Решение № 576 от 22.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Е. Св. Шипковенска Търговско дело № 20221100901975 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Промекс-Щ. и СИЕ“ СД, с ЕИК: 831633008, на чието място в хода на производството е конституиран като ищец неговия правоприемник „ПРОМЕКС Щ.“ ООД, ЕИК 207646043 против D. S. SolidWorks Corporation, учредено в щата Делауеър, САЩ, със седалище гр. Уолтам , Масачузетс, САЩ, пощ. код 02451, ***. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника – по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от 15 ноември 1965 г., като в указания срок не е постъпил писмен отговор.

Ищецът твърди, че на 28.09.2022 г. на общ имейл на дружеството било получено уведомление със съдържащи се в него фактически твърдения за неоторизирано използване на софтуерна програма – SolidWorks, разработена от ответното дружество като ответникът твърди, че е установил използването на незаконни копия на общо пет машини /компютърни системи/. Ищцовото дружество сочи, че е клиент на ответника, като между тях съществували трайни търговски отношения, въз основа на закупени от ищеца лицензи, а именно- пет лиценза за „SolidWorks“ и два софтуера „Bystronic“, базирани на „SolidWorks-ByBeding“. Всяка година ищцовото дружество заплащало на ответната страна суми в немалък размер за нови версии на софтуера и за неговата годишна поддръжка. След така полученото уведомление ищецът 1 извършил вътрешна проверка и установил, че на неговите компютърни системи няма инсталирани други софтуерни продукти, освен тези, които си е купил от ответника. Въпреки това, ответникът изпратил до ищеца покана за заплащане на обезщетение за нелегално използване на софтуерни продукти, с размер на обезщетението от 51 896 евро. Ищецът установил при извършената от него проверка, че изобщо не разполага с компютърни системи с идентификатори, каквито ответникът твърди в поканата, че е засякъл. Ищецът счита, че претендираното от ответника обезщетение от ответника е недължимо, тъй като не е налице противоправно поведение, реализирано от него, изразяващо се в противоправно използване на софтуерна програма, а претендираното обезщетение е произволно определено от ответника и не кореспондира с действително причинената вреда. Уточнява, че използването на софтуерната програма, произведена от ответника, без разрешен достъп до нея /с предоставяне на потребителско име, или с предоставяне на парола или друг начин/ било невъзможно. Освен закупените от ответника 5 лиценза, процесната софтуерна програма не била използвана на нито една от компютърните машини, с които разполага дружеството. Също така ищецът не разполагал с компютърните машини, за които ответникът твърди, че такива нелицензирани програми са били инсталирани и никога не е разполагал с тях.

На следващо място са изложени твърдения, че посочената информация била получена от ответника чрез използването на „шпионски“ софтуер, който извършил шпиониране и записване на информация от други приложни програми, които се намирали на всеки от компютрите. Ищецът не е бил предварително уведомен, нито е дал разрешение на неговите компютърни системи да се инсталира шпионски софтуер, поради което поведението на ответника било неправомерно. При това положение ответникът не можел да черпи права от своето незаконосъобразно поведение. Отделно от това предоставените от ответника технически данни не можели да послужат за доказателство в настоящия процес, тъй като те били извадени от база данни, която се намира под контрола на ответника, същата не била сертифицирана по БДС и не била независима от него, поради което подлежала на попълване и манипулация от него. Също така се твърди, че начинът, по който е изчислена претендираната сума бил неправилен и незаконосъобразен, а размерът на същата е произволно определен, без правно основание за това. В този смисъл претендираната сума била изчислена при начална липса на основание.

По изложените съображения ищецът моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответното американско дружество сумата от 51 896,00 евро, представляваща обезщетение за „неоторизирано“ използване на софтуер. Претендира разноски.

Ответникът D. S. S.Works Corporation, учредено в щата Делауеър, гр. Уолтам, САЩ не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения срок. С молба вх. № 25071 от 05.03.2024 г. ответникът чрез упълномощен по делото процесуален представител адв. М. възразява срещу допустимостта на предявения от ищеца иск поради липса на правен интерес от 2 предявяване на отрицателна установителна претенция. По делото не било надлежно обосновано, че между страните съществува правен спор, от който се засяга право на ищеца. Ответникът оспорва основателността на предявения иск с твърдения, че от страна на ищеца е налице извънсъдебно признание за неправомерно ползване на авторско произведение - програмата SolidWorks, на 4 компютърни машини през 2021 и 2022 г. През месеците август, септември и октомври 2022 г. между страните била разменена кореспонденция по електронна поща по повод установени от ответника случаи на неразрешено използване на софтуер с марка SolidWorks от страна на ищеца. От отговор на ищеца с имейл от 29.09.2022 г., подписан от служителката Л.М. до представител на ответника Б.М. се установява, че ищецът признава факти от твърдението на ответника относно неправомерното използване на софтуера SolidWorks. В това писмо служителката на ищеца е потвърдила, че четири от петте МАС адреса, предявени от ищеца отговарят на МАС адресите на компютри, използвани от ищеца, както и заявява, че след вътрешно проверка в предприятието на същите четири компютъра бил инсталиран определен вид софтуер, за което е било изтъкнато, че бил използван за практикуване / учене от служители на ищеца, които вече напуснали. Ответникът поддържа, че е интегрирал софтуерен механизъм за сигурност във всички версии на компютърната програма SolidWorks, които му позволявали да констатира случаи на неразрешено използване на своите произведения, чрез инсталирането им и по- нататъшното им изпълнение на компютри на трети лица, както и да събира данни за идентифициране на нарушителя.

