Решение № 51 от 14.07.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ловеч, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20214300900080 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.432, ал.1 от КЗ.

Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 3998/15.10.2021 год., подадена от Р. ИВ. Ж., ЕГН ******, с адрес: гр.Г., ул.“С.А.“ № 15, чрез адв. С. Ч. от АКС., съдебен адрес: гр.С., ул."Т.У." № 8, ет.4 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС" АД , ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Х.К." № 43 с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и цена на иска 200 000 лева.

Ищецът излага, че на 13.08.2017 г. около 15:15 ч. И.К.Т. управлявал МПС марка „БМВ", модел „320Д" с peг. № B P **** ВН на път 1-4, при км.

27+800, движейки се в посока гр. В. - гр. С.. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и условията на видимост. При предприемане на маневра изпреварване не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, като при изпреварването не осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, при навлизане в насрещна пътна лента създал опасност за движещите се по нея превозни средства, не се убедил, че движейки се с безопасна скорост може да извърши изпреварването за кратко време и като използвал пътната лента за 1 насрещно движение, когато не е можел да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, в резултат на което загубил контрол над автомобила и реализирал ПТП с л.а. марка „Фиат", модел „Мареа", с ДК № СА **** KB.

В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. марка „Фиат", модел „Мареа" И.Р.Ю., ЕГН **********.

Посочва, че по случая е образувано следствено дело № 27/2017 г. по описа на ОСлО-ОП-гр.Ловеч, пр.пр. № 4071/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура –гр.Ловеч, както и че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача И.К.Т., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 43, т.4 от ЗДвП. Счита, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил посочените по-горе правила за движение по пътищата.

Твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 533/2018 г. по описа на ОС-Ловеч, водачът И.К.Т. е признат за виновен за това, че на 13.08.2017 г. около 15,00 часа на ГП I-4 (С.-В.), при км.27+ 800 в землището на с.Сопот, общ.Ловеч при управление на л.а марка „БМВ“ с ДК № ВР **** ВН, нарушил чл. 42, ал.2, т.3 и чл. 43, т.4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.Ю., Н.Ю. и Н. Ж.а, както и средна телесна повреда на В.Ю.. Изтъква, че предвид наличието на влязла в сила присъда, на основание чл. 300 от ГПК по категоричен начин са решени въпросите относно наличието на деяние, неговата противоправност и вината на дееца И.К.Т..

Счита, че е налице причинно следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, като в следствие на получените при ПТП несъвместими с живота увреждания е причинена смъртта на И.Р.Ю.. Прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на вина – непредпазливост.

По отношение на претърпените вреди изтъква, че ищецът е бил в силен шок от смъртта на дъщеря си, че между Р. и И. съществувала особено силна връзка с чувство за обич, взаимна привързаност и подкрепа, като бащината обич била причината ищецът да не можел да повярва, чувайки новината за произшествието. Дълго време не можел да дойде на себе си и да осмисли случилото се. Твърди, че заедно със съпругата, която също загубил при станалото ПТП, отгледали загиналата с много грижовност и истинска отдаденост. И. била пример за подражание, дипломирала се в природоматематическата гимназия, профил химия, като по време на обучението си участвала и заемала първи места в национални и международни състезания и олимпиади по химия, продължавайки житейския си път в тази насока.

Ищецът бил много горд от успехите й, като сега целият му живот се променил. Сочи, че постоянно страдал, странял от хората, затворил се в себе си, често гледа семейни снимки, спомняйки си времената, когато семейството 2 му било щастливо и всички били заедно. Твърди, че непосредствено след ПТП се наложило да приема медикаменти, а създадената между двамата изключителна емоционална връзка е безвъзвратно загубена. Внезапната смърт на дъщеря му е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.

Счита, че с оглед степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, обезщетение в размер на 200 000 лева би било справедливо.

Излага аргументи, че са налице основанията за пряк иск срещу застрахователя, предвид наличието на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД“Евроинс“АД, полица № BG/07/117001786669, валидна от 26.06.2017 г. до 22.06.2018 г. по отношение на л.а. марка „БМВ“, с рег.№ ВР ****, при управлението на който виновно е причинено ПТП, както и отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетението във връзка с процесното ПТП. Твърди, че е предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, във връзка с която е образувана преписка с рег.№ 13574/8/28.09.2017 г. С писмо рег.№ 13574/6/ от 28.12.2017 г. застрахователят е отказал изплащането на претендираните обезщетения.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника ЗД „Евроинс"АД да му заплати по банкова сметка сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на дъщеря му И.Р.Ю., от претърпяно ПТП на 13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ВР **** ВН – И.К.Т., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017 год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Евроинс" АД, заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта - 13.08.2017 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В него изразява становище, че исковете са допустими, но ги оспорва по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" между ЗД“Евроинс" АД и И.К.Т. - водач на лек автомобил марка „БМВ", модел „320Д" с peг. № РВ **** ВН.

