Определение № 2844 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 14.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20231000502939 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр.чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от В. Б. А., с която оспорва определение № 259 от 13.03.2023 г., постановено по гр. д. № 444/22 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което съдът е прекратил производството по гр. д.№ 444/2022 година, по описа на Окръжен съд Перник, като недопустимо и е осъдил В. Б. А. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 5 124 лева.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че вероятно е налице преюдициален спор, който съдът не е взел предвид. В тази връзка твърди, че пред Софийски градски съд е висящо производство за нищожност на учредената в полза на банката ипотека и за пороци по отношение на вписването й. В настоящето производство е предявен иск, чиито петитум е е да бъде признато за установено несъществуването на правото на банката да насочва изпълнението към конкретен недвижим имот. Твърди, че съдът е следвало да приеме за установено, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а не са налице предпоставките на чл.126, ал.1 от ГПК.

По отношение на неправилността и незаконосъобразността на определението твърди, че единствения мотив на съда е приемането, че между същите страни с идентични правни основания са налице висящи производство пред Софийски градски съд. Твърди, че не е налице пълен субективен идентитет. Относно гр. д. № 10 436/22 г. по описа на Софийски градски съд съдът е сезиран с иск по реда на чл.464 от ГПК, а настоящето производство е по предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. В тази връзка развива доводи относно качеството си в образуваните три изпълнителни дела. Твърди, че от обстоятелствената част и петитума на исковата молба по това дело се иска признаване за 1 установено несъществуването на банката по отношение на нея, като в изпълнителното производство е в качеството си на присъединен взискател, който оспорва съществуването на вземането на друг взискател. От тези твърдения прави извод, че не е налице идентитет по отношение на активната и пасивната легитимация на страните и правните последици от произнасянето по иска. Твърди, че в настоящето производство е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, който е предявен от нея в качеството й на ипотекарен длъжник.

По отношение на висящото гр. д. № 3 497/22 г. по описа на Софийски градски съд твърди, че отново не е налице идентитет между страните и предявеното право. В тази връзка твърди, че при уважаването на иска, предявен в настоящето производство ще бъде отречено правото на банката да насочва изпълнението срещу процесния недвижим имот, докато при уважаване на предявеният иск по цитираното гражданско дело ще е налице съдебно признаване и установяване на недействителността на вписване или вписване на несъществуващи обстоятелства при подновяване на учредена ипотека, в резултат на което ще може да иска заличаване на ипотеката. С оглед на това отправя искане за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в искането за допълване и изменение на постановеното решение (частна жалба) и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 259 от 13.03.2023 г., постановено по гр. д. № 444/22 г. по описа на Пернишки окръжен съд, че съдът е прекратил производството по гр. д.№ 444/2022 година, по описа на Окръжен съд Перник, като недопустимо и е осъдил В. Б. А. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 5 124 лева.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с вх. № 3 871/26.07.2022 г., подадена от В. Б. А. срещу „Юробанк България“ АД, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД и „Рос паркет“ ЕООД, с която е поискано от съда да признае за установено несъществуването на правото на първия ответник да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на главното вземане, обективирано в изпълнителен лист от 02.10.12 г., издаден по ч. гр. д. № 36 219/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, поради погасяването му чрез плащане и на основание на което бъде признато за установено, че след като е погасено поради плащане главното вземане не съществува акцесорното ипотечното право на кредитора върху следния недвижим имот, собственост на ищцата, а именно: апартамент № 13, находящ се в гр.***, СО, р-н "***", в ж.к. "***", в блок № ***, вх. ***, ет. *** с идентификатор ***, както и да бъде признато за установено, че не съществува акцесорното ипотечното право на първия ответник върху процесния имот. В тази връзка са наведени твърдения за наличието на пороци при подновяване на ипотеката - противоречие с разпоредбите на чл. 167, ал. 3 и чл. 170 от ЗЗД, така и в публично правния характер на вписването на подновяването на ипотеката, а именно извършени недействително вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с оглед 2 изпълнението на дадени от съда указания с уточняващи молби № 3 940/01.08.2022 г.; № 4 008/08.08.2022 г.; № 4 121/15.08.2022 г.; № 4 234/22.08.2022 г., № 5 214/11.10.2022 г., ищецът е уточнил, че иска е предявен срещу „Юробанк България“ АД, „Рос Паркет“ ЕООД, „Вип паркет“, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркег“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б..

