Решение № 99 от 22.04.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Перник, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500109 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 782 от 11.07.2023 г. , постановено по гр.д. № 3235/2022 г. Районен съд – гр. Перник е допуснал делба между Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.

М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: *** и Д. М. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, и адрес за кореспонденция: *** върху следния недвижим имот:

СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в град ***, община ***, област ***, по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № 15-134537712.12.2021 г., издадена от СГКК - Перник, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес на сградата: ***, със застроена площ от 71 кв.м., която сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в град ***, община ***, област ***, по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: ***, с площ от 409 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот № 15-1014893-16.09.2021 г., издадена от СГККПерник, с трайно предназначение на територията: урабанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план ***, квартал ***, при съседи на поземления имот, поземлени имоти с идентификатори:

1

***, ***, *** и *** и ведно със съответното право на строеж върху Поземления имот. При следните делбени квоти от правото на собственост:

- за ищеца Е. Й. М. - 2/4 ид.ч. от правото на собственост;

- за ответницата Б. М. Х. - ¼ ид.ч. от правото на собственост;

- за ответника Д. М. Й. - ¼ ид.ч. от правото на собствено.

Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Б.

М. Х. и Д. М. Й., чрез адв. Б. Б., с която се навеждат твърдения, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че решаващият съд е постановил акта си без да е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото доказателства. Намира, че съдът е подходил избирателно по отношение на доказателствения материал, като не е обсъдил доводите и възраженията, наведени в съдебно заседание и в писмената защита от страна на Б.

Х.. Отбелязва, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на съдебния акт. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. В продължение с въззивната жалба се твърди, че по делото чрез представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение е установено, че ищецът Е. Й. М. и ответниците – Б. М. Х. и Д. М. Й. са съсобственици на процесния имот. Твърди се, че при формиране на своите изводи, съдът не е взел предвид, че в жилищната сграда има сутерен, в който са разположени гараж, две стаи и баня, тоест същият е самостоятелен обект и също подлежи на делба, тъй като отговаря на изискванията за самостоятелен обект. На следващо място с жалбата се навеждат твърдения, че решаващият съд е допуснал нарушение на делбените квоти на съделителите. Сочи, че не е взето предвид представеното саморъчно завещание от 31.10.2008 г., съгласно което общата наследодателка на страните по делото – С.Т.Я. е завещала на М. Й. М. /баща на ответниците/ всичките си недвижими имоти и движими вещи, фирми, предприятия, пари, ценности, ценни книжа, влогове, и други права и вземания и нотариален акт № ***, том ***, дело № 2707/96 г. Отбелязва се по повод на представеното пред първата инстанция саморъчно завещание, че по искане на ищцовата страна са назначени и изготвени съдебно – почеркова експертиза, чието заключение е, че най – вероятно ръкописният текст и подписът от завещанието са изпълнени саморъчно от С.Я. и тройна съдебно – почеркова експертиза, чието заключение не опровергава заключението по първата експертиза. По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна – Е. Й. М., чрез адв. К. М. е изразил становище по жалбата, като е изложил съображения за неоснователността й.

Намира първоинстанционното решение за правилно в частта при определяне на 2 квотите, но оспорва по същество мотивите и заключението на съда. Сочи, че от доказателствата по делото – свидетелските показания, както и назначените експертизи се установява, че С.Я. не е можела да пише и, че не е ясно кое лице е подписало и изготвило саморъчното завещание. Свидетелката М.П. /майка на ответниците/ сочи, че С.Я. е можела да пише, но пишела с йероглифи, като се допълва, че в процесното завещание текстът е изписан ясно и четливо, неотговарящо на здравословното състояние, възраст и респективно писането с йероглифи. Отбелязва се, че по делото са налице две завещания – от С.Т.Я. и от Б.Т.Г. /сестри/ от една и съща дата, на идентичен или близък лист хартия, с идентичен текст, с който двете сестри завещават цялото си имущество на наследодателя на ответниците, като в завещанията се споменават фирми, дялове и нотариален акт. С отговора се изразява становище, че това обстоятелство е съмнително, тъй като нито едно от двете лица не е имало фирми и дялове, като нито едно вещо лице не е успяло да намери имот, който са завещали.

