Решение № 74 от 10.07.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Девня, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200090 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК:

201424491, срещу ЕФ № 8504483387. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди и петстотин лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени

ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да 1 бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 10. 36 ч., на 15. 03. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. с ДК№ ******, с допустима техническа маса 48 000 г, брой оси 4, 6 D, собственост на възз.

„Мото транс 2004“ ЕООД, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта.

Съставен бил ЕФ № 8504483387, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че в 10. 36 ч., на 15.

2

03. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство, собственост на възз. „Мото транс 2004“ ЕООД – т. а. с ДК№ ******, с допустима техническа маса 48 000 г, брой оси 4, 6 D, собственост на възз.

„Мото транс 2004“ ЕООД, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Същевременно не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Горното съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.

Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Няма пречка при нарушение на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП да се издава ЕФ, доколкото това е уредено в разпоредбите на чл. 167 А, ал.

4 и чл. 189 Ж, ал. 7, и двата от ЗДвП, т. е. волята на законодателя в тази насока е пределно ясна. ЕФ е издаден в съответствие с одобрен от УС на А – ПИ образец, като съдържа всички реквизити съгласно чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП, в частност място на извършване, индивидуализиращи признаци относно описание на нарушението, което позволява на въззивника да разбере в какво се състои нарушението, респективно да организира адекватно защитата си. Мястото на нарушението е конкретно посочено /съдът събра доказателства относно устройство № 10071, като твърденията и най – вече „доказателствата“ на въззивника в тази насока – „снимки и ноторно известни 3 факти“, не могат да бъдат споделени от съда/. Няма нормативно изискване ЕФ да съдържа дата на издаване, като съдът събра доказателства в тази насока, установявайки същата - 03. 02. 2023 г., което изключва давностни срокове, а и следва да бъде отбелязано, че закона визира откриване и извършване, а не възможност за това, въз основа на което да се прави извод в тази насока. Съдържащото се в ЕФ относно такси съответно по чл. 10 Б, ал. 5 и чл. 10, ал. 2, и дата от ЗП, имат единствено информационен характер.

Конкретното нарушение се изразява в незаплащане изцяло на дължимата пътна такса съобразно категорията, а начините да се осъществи това са два – чрез валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта, респективно правилно това е посочено. Безспорно моторното превозно средство в конкретния случай е с 4 оси, респективно дължало се е сума в тази насока. Действително въззивникът е сключил договор с друго юридическо лице, което реално посредничи относно електронно събиране на пътни такси.

В тази връзка следва обаче да се отбележи, че законодателят изрично е предвидил отговорността при изцяло /както е в конкретния случай/ или частично незаплащане на такса, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се носи от собственика, а не от посредника. Това е напълно логично, доколкото именно негово е задължението и дали той ще ползва услугите на трето лице е възможност от която може да се ползва, но това по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му. Тълкуването на закона в тази насока би довело до невъзможност да се ангажира ничия отговорност, доколкото законодателят не е предвидил такава за посредника, напротив, визирал е изрично собственика. Следва да се уточни и това, че съгласно договорните отношения между страните, задължение на въззивника е правилното експлоатиране на бордовото устройство, за да може същото да предава необходимите данни, въз основа на което да се начисляват дължимите такси. Съдът събра доказателства в тази насока, като се установи, че бордовото устройство към момента на установеното нарушение не е предавало данни, респективно въззивникът не е извършил действия в тази насока. Това, че в друг времеви интервал бордовото устройство е функционирало по никакъв начин не води до извод, че същото е нямало да осъществи целта си, ако естествено е било експлоатирано правилно. Нещо повече, посредством визуален оглед и съобразяване на налични светлинни индикатори, се позволява преценка дали бордовото устройство работи, 4 респективно не съществува пречка да се използва маршрутна карта, което се явява втория възможен начин за своевременно заплащане на дължимото. Не е нужно да се посочва изрично вида на техническото средство, с което е установено нарушението, в частност „модел, годност и т. н.“, още по – малко да се отнася към ЗП. Съдът събра доказателства относно изправност и годност за ползване на устройство № 10071, както и създаден доклад за установеното нарушение, като друго становище в тази насока е разширително и негово споделяне би довело до невъзможност до приемане на конкретно установени данни не само за този род нарушения, а и до много други, нещо, което не е в интерес на обществото. Идентично е становището на съда и относно „всички стационарни контролни точки по път А – 2“, доколкото относимо към случая е установеното с устройство № 10071, а не съществуващи други по пътната мрежа. Самата система за установяване на такъв вид нарушения е изградена и функционира съобразно нормативно установен ред. Право на всяка страна от ЕС е самостоятелно да определя кои случаи да се приемат за нарушения и с какви санкции да се санкционират, дали да се ангажира отговорност или да се отправя предупреждение, респективно волята на българското законодателство в тази насока е безспорна. В случая е прието да се ангажира отговорността на въззивника за допуснатото от него нарушение, като вероятно е съобразено, че са налице и други идентични прояви на същото лице. Приложени документи по никакъв начин не оневиняват въззивника, доколкото същият не е изпълнил своевременно задължението си относно твърдяното нарушение. Относно маловажност съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря, като следва да се добави, че предвид масата, с която се характеризира конкретното пътно превозно средство, въздействието му върху пътната настилка, следва стриктно да се заплащат дължимите такси, с оглед осигуряване на средства за поддръжка на пътя, респективно отклонения от това да се санкционират.

В заключение трябва да бъде отбелязано, че право на въззивника и неговия процесуален представител е да решат как да организират защитата, като в случая освен обширност от тяхна страна, налице е повтаряемост на едни и същи доводи в различни части на депозираните от тях въззивна жалба и писмено становище, като съдът също положи усилия за събиране на множество доказателства, както и обсъждане на различни твърдения. Същата 5 страна се позовава на различни съдебни решения, което настоящия състав няма да направи, доколкото практиката на Административен съд – Варна във времето търпи промяна и последната оборва представената по делото. А в действителност нарушението е съвсем елементарно – при конкретно задължение за такса, такава не е заплатена, т. е. налице е изцяло незаплащане.

Особеното е, че не се касае за инцидентен случай, а множество такива, което е видно от материалите по това дело, но и от много други абсолютно идентични, респективно налага се резонния извод за такава практика от това лице, която следва да бъде санкционирана.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № 8504483387, с който на „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК: 201424491: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди и петстотин лева.

ОСЪЖДА „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК: 201424491 да заплати на Агенция – Пътна инфраструктура сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6