Софтуерната компонента, съставляваща този механизъм за сигурност се активирала при всеки случай на неправомерно използване от трето лице. Тази защита не включвала „шпионски софтуер“, както твърдял ищеца, а т.нар.

„PHT технология“, която не позволява на ответника да придобива достъп до средата на нарушителя на права върху софтуер, а единствено да идентифицира трети страни, които използват „пробита“, т.е. компрометирана версия на софтуера в своята търговска дейност. Твърди, че съгласно точка 13.1 от Споразумението за клиентски лиценз и онлайн услуги на SolidWorks ясно и недвусмислено се декларирало пред потребителя, че в съответната инсталирана версия на софтуера има вграден механизъм за сигурност, който може да открива, събира и предава данни, свързани с инсталирането или използването на незаконни копия на програмата и е включен механизъм за сигурност в софтуерните предложения на ответника, за да предотвари и /или елиминира незаконната им употреба. В този смисъл е налице правомерен начин на използване на механизма за сигурност в процесния софтуер.

Посредством описания механизъм, използван в софтуера SolidWorks и употребяващ PHT технология, ответникът установил, че ищецът е използвал неправомерно следните версии на софтуера, както следва: SolidWorks 2017, SolidWorks 2019, SolidWorks 2020, SolidWorks 2021, и SolidWorks 2022 г.

Ответникът е носител на авторските права върху тези компютърни програми, идентифицирани още като различни версии на компютърната програма 3

SolidWorks. Случаите на неправомерното използване били засечени през 2021 и 2022 г., което било видно от технически доклад, изготвен от CJCH Solicitors – упълномощени представители на ответника в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Техническия доклад предоставял подробни данни за компютърните машини на ищеца, на които била засечена нелицензирана употреба, идентифицирани чрез МАС адреси, име на домейн, IP адрес, и съдържал данни за версиите на софтуера, които били използвани неразрешено и периода, в който били използвани неразрешено. Ответникът е изчислил, че цената на неправомерното използване на версии на софтуера за годините 2021 и 2022 г. от ответника възлиза на 51 896 евро, която била посочена в имейл, адресиран до ищеца на 29.09.2022 г.

Ищецът оспорва твърденията на ответника, изложени в молбата от 05.03.2024 г. като неоснователни. Поддържа, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като изпратеното от ответника уведомление за плащане на процесното обезщетение създавало правна несигурност за ищеца и представлявало достатъчно основание за допустимостта на предявената установителна претенция. Поддържа, че не дължи обезщетение на ответника, тъй като не е налице противоправно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в противоправно използване на софтуерна програма, както и не били доказани вреди или пропуснати ползи съгласно чл. 95 ЗАПСП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявената отрицателна установителна претенция с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 95 ЗАПСП се явява допустима по следните съображения:

В мотивната част на Тълкувателно решение № 8 от 27 ноември 2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото 4 си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Прието е, че когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. Посочено е още, че равенството на страните в съдебния процес, съгласно чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България , равната възможност, която съдът осигурява на страните да упражняват предоставените им права /чл. 9 ГПК/ и правният интерес, като единствено условие съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване несъществуването на едно право, означават, че съдът не може да лиши единия от участниците в правния спор от правото му да инициира исков процес за установяване несъществуването на спорното право, като този, който го отрича, е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви този иск, който в най-пълна степен е в състояние да защити правната му сфера.

В националното законодателство правата на автора са установени в Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Законът е основан на разбирането за субективното авторско право като абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и имуществено. В обхвата на единното авторско право са включени, най-общо, неимуществените права /правомощия/ по чл. 15 ЗАПСП и имуществени права /правомощия/ по чл. 18 ЗАПСП, във връзка с чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП. Правото на автора да използва произведението и да разреши използването от други лица срещу справедливо и съразмерно възнаграждение, освен в случаите, за които ЗАПСП разпорежда друго, е негово изключително имуществено право. На автора се дължи възнаграждение, независимо по какъв начин се използва произведението и под каква форма. При нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение /чл. 95 ЗАПСП/. В разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е уредено правото на обезщетение за нарушение на такова право, като е очертан фактическият състав и страните по правоотношението, от които възниква правото на обезщетение.