Уточнен е петитума на исковата молба, като същият е формулиран по следния начин: да се признае за установено, на основание чл.439 ГПК, вр. чл. 120, чл.125, ал.1, чл.150 и чл.151 ЗЗД, вр.537, ал.2 ГПК, вр. чл.88 и чл.90 ЗКИР, вр. чл.179 ЗЗД несъществуването на правото на първия ответник да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на вземане си по издаденото изпълнително основание, а именно изпълнителен лист от 02.10.2012 г. издаден по частно гр. д. № 36 219/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав от другите ответници по настоящото дело, а именно от:

„Рос паркет" ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. чрез насочване на изпълнението срещу процесното имущество - собственост на ищцата, поради погасяването на вземането на първия ответник, чрез плащане и на основание на което да се признае за установено, че след като е погасено поради плащане главното вземане не съществува акцесорното ипотечното право на кредитора върху следния недвижим имот, собственост на ищцата, а именно: апартамент № 13, находящ се в гр. София, СО, р-н "***", в ж.к."***", в блок № ***, вх. ***, ст. 5 с идентификатор

***.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е навела твърдения за несъществуването на ипотечното право в неговата относителна самостоятелност, тъй като са налице пороци в частноправния характер на подновяването на учредяването на ипотеката, с оглед наличието на нарушения на приложимия материален закон (чл. 167 изр.последно от ЗЗД), тъй като подновяването на ипотеката е извършено върху имот който при сключването на договора не принадлежи на лицето, което я учредява и чл. 170 от ЗЗД, неизвестност за тъждеството на имота - върху чия 1/2 идеална част се иска подновяването на учредяването на ипотеката (към момента на подновяването по 1/2 идеална част от имота е собственост на различни собственици) и неизвестност за размера на сумата за която се подновява учредяването на ипотеката - за 70 000 евро първоначален материален интерес или намален с вече получена от проведена публична продан от ипотекарния кредитор сума. Твърди се, че са налице пороци от публичноправния характер на вписването на подновяването на ипотеката са налице недействително вписване - вписано е неподлежащо на вписване обстоятелство, а именно подновяване на учредяване на ипотеката върху целия недвижим имот - нотариално заверената молба на обезпечения кредитор е подадена за подновяване на учредяването на ипотеката върху 1/2 идеална част от имота, в имотния регистър е вписано подновяване на учредяването на ипотеката върху целия имот, т.е. и върху втората 1/2 идеална част, което е неподлежащо на вписване обстоятелство, недопустимо вписване, постановено е вписване на подновяване на учредяването на ипотеката върху целия имот без да е бил сезиран за вписване на подновяване на учредяването ипотеката върху целия имот, вписването на подновяването на учредяването на ипотеката е постановено по искане на нелегитимирано лице - ипотекарният кредитор не е бил легитимиран да иска вписване на подновяване на учредяването на ипотеката върху целия недвижим имот, тъй като върху 1/2 идеална част от него след проведена публична продан същата е погасена и вписването й е заличено и ипотечното право, вписано е обстоятелство, което не е възникнало валидно; вписано е обстоятелство, което към момента на подновяване на учредяването на ипотеката не съществува валидно.

Видно от исковата молба ищецът е изложил твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК, като обосновава и активната си процесуалната легитимация в качеството си на ипотекарен длъжник - собственик и последващ преобретател на имота, ипотекиран като обезпечение за чужд дълг. Заявени са конкретните обстоятелства, от които произтичат възраженията по чл. 151 ЗЗД срещу съществуването на обезпеченото вземане и обосноваващи иска по чл. 439 ГПК - погасяване 3 и освобождаване от задължението на солидарния длъжник Р. Ж. Б. чрез плащане - съгласие за директен дебит дадено само и единствено за погасяване на задължения по договор за кредит 033/2007 г. от 16.01.2008 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (определение от 14.05.20 г., постановено по гр. д. № 10 436/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав), че в производството по цитираното дело ищцата е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 464 от ГПК, като е поискала да се признае за установено, че не съществува вземане на ответника „Банка Пиреос България“ АД по издаден в нейна полза изпълнителен лист от 02.10.12 г., по гр. д. № 36 219/12 г. по описа на Софийски районен съд за сумата от 206 840.76 евро, представляваща главница.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (определение № 1 036 от 25.01.23 г., постановено по гр. д. № 3 497/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 30 състав), че ищцата е предявила иск с правно основание чл.26, ал.1, вр. чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД, с която е поискала от съда да признае за установено несъществуването на ипотечното право и се прогласи нищожността на договорната ипотека.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и основателна.

Видно от подадената частна жалба частния жалбодател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са налице предпоставките за приложението на чл.126 от ГПК. Изложени са конкретни доводи относно липсата на идентитет между страните и отправените до съда искания за защита на накърнени права.

Така изложените доводи, настоящият състав намира за основателни по следните съображения:

Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, покъсно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Прекратяването на по-късно заведеното дело при друг висящ процес на основание посочената правна норма изисква пълен идентитет от субективна и обективна страна между двете дела.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e112c8c-0a47-46e3-b174-4901fd5874f5