Определение № 160 от 21.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 21.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000106 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК и е о бразувано е по частна жалба, подадена от името на Л. С. Я. против определение № 159/03.02.2025 година по електронно дело 20243100900660(ТД № 660/2024) по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата и за допускането й да встъпи в процеса като трето лице помагач на ответника.

Частната жалба е подадена като надлежно подписан с КЕП електронен документ в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение на встъпващата подпомагаща страна. Подателят е надлежно овластен процесуален представител. Авансово е внесена държавната такса. Отказът да се допусне встъпване на помагач изрично е предвиден като подлежащ на обжалване акт (чл. 220 ГПК). Производството по чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК е допустимо.

Жалбоподателят Л. С. Я., чрез адвокат Д. излага оплаквания за неправилно преценени обстоятелства, обуславящи интереса й да участва като помагач на управлявано от нея търговско дружество – ответник по предявен в симулативен съдебен процес по претенция на привиден кредитор, основана на симулативна сделка, сключена от друг представляващ на юридическото лице. Позовава се на личното си качество като съдлъжник с дружеството – ответник по друга сделка и увредено лице от действията на управителя А. и дружеството, договорили поредица от симулативни сделки, насочени срещу личните й интереси. Обосновава интереса си да осуетява симулативния процес, като подпомага ответника и в качеството си съдружник в ответното дружество, титуляр на дружествен дял и право на печалба, както и бъдещ ликвидационен дял, породен при приключване на висящия процес за прекратяване на дейността му( по ТД 530/2024г), като сочи че възнамерява да се ползва от мотивите по настоящия спор в предстоящия процес по предявен от нея Павлов иск за обявяване на относителната недействитгелност на увреждащата я процесна сделка. Сочи, че участието й в делото, водено срещу дружеството се налага поради невъзможността на 1 подпомаганата от нея страна да упражни процесуални права на защита, включително и да събере доказателства те ги излага определение е незаконосъобразно. Моли за отмяна на обжалваното определение и допускане на встъпването й като помагач на ответника.

Насрещна страна ищецът Д. Х. Я. не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д. Х. Я. срещу „Еко Егс“ ООД, ЕИК 201324605, представлявано според данните по партидата на дружеството от всеки от двамата управители Я. и А. за установяване по реда на чл. 422 ГПК съществуване на вземането на ищеца по запис на заповед в размер на 442 600 лева, за което е издадена оспорена от длъжника Заповед за незабавно изпълнение № 5810/ 16.10.2024 г. в производството по ЧГД 12843/2024 по описа на Районен съд - Варна. В хода на размяна на книжата по този иск дружеството-ответник е предприело своевременно защита, като управителката Я. е обосновала тезата за симулативност на процеса, предявен от лице, зависимо от другия управител на ответника и предназначен да стабилизира с признание съществуването на едно привидно задължаване, породено от симулативна сделка, сключена също чрез изявление на управителя А.. Направени са и възражения по достоверност на датата на ценната книга, като документ пораждащ задълженията и е посочено основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави.

Още в отговора са изложени и обстоятелствата по влошаването на отношенията между съдружниците Л. С. Я. и А.Р. А., довело до разногласия и при управлението на общия бизнес както и за целенасочените действията на управителя А. да увредят косвено интересите на съдружника Я. чрез „източване на дружеството“ с порeдица от симулативни сделки, повишаващи привидно задълженията на дружеството с формиране на вземания на привидни кредитори – подставени лица, свързани с А. и действащи в негов интерес. Посочени са и вече очертани спорове между съдружниците относно взети еднолично решения за прекратяването на участието на всеки от тях в дружеството и предявения по т.д. № 530/2024 г. по описа на ВОС от Л. С. Я. като съдружник иск за прекрятяване на дейността на „Еко Егс“ ООД поради неразбирателство(чл. 155, т. 1 ТЗ).

Едновременно с подаването на този отговор(приет от първата инстанция като редовно процесуално действие на ответното дружество) е депозирана и молба вх.№ 2752/30.01.2025г. с която жалбоподателката Л. Я. е обосновала искане за встъпване в процеса като подпомагащо ответника трето лице, заинтересовано от отхвърляне на претенцията на привидния кредитор по привидния процес, насочен срещу собствените й интереси. Тази молба е била отхвърлена с обжалваното определение.

