Присъда № 101 от 07.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда № 101 от 07.04.2025 г. по НОХД № 1033 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIІI състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Ю. А. А. за това, че на 22.10.2024 г. в гр. Варна отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг Галакси S2 Ултра“ с IMEI 1:

353074281591220 и IMEI 2: 358628621591227 на стойност 1500 лева (хиляда и петстотин лева), от владението на Й. Г. М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал и самопризнанието на подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер.

Гражданският ищец Й. М. моли да й бъде възстановена сумата, представляваща равностойността на отнетата вещ.

Защитникът на подсъдимия А. – адв. В. Ч. от АК - Варна, моли при определяне на наказанието да бъдат взети предвид множеството смекчаващи отговорността обстоятелства – това, че деянието не е дръзко, домът на подсъдимият е бил изгорял и е имал нужда от пари за храна. Предвид тези обстоятелства моли за определяне на наказание лишаване от свобода към минимума, изпълнението на което да бъде отложено.

Подсъдимият

А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява съжаление и заявява, че не е осъзнавал, че извършеното представлява кражба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ю. А. А. е роден на 13.06.1995 г. в гр.

Провадия. Същият е с адрес в с. Синдел, обл. Варна, ***, българин, български гражданин, без образование, осъждан, с ЕГН **********.

На 22.10.2024 г. около 18,00 часа св. Й. Г. М. посетила обменно бюро „Форекс“, намиращо се на площад „Независимост“ в гр. Варна. Докато обменяла валута, св. М. поставила мобилния си телефон марка „Самсунг Галакси S2 Ултра“ с IMEI 1: 35307428191220 и IMEI 2: 358628621591227 на плота пред гишето, след което около 18,30 часа излязла от обменното бюро, без да вземе телефона със себе си. В същото време непосредствено слез излизането на св. Маринова, в бюрото влезли св. Р. К. и подс. Ю. А. А. Докато св. К. обменял валута, подс. А. забелязал забравения на плота телефон, взел го и го прибрал в джоба на дънките си. Подс. А. не изчакал св. К. и излязъл веднага от бюрото. Още същата вечер около 19,00 часа отишъл в заложна 1 къща „Корект Груп“, където срещу сумата от 210 лева го заложил през св. Ц.

Р. М. С получените от залога пари подс. А. си закупил храна.

По делото е изготвена съдебно - оценителна експертиза, съгласно която към датата на деянието стойността на инкриминираната вещ възлиза на 1500,00 лева.

Към датата на деянието подс. А. е осъждан, както следва:

С решение, постановено по АНД № 156/2022 г., по описа на Районен съд – Провадия, влязло в сила на 29.06.2022 година, за престъпление, извършено на 22.08.2021 г., наказуемо по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

С определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 3010/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 31.10.2022 г., за престъпление, извършено на 05.07.2022 г., на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Й. Г. М., Д. И. А., Ц. Р. М. и Р. К. К.; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване на 1 бр. заложен билет и записи от охранителна камера, разположена във вътрешността на ЗК “Корект Груп БГ“ (л. 24 от ДП), договор за паричен заем и декларация (л. 25 от ДП), протокол за доброволно предаване на видеозапис от камера на обменно бюро „Форекс“ (л. 26 от ДП), протокол за доброволно предаване на записи от камери на жилищна сграда с адрес гр. Варна, ***а (л. 27 от ДП), справка за съдимост (л. 37-39 от ДП), назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза (л.

31-32) и веществените доказателства по делото – 4 бр. дискове, намиращи се на л. 28 ДП.

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.

В хода на досъдебното производство е представена съдебно-оценителна експертиза, която съдът намери за пълна, ясна и обоснована.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства като достоверни и допринасящи за разкриване на 2 обективната истина по делото.

Съдът намери за достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина намиращите се по делото веществени доказателства – дискове.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подс. А. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Ю. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.

От обективна страна на инкриминираната дата подсъдимият А. противозаконно е отнел чужда движима вещ. Отнемането им е противозаконно, тъй като е станало без знанието и съгласието на владеещото вещта лице.

Изпълнително деяние се е изразило в установяване от страна на подсъдимия А. на трайна фактическа власт върху чужда движима вещ, собственост на св. Й. Г. М., владението върху която е до този момент било упражнявано от нея. Установената власт от подсъдимия А. върху отнетата вещ е била трайна, тъй като същият е разполагал с пълната възможност за разпореждане с нея, както и направил по-късно.

Вещта е била чужда за подсъдимия - собственост на св. Й. Г. М., като въпреки че св. М. е забравила телефона си, същата не е демонстрирала намерение да се откаже от владението си върху вещта. Напротив, по-късно се е върнала на мястото, където е оставила телефона си, но не го намерила предвид действията на подс. А., свързани с прекъсването на фактическата власт на собственика и установяване на негово владение.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия А. виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията са осъществени в строга и логическа последователност, която убеждава съда, че в съзнанието му е била формирана ясна представа, че прекъсва, съответно цели прекъсването на фактическата власт върху инкриминираната вещ, установявайки свое владение върху нея. Подсъдимият е имал намерение да присвои вещта, изводимо от извършеното от него бързо напускане на обменното бюро.

Ето защо съдът намира, че извършеното от Ю.А. А. деяние е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и затова го 3 призна за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 194, ал.

1 от НК.

По вида и размера наказанието:

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Съдът намери, че не са налице основания за прилагане на чл. 55 НК - не съществуват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и определянето на наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно тежко за него.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на инкриминираната вещ, затрудненото материално и социално положение на подсъдимия и изразеното съжаление за стореното.

Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия.

Съобразявайки целите в чл. 36 от НК и при значителен превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на подсъдимия следва да се определи наказание близо до минималния размер, а именно шест месеца лишаване от свобода.

Индивидуализирано в този вид и размер, наложеното наказание ще допринесе в максимална степен за постигане на специалната превенция - да се поправи и превъзпита дееца и да се въздейства предупредително върху него, както и за постигане на генералната превенция - да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Предвид императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали наказанието с една трета, като определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.

При подсъдимия А. са налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, налага се наказание под три години лишаване от свобода и за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не се налага да се търпи това наказание ефективно. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия А. за изпитателен срок от три години. При определяне на изпитателния срок съдът отчете установения превес на смекчаващи над отегчаващи обстоятелства, като взе предвид и изразената критичност към деянието, поради което отложи изпълнението на наказанието за минимален срок от 3 години.

4

По гражданския иск:

С оглед признаването на подсъдимия Ю. А. А. за виновен в кражба на вещ от владението на гражданския ищец Й. Г. М., съдът намери, че е доказана основателността на предявения граждански иск. Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия А. за извършения от него деликт по отношение на имуществото на ищцата.

Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетата от нея вещ, поради което предявеният граждански иск следва да бъде уважен по основание. Относно размера на гражданския иск съдът съобрази стойността на отнетите вещи, установена от компетентно вещо лице и осъди подсъдимия А. да заплати на гражданския ищец М. сумата от 1500 лв. за претърпените от нея имуществени щети.

По разноските и веществените доказателства:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Ю. А. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 60,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Варна сумата от 111,96 лв., представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.