвна проба в посоченото в талона медицинско заведение- Военномедицинска академия.

Наред с това от страна на свидетеля С. бил съставил АУАН серия АД, бл. № 249026 от 19.04.2023г., с който на жалбоподателя Д. Б. Т. било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, че не е подменил свидетелството си за управление на МПС след пребиваване повече от една година в страната, както и за това, че не носи свидетелство за регистрацията на МПС, което управлява, квалифицирани съответно като нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 162, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен на мястото на проверката, на български език и връчен на жалбоподателя в препис.

На база така съставения АУАН, било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 23-4332-007410 от 26.04.2023 г., издадено от Г. Б. – Началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.184, ал.3 ЗДвП и на същото основание на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.162, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 2 от ЗДвП. Наказателното постановление, подобно на АУАН било съставено и връчено на жалбоподател Т., нигерийски гражданин, единствено на български език.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите А.

С. - актосъставител, Р. Р., С. К., както и писмените доказателства: АУАН, серия Ад, бл. № 249026, Наказателно постановление 23-4332-007410, Талон за изследване № 0009426 от 19.04.2023 г., докладна записка, заповед № 513з-9647/17.06.2020 г., заповед № 8121К13180/23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., писмо от ВМА с № И-8980/06.10.2023 г. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка. Единствено изключение от тази констатация се явяват показанията на свидетеля К. които влизат в противоречие относно редица обстоятелства с показанията на другите свидетели, а наред с това са и житейски нелогични.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице /чрез процесуалния му представител/ и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима, като разгледана по същество се явява основателна в искането за отмяна по изложените по- долу съображения.

На първо място следва да се отбележи, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД бл.№ 249026/19.04.2023 г., който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.2.1 вр. т. 1.3.2 на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. към тях спадат и служителите на длъжност младши автоконтрольор към СДВР.

На следващо място видно от цитираната Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. началника на група "Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, е оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП, като от представената заповед № 8121К13180/23.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление Г. Б. е заемала именно длъжност началник на група "Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, поради което е и оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. В този смисъл не се споделят оплакванията за липса на компетентност, наведени в жалбата.

На следващо място, при издаването на АУАН и НП формално са спазени изискванията за форма и съдържание на чл. 42 от ЗАНН, съответно - чл. 57 от ЗАНН. При издаването на АУАН и НП обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, и които налагат отмяна на НП само на това основание, доколкото опорочава изцяло проведеното административнонаказателно производство, а именно изготвянето на двата основни за процеса документа единствено на български език и без превод на език, който нарушителят владее. Без съмнение жалбоподателят е чужд гражданин, който не владее български език. Това обстоятелство, се установява както от представеното Уверение № 254/10.08.2023г. издадено от ТУ-София, съгласно което същият се е обучавал единствено на английски език, така и от показанията на полицейските служители, в частност актосъставителя С., който сочи, че комуникацията с водача е била на чужд език.

3

При това за обезпечаване правото му на защита, се налага съдържанието на съставения АУАН, с който се формулира административно-наказателното производство, да му се връчи на разбираем за него език. Последното е необходимо както, за да разбере жалбоподателят за какво точно нарушение се ангажира административно-наказателната му отговорност, така и за да реализира ефективно правото си на защита, в частност правото да направи възражения, включително в 7-дневен срок от издаване и връчване на АУАН. В още по-голяма степен тези съображения се отнасят до наказателното постановление- акт, с който се налага санкции с наказателен характер.

Тъй като ЗАНН не урежда случаите в които нарушителят не владее български език, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща за неуредените случаи към НПК, то субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на НПК. Чл. 21, ал. 2 от НПК указва, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език.

В тези случаи им се назначава преводач. От цитирания текст се налага извод, че в тежест на административния орган е да осигури превод, освен в случаите на изричен отказ на нарушителя да се ползва от това право, какъвто в настоящия случай не е установен, а от друга страна липсват обективни данни, че актосъставителят С. е имал необходимата степен на владеене на английски език, за да запознае жалбоподателя със съдържанието на акта.

При все това дори да се приеме, че високите изисквания на НПК не се прилагат по отношение на съставения на местопроизшествието АУАН, то не се дерогира факта на допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на Наказателното постановление, респективно липсата на писмен превод на същото. Дори да не се прилагат към производството по ЗАНН специфичните изисквания на наказателния процес, въведени с чл.55, ал.3 и глава Тридесет „А“ на НПК и Директива 2010/64/ЕС, то съдът намира, че на нарушителите следва да се гарантират минималните стандарти на правото на защита, сред които централно място заема право на лицето да разбере за какво действие или бездействие се ангажира неговата отговорност, и каква е правната квалификация на същото. Израз именно на това право е принципното изискването на чл.21, ал.2 НПК, въпреки, че производството се води на български език, на лицата които не го владеят да се осигури превод на разбираем за тях език. В този смисъл и константната съдена практика, като например – Решение № 8214 от 21.12.2016г. по адм.д. № 10686/2016г., Решение № 1575 от 13.03.2017г. по адм.д. 10581/2016г., Решение № 2992 от 10.05.2021г. по адм. д . № 2091/2021г., Решение № 2045 от 30.03.2021г. по адм.д. № 420/2021г., всички по описа на АССГ.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e139812-6c4f-46c8-be7a-79393e0b275d