Решение № 2063 от 06.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2063 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330112593 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК по молба на Н. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. *********, ул. ******* № **** против „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13Б, за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 20 от договор за кредит от 26.09.2019 г. предвиждаща заплащане на неустойка поради противоречие с принципа за добрите нрави, заобикаляща ЗПК, както и предявени насрещни обективно евентуално съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на „Стик – кредит“ АД, против Н. С. П., за осъждане ищцата да заплати на ответника сума в размер на 485,69 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/26.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск, евентуално за осъждане ищцата да заплати на ответника сумата от 255 лв., с която неоснователно се е обогатила за сметка на ответника.

В исковата молба се твръди, че между страните е сключен договор за кредит от 26.09.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР 42,57 %. Съгласно чл. 6 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на изискванията, визирани в чл. 19 от договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият съгласно чл. 20 дължал неустойка в размер на 1251,72 лева. Ищцата изцяло е усвоила заемния ресурс. Не дължи плащания за неустойка. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 36 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, 1 тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради повисокия лихвен процент нараствала и стойността на ГПР, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 ЗПК. С неустойката, представляваща скрита печалба, кредиторът допълнително се обогатява и това нарушава добрите нрави. Уговорката за възнаградителна лихва също противоречаща на добрите нрави. Тези клаузи са недействителни. Поради невключване на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора.

В срока за отговор ответникът оспорва иска. сключването на договора и заявените в него клаузи. Оспорва заявените твърдения за нарушения на ЗПК.

В насрещната искова молба се твърди, че на 27.09.2019 г. дружеството е превело на заемополучателя заемната сума. От нейна страна са постъпили три плащания в общ размер от 245 лева. С тях е погасена главница -14,31 лв.; 15 лв. – възнаградителна лихва, 80,69 лв. такси, 132,36 лв. – неустойка и 2,64 лв. – наказателна лихва за забава.

В отговора по насрещната искова молба се твръди, че договора за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с ЗПК и съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Моли притендираната сума да се прихване от платената 228,05 лева.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за потребителски кредит ********** от 26.09.2019 г. и погасителен план е видно, че ответника е поел задължение да предостави в заем на ищеца сумата от 500 лева за срок от 12 месеца, платима на 12 вноски по 104,031 лв., при фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР 42,57 %. В чл. 6 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение чрез поръчител, отговарящ на определени от заемодателя условия. В чл. 20 е уговорена дължимост на неустойка в размер на 1251,72 лева при неизпълнение на задължението за обезпечаване на договора чрез поръчител.

От представеното платежно(лист 67 от делото) е видно, че заемната сума е преведена по банков път на заемополучателя на 27.09.2019 г.

От изготвеното заключение от 03.05.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че ГПР е 42,57 %.

В него участва само договорната лихва. Договорката за заплащане на неустойка оскъпява кредита с 250,34 %. размера на неустойката е 230,08 лв. Заемателя е извършил три плащания с общ размер от 245 лв., с които е отчетено погасяване на главница от 14,31 лв.; неустойка от 132,36 лв.; 80,69 лв.-такси, 2,64 лв.-наказателна лихва и 15 лв.-възнаградителна лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а от представения договор и платежно нареждане се установява, че между тях е възникнало на 26.09.2019 заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 2 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 19 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 1251,72 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието 3 между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 20 от договор за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед събраните писмени доказателства и заключение по ССЕ, което се кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено, съдът намира за доказано, че ищецът е платил по договора сума в общ размер от 245 лв., част от която -14,31 лв. е покрила задължението за главницата от 500 лв.

Съобразно предявените насрещни искове и отправените от П. възражения срещу тях, съдът намира, че от значение за формиране на извод относно дължимостта на притендираната от „Стик – кредит“ АД, сума от 485,69 лева – задължение за главница по договора за потребителски кредит, евентуално сума от 255 лв. неоснователно получена от ищцата, и основанието за това е преценката за съответствие на договора за кредит с разпоредбите на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.

Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит е посочен размер на ГПР от 42,57 % без ясно да е разписана методика на формирането му-кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От и зготвеното заключение по извършената ССЕ е видно, че в ГПР участва само възнаградителената лихва, а при включване на неустойката същият значително ще надхвърли формално посочения размер от 42,57 %. Това показва нарушаване на разпоредбите на ЗПК след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват без обаче да ги представя по разбираем за потребителя начин.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

В допълнение следва ад се изложи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на 4 общата дължима сума и какви вземания се включват в нея. Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.