Решение № 250 от 24.02.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 250 гр.Пловдив, 24. 02. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова

Зорница Тухчиева

Секретар Петя

Цонкова като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 2015/2018г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.109 от ЗС, чл.31 ал.2 от ЗС във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД, и по чл.248 във вр. с чл.274 от ГПК.

Образувано е по подадени две въззивни жалби и една частна жалба - съответно по въззивна жалба с вх.№

25422/27.04.2018г. от А.С.П., ЕГН - *********** и Г.Т.П., ЕГН – **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.А., против Решение № 1154/04.04.2018г. на ПдРС – XVII гр.с. по гр.д.№ 5010/2016г.

-в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против А.И.П., ЕГН – **********, и С.В.Т., ЕГН – **********, искове по чл. 109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да премахнат вътрешна жилищна сграда, построена в съсобствения между страните ПИ № ***, с площ 440 кв.м с адрес: гр. **** и заснетата като самостоятелен обект с ИД № *** на КК и КР на гр.****, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи 2;

-както и в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против А.И.П., ЕГН – **********, искове по чл. 31, ал.2 от ЗС вр. с чл. 59 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 4 800 лв., която представлява обезщетение за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г. за ползата от която ищците са лишени върху поземлен имот с ИД № *** с площ 440 кв.м с адрес- гр. **** ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаването на исковата молба 18.04.2016г. до окончателното й изплащане

-както и в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против С.В.Т., ЕГН - **********,***, със съдебен адрес:*** – адв.

Н.Ш., искове с правна квалификация чл.

31, ал.2 във вр. с чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 2 400 лв., която представлява обезщетение за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г. за ползата от която ищците са лишени върху поземлен имот с ИД № *** с площ 440 кв.м с адрес- гр. ****, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаването на исковата молба 18.04.2016г. до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани; съответно по въззивна жалба с вх.№

29170/15.05.2018г. от А.И.П., с ЕГН – **********, с адрес-***, против Решение № 1154/04.04.2018г. на ПдРС –

XVII гр.с. по гр.д.№ 5010/2016г.

-в частта само до размера на 624,84 лв., с която са отхвърлени предявените от него искове по чл. 45 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците

А.С.П. с ЕГН - ***********, и Г.Т.П. с ЕГН – **********, да заплатят тази сума, представляваща обезщетение на стойността на поставената каменната облицовка на димоотвода преминаващ през хола и спалнята на неговия втори жилищен етаж, ведно със законната лихва за забава,

-както и в частта, с която са отхвърлени предявените от него против А.С.П., ЕГН *********** и Г.Т.П., ЕГН **********, искове по чл.

109 от ЗС за осъждането на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищеца да има достъп и да ползва по предназначение недвижим имот сграда - гараж с ИД №

***, която сграда е разположена в поземлен имот с ИД №

***.

Жалбоподателите А.С.П.,

Г.Т.П. и А.И.П. молят решението в атакуваните части да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат съответно предявените от тях искове. съответно по частна жалба с вх.№ 32711/31.05.2018г. от А.С.П. с ЕГН - *********** и Г.Т.П. с ЕГН – **********, против Определение № 4961/11.05.2018г. на ПдРС - XVII гр.с. по гр.д.№ 5010/2016г., с което е оставена без уважение, подадената от тях Молба с вх.№ 25423/27.04.2018г. на осн.чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 1154/04.04.2018г. на ПдРС – XVII гр.с. по гр.д.№ 5010/2016г. в частта му за разноските, присъдени на насрещните страни А.И.П. с ЕГН – **********, и С.В.Т.,

ЕГН – **********.

Жалбоподателите А.С.П. и

Г.Т.П. молят да се отмени атакуваното определение и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло подадената от тях Молба с вх.№ 25423/27.04.2018г.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от А.С.П. и Г.Т.П. е заведена искова молба с вх.№

19691/18.04.2016г. против А.И.П. и

М. И. Т., която впоследствие в хода на делото е поч. на 24.06.2017г. /справка на л.413, том 2/, заличена е като страна и вместо нея с Определение № 6822/12.07.2017г. – на л.416, том 2, е конституиран единствения й наследник С.В.Т.. Последният депозира по исковете Писмено становище на 25.08.2017г. /на л.433, том 2 /.

Ищците посочват, че първият от тях А.С.П. е собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с ИД по КК и КР №

*** по силата на Договор за дарение, оформен в нот.акт

№ 154/04.04.1968г., а двамата с ищцата Г.Т.П. са етажни собственици в сградата с ИД ***, като притежават първия жилищен етаж от същата. Ответникът А.И.П. притежавал 1/3 ид.ч. от дворното място, а ответницата М. Т. притежава 1/6 ид.ч от дворното място. В имота, освен горепосочената масивна жилищна сграда с ИД *** в лицевата му част откъм ул.„*****”, съществувала и стара полумасивна жилищна сграда, собственост на наследодателя на ответниците

И. П., съгласно делбен протокол от 28.12.1967г.

Изтъкват, че по действащия ЗРП от 1984г. било предвидено осъществяването на изцяло ново застрояване в дворното място, т.е. не било предвидено запазването на въпросната полумасивна жилищна сграда. В съответствие с плана било реализирано строителството на сградата с ИД ***. Тази сграда била предмет на делба, извършена с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 4862/1992г., в резултат на което ищците придобили правото на собственост върху първия жилищен етаж. Поддържат, че ответниците в качеството им на собственици на старата сграда с ИД *** категорично отказвали да изпълнят задължението си за премахването й, поради което и новопостроената сграда не била въведена в експлоатация. Старата полумасивна жилищна сграда била разположена приблизително в средата на дворното място и пречела за пълноценното му ползване. През месец октомври 2014г. ищците изпратили до ответниците нотариални покани, с които поискали от тях заплащане на обезщетение за ползването на дворното място, чрез държането в същото на старата подлежаща на премахване сграда. Ответниците нито премахнали сградата, нито платили обезщетение.

