Решение № 269 от 20.04.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Благоевград, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210200042 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. М. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., бул.

„В.” № против Наказателно постановление № 22-1116-002211/18.10.2022г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се неяснота за субекта на санкционираното нарушение, както и датата и мястото на нарушението. Твърди се и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Позовава се на разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г, с която е предвидено задължение за регистрация в едномесечен срок от придобиване собствеността на превозно средство с изключение на случаите при придобиване с цел продажба на нерегистрирани в страната превозни средства.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП и се претендират направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна също не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което иска потвърждаване на наказателното постановление и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2022г. упълномощен представител на „С.“ отишъл в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград с цел извършване на регистрация 1 на закупено от дружеството МПС.

След проверка на подадените документи за регистрация, свидетелката А. Я.– системен оператор в сектор „Пътна полиция“ установила, че не е спазен предвиденият със ЗДвП едномесечен срок за регистрация на автомобила, считано от датата на придобиване на МПС. За установените от Я. обстоятелства бил уведомен свидетелят С.

З..

Свидетелят З. се запознал с всички документи представени за регистрация на автомобила и направил извод, че за времето от 16.05.2022 г. до 17.06.2022 г. жалбоподателят в качеството си на управител на „С.“ не е представил за регистрация придобитото от дружеството МПС – „Рено Меган“ с рама VF1RB00856044218 в едномесечен срок от придобиването му на 16.05.2022 г.

При така направените констатации, свидетелят З. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП, поради което на 26.09.2022 г. в присъствието на свидетелката Я. и жалбоподателя съставил срещу последния АУАН № серия GA бл.№743402.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира възражения.

Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН № № серия GA бл.№743402/ 28.09.2022 г. е издадено обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 15.12.2022 г.

В съставения АУАН и издаденото НП е посочено, че нарушението е извършено на 26.09.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели А. Я. и С. З. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с рег. №111600-2777/13.02.2023 г., Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с изх.

№111600- 159/06.01.2023 г.; Копие на АУАН с №743402/28.09.2022 г.; Копие на справка за нарушител/водач за С. М. Т.; Плик с товарителница от 29.12.2022 г.; Копие на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.

При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери на показанията на свидетелите Я. и З. като отчете тяхната последователност, непротиворечивост, възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

От свидетелските показания и писмените документи се установят обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 15.12.2022 г., а жалбата е от 29.12.2022 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, 2 независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи .

Съгласно т.2.2 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР – на територията на областта имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав обаче намира обжалваното НП за незаконосъобразно предвид други допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство нарушения.

С оглед характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие неизпълнение на задължението от страна на приобретателя на пътно превозно средство в срок до един месец, считано от придобиване на собствеността да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на регламентирания едномесечен срок.

В случая в АУАН и НП е посочено, че „С.“ е придобило собствеността върху автомобила на 16.05.2022 г., поради което приобретателят на основание чл. 3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е бил длъжен в срок до 16.06.2022 г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация, като нарушението следва да се счита за извършено на датата, следваща изтичането на едномесечния срок от придобиването на собствеността – 17.06.2022г.

Ето защо и в АУАН, и в НП като дата на нарушението е следвало да се посочи именно 17.06.2022г., а не посочената от актосъставителя и наказващия орган 26.09.2022 г., което всъщност представлява датата на установяване на нарушението.

Неяснотата касаеща датата на извършване на нарушението затруднява съществено правото на защита на санкционираното лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Съдът намира за необходимо да акцентира, че с посочване като дата за извършване на нарушението – датата на неговото установяване – 26.09.2022г. /което около 3 месеца след датата на извършване на нарушението/ се създава възможност за недопустимо заобикаляне на предвидения с чл.34, ал.1 ЗАНН срок за съставяне на АУАН, считан от датата на извършване на нарушението.

На следващо място, доколкото съгласно словесното описание на нарушението автомобилът е придобит на 16.05.2022 г. от „С.“, то адресат на установеното с чл.3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. задължение за регистриране в едномесечен срок на придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, е бил именно 3 от „С.“. Административнонаказващият орган при наличие на доказателства, установяващи нарушение на цитираната разпоредба е следвало да наложи имуществена санкция на юридическото лице, придобило собствеността върху автомобила, а не да санкционира с наложената глоба жалбоподателя Т., както е сторил в настоящия случай.

Прецизността на изложението изисква да се посочи, че и след служебното изискване от страна на съда, наказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства за датата на закупуване на посоченото в НП МПС, както и за лицето, придобило собствеността върху него – жалбоподателят или търговското дружество „С.“.

Изложените съображения обуславят извод за основателност на жалбата и отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството възниква само за дружеството-жалбоподател, което прави искане за присъждане на разноски в размер на 800,00 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което като основателно следва да бъде уважено.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.

Съгласно чл.18, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв.

Отчитайки обстоятелството, че адв. Г. е изготвила жалбата без да взема участие в проведеното открито съдебно заседание, както и това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на дружеството следва да бъде присъдено за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.1 и т.2 ЗАНН Районен съдБлагоевград, НО, 7-ми състав.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1116-002211/18.10.2022г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на С. М. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., бул. „В.” № на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК ОДМВР Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., бул. „В.” № сума в 4 размер на 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение