Определение № 258 от 19.08.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Търговище, 19.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500205 по опИ. за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 1462 от 31.07.2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1037/24 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: (населено място), представляван от Св. Н.

Н., Цв. Г. Ст., и Я. К. Ч., действащи чрез пълномощника И.Т. - юрисконсулт, против И. И. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес в (населено място), за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите в частта му за претендираните договорна лихва в размер на 594.98лв., за периода от 25.04.2023 г. до 09.05.2024 г., обезщетение за забава в размер на 501.69 лв. за периода от 26.03.2023 г. до 09.05.2024 г., обезщетение за забава в размер на 135.22 лв. за периода от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., сумата от 749.94 лв. за закупена и ползвана услуга „Фаст” и за сумата от 1133.33 лв. за закупена и използвана услуга „Флекси” и сумата от 500 лв. за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. до пълния предявен размер от 260 лв., както и за разликата над 37.85 лв. до 93.63 лв. за държавна такса, като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК във вр. с чл. 78,ал.8 от ГПК вр.

1 чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП и чл. 78,ал.1 от ГПК, като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК .

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна.

Твърди се, че съдът в заповедното производство не може да се произнася по действителността на договора за потребителски кредит. А мотивите относно наличието на нарушение на правата на потребителя са неправилни.

Допълнителният пакет услуги не са условие за сключване на договора за кредит, а са избор на потребителя, като в този смисъл не са и неравноправни клаузи. ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва и определен по този начин, не представлява нарушение на закона и добрите нрави. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, като место него се постанови друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на сумите по заявлението, ведно с разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 против И. И. М. от гр. Т., заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от

1 892,40лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 400******** от 02.03.20**г., обявено за предсрочно изискуемо от 09.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024год., до окончателното изплащане на задължението, както и за следните суми:договорна лихва в размер на 594,98лв. за периода от 25.04.2023г. до 09.05.2024г., обезщетение за забава в размер на 501,69лв. за периода от 26.03.2023г. до 09.05.2024г., обезщетение за забава в размер на 135,22лв. за периода от 09.05.2024г. до 29.07.2024г., сумата от 749,94лв. за закупена и ползвана услуга „Фаст” и за сумата от 1133,33лв. за закупена и използвана услуга „Флекси” и сумата от 500лв. за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, както и разноски в размер на 93.63 лв. държавна такса, и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за 2 подготовка на документи. Съдът е отхвърлил заявлението като е развил мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, за които съществува обоснована вероятност, че са неравноправнии имат за цел да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10, чл. 22 и чл. 30 от ЗПК.

От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба е неоснователна.

По силата на писмен договор за потребителски кредит № 400******* от 02.03.20** г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и И. И. М., на ответника е предоставена сума в размер на 2 000 лв. със срок на погасяване 18 месеца. Размерът на вноската по кредита е 148.60 лв. с ГПР 48.54% и ГЛП 41,00%. В резултат дължимата по кредита сума възлиза на 2 674.76 лв. В тази сума са включени сбора от общия размер на кредита и възнаградителната лихва, без да се включват общите разходи за потребителя. ГПР е посочен като абсолютна стойност 48.54% и не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 41,00%. Предвидено е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 000 лв., като вноската по закупена допълнителна/и услуга/и е 111.11 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по пакета от закупените допълнителни услуги е 4 674.76 лв., а общият размер на вноската е 259.71 лв. Така при заем от 2 000 лв., в края на договора, ответникът ще дължи сумата от 4 674.76 лв.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче 3 яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 48.54 %/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника. Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Освен горното, съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съглашението относно ДПУ, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги в размер на 2 000 лв., значителна спрямо размера на основното задължение, води до съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Така определената сума по допълнителния пакет реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, като последицата е значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. От това следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: (населено място), представляван от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст., и Я. К. Ч., действащи чрез пълномощника Е. С. К. - юрисконсулт, против Разпореждане № 1462 от 31.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1037/24 г., по опИ. на Районен съд – 4

Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5