Решение № 2698 от 13.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37568/2025
- Вид
- Решение № 2698
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2698 гр. София, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110137568 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.
Предявени са от С срещу В. И. Х. обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 873,26 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за периода от 17.06.2023 г. до 18.06.2024 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва за периода от 07.03.2025 г. до изплащане на вземането, и 91,92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2023 г. до 18.07.2024 г., за които вземания по ч.гр.д. № 13743/2025 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2025 г.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това му качество произтичало от качеството му на наемател на общински имот и чл. 2, ал. 3 от ОУ, приложими към неформалния договор за доставка на ВиК услуги на адреса на процесния имот.
Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща цената на потребените услуги, с оглед което и бил неизправна страна по договора. Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
1
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. На основание чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в диспозитива на решението следва да бъде посочена и евровата стойност на присъдените суми.
При този изход на правния спор с право за присъждането на разноски разполага ищецът. Последният е доказал сторени разноски в размер на 39,30 лева за държавна такса в исковото производство, както и е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100 лева, така и следва да бъдат присъдени разноските по ч.гр.д. № 13743/2025 г. по описа на СРС, 74-ти състав, които са в размер на 39,30 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПр.Пом. следва да се възложат в тежест на ответника. На основание чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в диспозитива на решението следва да бъде посочена и евровата стойност на присъдените суми.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С, с ЕИК: **, и седалище и адрес на управление: **, бул. „** III“ № 159, ет. 2 и 3, срещу В. И. Х., с ЕГН:
********** и адрес: **, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Х. дължи на С сумите, както следва: 1 873,26 лева, равняващи се на 957,78 евро, представляващи главница за предоставени ВиК услуги за периода от 17.06.2023 г. до 18.06.2024 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва за периода от 07.03.2025 г. до изплащане на вземането, и 91,92 лева, равняващи се на 47 евро, представляващи мораторна лихва за периода от 18.08.2023 г. до 18.07.2024 г., за които вземания по ч.гр.д. № 13743/2025 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2025 г.
ОСЪЖДА В. И. Х., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на С, с ЕИК **, и седалище и адрес на управление: **, бул. „** III“ № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПр.Пом., 39,30 лева, равняващи се на 20,09 евро – държавна такса в настоящото исково производство, 100 лева, равняващи 2 се на 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, както и 39,30 лева, равняващи се на 20,09 евро – държавна такса в производството по ч.гр.д. № 13743/2025 г. по описа на СРС, 74-ти състав, и 50 лева, равняващи се на 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 13743/2025 г. по описа на СРС, 74-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3