Правят искане да бъдат осъдени ответнците да премахнат вътрешна жилищна сграда, построена в съсобствения между страните ПИ №

*** и заснета като самостоятелен обект с ИД № *** на кадастралната карта на гр.****. Правят искане и ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците обезщетение за ползването единствено от тях на съсобственото дворно място в размер на сумата от общо 7 200 лева за периода от 01.11.2014г.- 30.04.2016г., респ. по 4 800 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

От ответниците са депозирани Писмени отговори по чл.131 от ГПК, с които предявените искове се оспорват по основание и размер, не се признават изложените от ищците твърдения.

Твърди се, че новата жилищна сграда не е въведена в експлоатация не поради съществуването на старата полумасивна сграда в двора чието премахване се иска, а поради това, че новата сграда не била изградена до край, не бил построен предвидения по плана и по проекта четвърти етаж и не била положена външна мазилка, което се явявало обективна пречка за въвеждането на жилищна сграда в експлоатация със съответното разрешение на ДНСК. Относно старата сграда с ИД *** се твърди, че е напълно законна и не подлежи на премахване. В двора, освен сградите с ИД № *** и ИД № *** имало още четири сгради и постройки с различни собственици, поради което дворното място не представлявало обща част към първата сграда, а била налице хоризонтална етажна собственост при което налице били няколко етажни собствености и съответно прилежащата земя към сградите ги обслужвала. Реалното ползване на двора било разпределено още през 1976г. с делбения протокол по гр.д.№

506/1967г., като този начин на ползване бил меродавен и към настоящия момент.

Именно поради това по гр.д.№ 4004/99г. на ПдРС, Х гр.с. бил отхвърлен иск на ищците за ново разпределяне на реалното ползване.

От А.И.П. срещу А.С.П. и Г.Т.П. е постъпила Насрещна искова молба с вх.№ 26484/25.05.2016г., която е приета за съвместно разглеждане. В нея се твърди, че ищците по първоначалния иск са монтирали в собственото си североизточно избено помещение котелна инсталация, обслужваща парната инсталация в жилището им. При работа на котелната инсталация от димоотвода

/комина/, който преминава по вертикала през всички етажи се отделял задушлив дим, по причина на който съответните помещения в жилището на ответника А.И.П. били неизползваеми. Ето защо той се принудил да постави каменна облицовка на комина, преминаващ през жилището му. За поставянето на облицовката той платил 800 лева, като счита, че необходимостта от този разход произтича пряко и единствено от наличието на котелна инсталация в избата на ищците. Посочва се, че той е собственик на гараж с ИД ***, единственият достъп до който бил през незастроената част от дворното място. Ищците редовно паркирали лични и служебни автомобила на входа на двора, откъм улицата, като по този начин препятствали възможността за ползването на гаража по предназначение. Прави искане да бъдат осъдени А.С.П. и Г.Т.П. да заплатят сумата от 800 лв., която представлява стойността на каменната облицовка на димоотвода преминаващ през хола и спалнята на неговия жилищен етаж, която е с площ от 6,5 кв. м. и която сума представлява обезщетение за претърпените вреди в резултат на използването на котелната инсталация, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

Направено е искане и за осъждането на ответниците по насрещния иск да преустановят действията, с които пречат на ищеца по насрещния иск да има достъп и да ползва по предназначение следния недвижим имот: сграда-гараж с ИД № ***, която сграда е разположена в процесния поземлен имот.

Ответниците А.С.П. и Г.Т.П. по насрещния иск са оспорили с Писмен отговор по чл.131 от ГПК насрещната искова молба, като твърдят, че в котелната инсталация се използват екологично чисти палети. Избеното помещение се проветрявало, а сечението на комина било напълно достатъчно за отвеждане на изгорелите газове. Поради това те считат, че е практически невъзможно изгорелите газове дотолкова да натоварват комина, че да се разсейват встрани.

По отношение на гаража на ответника А.И.П. се твърди, че от години той го ползва за складово помещение. Той притежавал и гараж на партерния етаж на жилищната сграда, откъм улицата, който обаче бил преустроил в офис. Поради това именно той паркирал свои и фирмени автомобили на входа на двора.

В хода на производството пред Районен съд са били допуснати СТЕ /том 1, стр.195 и сл./, изготвена от в.л.-геодезист В. К., чието заключение е прието в съд. заседание на 26.10.2016г. /протокол на л.123, том1/;

СТЕ /на л.249 и сл./ с в.л. арх. Н.К., чието заключение е прието в съд. заседание на 14.12.2016г. /протокол на л.213, том1/; СТЕ /на л. 359 и сл./ с в.л. инж. В. Ш., чието заключение е прието в съд. заседание на 30.05.2017г.

/протокол на л.379, том 1/; СТЕ / на л.369 и сл./ с в.л. инж. С. Й., чието заключение е прието в съд. заседание на 30.05.2017г. /протокол на л.379 и сл., том 1/; СТЕ /на л.514 и сл., том 2/ с в.л. инж. Н. П., чието заключение е прието в съд. заседание на 29.01.2018г. /протокол на л.534, том 2/.

В съдебно заседание на 12.02.2017г. /протокол на л.296, том 1/ са разпитани допуснатите до разпит свидетели – за ищците Е. М., С.П., Е. Е. /доведени от А. и Г. П./ ; В. С. и М.