Решение № 2773 от 10.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2773 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100513309 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.07.2023 год., постановено по гр.дело №34061/2022 год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в, са отхвърлени предявените от В. Б. А. срещу „К.П.Н.Ю.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №10281 от 27.04.2022 год. на работодателя, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист ИТ поддръжка“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 11 760 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за периода от 28.04.2022 год. до 28.10.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2022 год. до окончателното й изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 688 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца В. Б.

А.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд го бил лишил от правото на защита, справедлив процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

Незаконосъобразно първоинстанционният съд бил отхвърлил искането за отвод и за замяна на неетичният адвокат Н. Н. с друг адвокат на основание чл. 26 ал. 5 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и отказал правна помощ, както и релевираните възражения срещу допускането на протокол на ИА ГИТ, скрийншоти и свидетели на ответника за обстоятелства, които 1 ответника бил длъжен да докаже с документи. С доклада по делото доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението била възложена на ответника, а в мотивите на решението било посочено, че ищецът не бил доказал, че уволнението е незаконно, а твърденията на ответника били възприети безкритично. Неправилно СРС бил приел, че уволнението е законно въпреки релевираните възражения за неосигурен достъп до работа, работно място и подходящи условия на труд, липса на проведено обучение и инструктаж, неизпитване на служителя, нищожност на клаузата за изпитване поради липса на обективните условия за прилагането й, поради наличието на специални потребности на ищеца, обуславящи специални правила при назначаването му, както и поради липса на изпитване. Не било обсъдено обаче твърдението незаконност на уволнението, основано на дискриминация заради физически увреждания, каквато съгласно чл. 8 ал. 3 КТ била недопустима и отказът на ищеца да полага нерегламентиран извънреден труд и нежеланието му да ходи в обедната почивка на обяд в скъпи ресторанти с колегите си. Неправилно било прието, че не е доказана недобросъвестност на работодателя. От представената разпечатка на електронното писмо, с което служителката на ответника Н. В. го канела да подпиша документите за работа на 25.03.2022 год. в 14.00 ч., се установявала недобросъвестност на ответника, изразяваща се във фалшифициране на документи, което ответникът нито отричал, нито опровергавал по какъвто и да е начин, а даже косвено го потвърждавал. Не било представено уведомлението за регистрация на трудовия договор в НАП. В трудовото досие била налична декларация за нощен труд, като неясно било защо работодателят бил дал на ищеца да подписва такава декларация, след като твърдял, че е знаел за решението на ТЕЛК и че ищеца бил трудоустроен – чл. 140, ал. 4, т. 4 КТ. Шест месеца изпитателен срок при заявен от работодателя два месеца средно необходим срок на изпитване също говорело за недобросъвестност на работодателя и невалидна клауза за изпитване. Ответното дружество имало в България над 4 000 служители, поради което бил включил в договора клаузата за изпитване, за да си остави възможност да се освободи противизаконно от нови служители несподелящи незаконосъобразните му методи на работа.

Това че ответника не му бил дал купони за храна било още едно доказателство за недобросъвестността му, която той не бил опровергал. Първоинстанционният съд бил игнорирал напълно възможността договора да се сключи без клауза за изпитване, т.е. че такава клауза е задължителна, въпреки че ответникът по никакъв начин не бил доказал необходимостта от включването й в договора. СРС не бил направил разлика между „може да прекрати договора без предизвестие“, както било записано в чл. 71, ал. 1 КТ и „има право да го направи“. В случаят изразът „може да прекрати договора без предизвестие“, не давал право на страната да го направи, а просто визирал потенциална възможност за прекратяване на договора с предизвестие. Клаузата за изпитване била необходимо, но недостатъчно условие за прекратяване на договора по чл. 71, ал. 1 КТ. За да получи право да прекрати договора по чл. 71, ал. 1 СТ, страната трябвало да е спазила всички изисквания в закона.

Съображенията на първоинстанционния съд, че при уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ ответникът не бил длъжен да обосновава нищо били неправилни, защото без да посочи причината за уволнение и без да се обоснове работодателят нямало как да докаже, че 2 уволнението е законно, именно защото ищецът е негоден да изпълнява работата, а не е уволнен незаконно заради решението на ТЕЛК и/или заради отказа му да работи извънредно и нерегламентирано и/или заради отказа ми да хода на скъпи ресторанти и/или заради възрастта си и/или заради всяка друга причина, която не била свързана с негодност да изпълнява възложената работа. Необосновано СРС бил приел, че на ищеца бил осигурен достъп до сградата, до системите за работа, че му било осигурено работно място и били провеждани обучение и инструктаж. Не следвало да бъдат кредитирани представените от ответника писмени доказателства и събраните гласни доказателства – разпитаните свидетели били зависими от ответното дружество. Ответникът не бил установил, че допълнението към трудовия договор не било от 20.04.2022 год. в резултат на фалшифициране. Следвало да се има предвид, че трудовият договор се прекратявал писмено, а съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора. СРС не бил изследвал дали оспорената клауза била морална и дали не била налице друга хипотеза на недействителност – в случая били налице противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като работодателят бил длъжен да съобрази поведението си с конкретния служител и да е добросъвестен. Работодателят бил знаел за специфичните физико-здравословни характеристики на служителя, като уговарянето на 6-месечен срок за изпитване, в комбинация с останалите създадени препятствия служителят да упражнява реално труд , водели до извод за пълна симулативност на клаузата за изпитване и я лишавали от нейното морално и законно съдържание. Неправилно бил тълкуван чл. 70 КТ.