Доколкото участващите в дружеството съдружници са различни от дружеството субекти, жалбоподателката Я. следва да се приеме за трето лице, което не е страна нито по процесуалното правоотношение, нито по спорното материално право и затова следва да обоснове своя личен интерес от подпомагането на ответника – юридическо лице. В случая е без значение обстоятелството, че това трето лице може и вече е упражнило и права от името на дружеството дружеството, тъй като функциите му като орган се 2 отразяват само в правната сфера на юридическото лице, различна от правната сфера на гражданина.

Посочените от жалбоподателката обстоятелства обаче не очертават пряко засягане именно на личната правна сфера на физическото лице от резултата от водения срещу дружеството процес. Доводите за симулативно сезиране на съда само с цел постигане на негативен за нея резултат (признаване на несъществуващ дълг) сами по себе си не пораждат нужда от самостоятелна защита на членуващия в дружеството съдружник. Това е така, защото защитата на ответника вече е упражнена в цялост по начин, изключващ общата воля на главните страни за привиден правен спор.

Описаните разногласия между управителите на ответника също не могат да обосноват нужда от самостоятелно участие на Я. като помагач, тъй като процесуалната функция на подпомагащата страна изключва упражняването на права, каквито самата подпомаганата главна страна няма. Потенциалният риск от симулиране на процесуално поведение чрез признание от страна на ответника (чрез другия управител) на иска, предявен от подставеното от него лице, може да се елиминира не чрез поддържане на възраженията от помагач, а чрез процесуалната възможност по чл. 29 ал. 4 ГПК(определение № 205 от 25.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 933/2012 г., II т. о., ТК; определение № 859/20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на I т. о.; определение №205/25.03.2013 г. по ч. т. д. 933/2012 , I т. о.).

Не може интерес от встъпването да се обосновава и с разширените доказателствени възможности на третото лице за установяване на симулативност на сделка, насочена срещу неговите интереси. Помагачът участва в процеса на подпомаганата страна за да защити нейните, а не своите интереси във висящия спор и затова ограниченията в доказателствените средства не се преодоляват. Доводите за насочване на симулативната сделка пряко срещу жалбоподателката като бъдещ кредитор (с евентуално възникнала в бъдеще регресна претенция след претърпяно принудително изпълнение по солидарен дълг или като кредитор с ликвидационен дял, породен от бъдещото принудително прекратяване на дейността на дружеството) могат да обосноват нейна пряка и лична претенция срещу привиден кредитор в спор по чл. 464 ГПК. Именно в спор между кредиторите(като главни страни) вземането, породено от привидната сделка, ще може да бъде оспорено без каквито и да са ограничения от проведения без участие на кредиторката потенциално симулативен процес и без да се прилагат спрямо нея като ищец каквито и да са ограничения по доказването на симулацията, в която само длъжника е участвал. Затова именно като кредитор жалбоподателката няма интерес да се самообвърже със сила на присъдено нещо с ищеца по настоящия спор.

Спорът за съществуването на вземане на кредитор на дружеството няма никаква преюдициялност и по отношение на бъдеща защита на интересите на жалбоподателката увреден кредитор. Отношенията между подпомагана и подпомагаща страна не стават предмет на делото и между тях действа установителната сила на мотивите, формирани по самото спорно материално право на главните страни. Тези мотиви биха включвали само въпросите относно абсолютните основания за недействителността на сделката, пораждаща задължението, но не и някакви други обстоятелства, които да 3 обуслявят бъдещия иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на същата сделката. Без значение е и потенциалното застрашаване на интересите на съдружника като титуляр на очаквани парични вземания от прекратеното дружество(след приключване на висящия спор по чл. 155 ТЗ), тъй като встъпването изисква конкретен накърнен интерес, а не превантивна защита. Още повече, че при вече подадения отговор от главната страна, обоснован с изцяло аналогични доводи както по процесуалното, така и по материалното право на ищеца, защитата на дружественото имущество като цяло, съответно и на правата на членуващите в него съдружници, срещу потенциалното му засягане чрез симулативно задължаване, вече е реализирана в цялост.

В заключение, нито едно от описаните в молбата за привличане, възпроизведени и в частната жалба обстоятелства не могат да очертаят такова засягане на правната сфера на Я., което да я застрашава в случай на уважаването на предявения срещу дружеството иск без нейно участие. Затова и въззивния съд, както и първата инстанция намира за неоснователна молбата на жалбоподателката. Обжалваното определение следва да се потвърди, като съответно на мотивите на двете инстанции.

По изложените съображения, съставът на Апелативен съд – Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 159/03.02.2025 година по електронно дело 20243100900660(ТД № 660/2024) по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4