Оспорва наличието на неимуществени вреди. Като се аргументира с приетото в ТP № 4/1961 г., ТР № 5/1969 г. и № 2/1984 г.на Пленума на ВС, ответникът изтъква, че изчерпателно е посочен кръга от лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, а именно най - близките на пострадалия в случай на неговата смърт – неговите възходящи, низходящи и съпруг. Сочи, че установената до момента практика въвежда два критерия, 3 които следва да са налице кумулативно за определяне лицата, имащи право на обезщетение – единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е наличието на връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо вреди, като изтъква, че следва да бъде установено, че посочените лица действително са претърпели неимуществени вреди. Затова нямат право на обезщетение тези близки на починалия, които са били с него в лоши отношения, защото те не понасят неимуществени вреди. Твърди, че ищецът попада в кръга на материално легитимираните лица да търсят обезщетение, но липсват доказателства за претърпени от него болки и страдания, като в случая не може да се приеме, че е налице твърдяната в ИМ изключителна емоционална привързаност между ищеца и загиналата при настъпилото ПТП.

Не оспорва, че загубата на близък човек обичайно предизвиква отрицателни преживявания, но в случая липсват доказателства претърпените болки и страдания да са били по-дълбоки и интензивни от подобните за тази роднинска връзка, като не се установява наличие на духовна връзка между тях, изразяваща се в близки отношения, съвместно съжителство в едно домакинство, взаимна помощ и разбиране.

На следващо място оспорва причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди, като твърди, че не може да се направи категоричен извод за причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат.

Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Сочи, че изложените в исковата молба твърдения за тежко емоционално и психологическо състояние не са подкрепени с безспорни доказателства. Изтъква, че претендираният размер от 200 000.00 лв. е завишен и с оглед трайната съдебна практика към момента на настъпване на инцидента, възрастта на пострадалата и лимитите на застрахователното обезщетение по КЗ, както и не отговора на социално-икономическата конюнктура и присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на справедливостта.

Моли съда, в случай на отхвърляне на главните искове, да отхвърли и акцесорните такива за претендираната компесаторна лихва върху тях.

Досежно началната дата на претендираната законна лихва твърди, че е приложима разпоредбата на чл. 497 от КЗ и най-ранната дата, от която следва да тече законна лихва, е изтичане на тримесечния срок от датата на извъндоговорната претенция при застрахователя.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. В него оспорва възраженията в отговора на ответника за липса на неимуществени вреди и завишен размер на претендираното обезщетение, липсата на причина връзка между процесното ПТП и вредоносния резултат, както и за дължимост на законната лихва.

4

В срока по чл. 373 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника на подадената допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.М.Д., поддържа предявените искови претенции. Подробни съображения излага в представените писмени бележки.

Ответникът редовно призован за съдебните заседания не изпраща представител. В постъпилата по делото молба вх. № 3568/15.06.2022 г. чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт С.К. изразява становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции. Счита, че с изплащането на обезщетение от 110 000.00 лв. са обезщетили в пълен обем претърпените от ищеца болки и страдания във връзка със смъртта на дъщеря му.Претендира присъждането на разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

С определение от 17.06.2022 г., съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснал изменение размер на предявения иск с 50 000.00 лв. или същият се счита предявен за сумата 250 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за родствени връзки от 13.08.2018 г. на Столична община е видно, че ищецът е баща на И.Р.Ю., починала на 13.08.2017 г.

С влязла в сила на 28.09.2021 г. присъда по НОХД № 533/2018 г. по описа на ОС – Ловеч, подсъдимият И.К.Т. е признат за виновен в това, че на 13.08.2017 г., около 15.00 ч. на ГП 1-4/С.-В./ при км. 27+800, землището на с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС - собствен лек автомобил марка „БМВ", с peг. № B P **** ВН, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1, чл.42, ал.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.Р.Ю., Н.Д.Ю., Н. Т. Ж.а и средна телесна повреда на В. Д. Ю. – престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“, предл.1-во във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, във вр. с ал.4 и чл.342, ал.1 от НК и осъден на пет години лишаване от свобода и пет години лишаване от правоуправление.