Изразява се съмнение, че наследодателя на ответниците или неговата интимна партньорка – Т.Д.П., а възможно и двамата заедно да са съставили и/или подписали саморъчните завещания. Решението се атакува и в частта за разноските, като се сочи, че същото е неправилно, непълно и немотивирано. Въз основа на изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

С Решение № 1069 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3235/2022 г., Пернишкият районен съд е отхвърлил искането на ищеца Е. Й. М. за допълване на решение № 782 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС, като съдът се произнесе изрично по иска с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно завещание от 31.10.2008 г. от С.Я.. С решението е отхвърлено и искането на ищеца Е.

Й. М. за изменение на решение № 782 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС, в частта за разноските.

В указания срок е постъпила въззивна жалба срещу постановеното решение от Е. Й. М., чрез адв. К. М., като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят намира двете постановени от първата инстанция решения за неправилни, като счита, че от една страна са налице основания за отвод на съдебния състав, като допълва, че такъв му е поискан, но същият не е даден. Като аргумент за искания отвод се сочи многократното недопускане от страна на районния съд на изключително важни факти и обстоятелства, които са установени в самия ход на делото. Твърди се, че недопускайки тези доказателства решаващият съд е лишил страната от възможността да докаже неистинността на представеното завещание. В подкрепа на направените твърдения се сочи съдебна практика. Счита, че съдът е тълкувал избирателно наличните по делото доказателства, като не е взел предвид свидетелските показания на двама от свидетелите, както и обясненията на ищеца. С въззивната жалба е направено оплакване и относно отказа на съда да присъди разноски за ищеца, като се излагат съображения в тази насока. Въз основа на изложеното се твърди, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски. В условията на евентуалност и ако бъде установено, че е налице валидно и годно саморъчно завещание, сочи, че първата инстанция не се е произнесла и по иска за намаляване на разпореждането на наследодателя до размера на запазената част. Моли за отмяна на решение № 1069 от 30.10.2023 г., като въззивната инстанция се произнесе по същество касателно 3 оспорването на представеното саморъчно завещание. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Окръжен съд- Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – ищец и ответници, останали недоволни от обжалваните съдебни актове, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановените решения.

Правилността на решенията се проверява с оглед наведените доводи във въззивните жалби.

По отношение на валидността и допустимостта на постановените решения, съдът намира, че същите са постановени от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба срещу Решение № 782 от 11.07.2023 г. , постановено по гр.д. № 3235/2022 г. Районен съд – гр. Перник, съдът намира следното:

Първото релевирано оплакване се заключава в твърдението на въззивния жалбоподател, че сутеренът в допуснатата до делба сграда е самостоятелен обект и подлежи на делба като такъв, доколкото отговарял на изискванията за самостоятелен обект.

Второ оплакване се състои в несъгласието на жалбоподателя с извода на първоинстанционния съд, че не следва да се взема предвид представеното саморъчно завещание от 31.10.2008г., съгласно което общата наследодателка на страните по делото С.Т.Я. е завещала на М. Й. М. всичкото си имущество.

За да отговори на горните въпроси, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Районен съд – Перник е бил сезиран с искова молба от Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: *** и Д. М. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, и адрес за кореспонденция: ***, с която се иска да бъде допуснат до делба следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в град ***, община ***, област ***, по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № 15-134537712.12.2021 г., издадена от СГКК - Перник, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес на сградата: ***, със застроена площ от 71 кв.м., която сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в град ***, община ***, област ***, по 4

КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от T.I.T. на 11.07.2023 г. в 16:53:50 ч. Актът е постановен на 11.07.2023 административен адрес на поземления имот: ***, с площ от 409 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот № 15-1014893 16.09.2021 г., издадена от СГКК-Перник, с трайно предназначение на територията: урабанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план ***, квартал ***, при съседи на поземления имот, поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и *** и ВЕДНО СЪС СЪОТВЕТНОТО ПРАВО НА СТРОЕЖ върху Поземления имот.