Заповедта за уволнение следвало да бъде мотивирана, тъй като в противен случай бил невъзможен съдебен контрол. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.

Ответникът по жалбата „К.П.Н.Ю.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че липсва всякакво основание, за да бъде направен извод за пристрастност и тенденциозност на съдебния състав. На ищеца била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. Първоинстанционният съд бил обсъдил доказателствата по делото и бил отчел оспорванията в исковата молба, като бил възложил на ответника доказателствената тежест да установи, че трудовия договор е бил прекратен в рамките на валидна клауза, предвиждаща срок на изпитване, както и че е осигурил подходящи условия за работа, включително, че на ищеца е бил проведен инструктаж и обучението. Правилно било прието, че сключения между страните трудов договор съдържал клауза за изпитване в полза на работодателя, като бил уговорен максимално допустимия по закон шесмесечен срок. Същият бил започнал да тече от датата на постъпване на служителя на работа – 01.04.2022 год., от който момент работодателят можел да провери годността на служителя да изпълнява възложената му работа. Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ, страната, в чиято полза бил уговорен изпитателният срок, можела да прекрати договора едностранно, без предизвестие и без да мотивира волеизявлението си.

При неупражняване на това право, договорът се трансформирал в безсрочен по силата на закона – чл. 71, ал. 2 КТ. Спорът по делото се свеждал до законосъобразното прекратяване 3 на договора на соченото основание с оглед релевираните възражения за неосигурен достъп до работа, работно място и подходящи условия на труд, липса на проведено обучение и инструктаж; неизпитване на служителя; нищожност на клаузата за изпитване поради липса на обективните условия за прилагането, поради наличието на специални потребности на ищеца, обуславящи специални правила при назначението му, както и поради липсата на изпитване. Обосновано СРС бил приел, че на ищеца бил осигурен достъп до сградата, до системите за работа, които на етапа на работа били необходими и работно място, че били проведени обучение и инструктаж при постъпване на работа. Процесната клауза за изпитване била действителна. Трудовият договор бил първи между страните за определената длъжност, т.е. не било налице противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ. Работодателят можел да прекрати договора без предизвестие и не бил длъжен да излага мотиви, в т.ч. за резултатите от изпитването на професионалните и делови качества на работника. Преценката на работодателя била окончателна и била израз на свободата на договаряне. На следващо място сочи, че първоинстанционният съд бил разгледал и доводите по чл. 8 КТ, а именно въпроса дали със сключването на договор по чл. 70 КТ между работодател и трудоустроен /или подлежащ на трудоустрояване/ работник, при последващото му прекратяване по чл. 70, ал. 1 КТ се заобикаля забраната в чл. 325, т. 9, предл. второ КТ чрез поставяне на работника в понеблагоприятно трудово-правно положение от това, в което е била като здрав и трудоспособен на първоначално заеманата работа, доколкото ищецът твърдял, че бил предоставил на работодателя по-късно решение на ТЕЛК. По делото било доказано, че работодателят действал добросъвестно, доколкото с включването на клаузата за изпитване в договора била преследвана типичната и позволена от закона цел – да се провери годността на ищеца да изпълнява възложената работа. Дори да се приемело, че ищецът по-късно бил представил решението на ТЕЛК, то към момента на сключване на процесния договор работодателят нямало как да знае за трудоустрояването му, респ. включвайки клауза за изпитване нямало как да знае, че ще ползва облекчен ред за уволнение. В този смисъл не било налице нарушение по чл. 8 КТ. За работодателя не съществувало и задължение да приложи закрилата по чл. 333 КТ с оглед използваното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Б. А. с искова молба, с която срещу „К.П.Н.Ю.“ ЕАД са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №10281 от 27.04.2022 год. на работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист ИТ поддръжка“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 11 760 лв., представляваща 4 обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за периода от 28.04.2022 год. до 28.10.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че клаузата за 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя в сключения между страните трудов договор е недействителна поради злоупотреба с право – единствената цел на работодателя е последващо уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ, без намерение, нито необходимост, да изпита качествата на ищеца, доколкото не му бил осигурил достъп до сградата, до системите за работа и не му били проведени обучение и инструктаж при постъпване на работа, т.е. трудовият договор бил прекратен, без изобщо да е започнало изпълнение и без каквото и да е изпитване, както и поради заобикаляне на забраната в чл. 325, т. 9, предл. 2 КТ1 предвид трайно намалената работоспособност на ищеца.