Решение № 601 от 23.12.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Габрово, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210101364 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Н. В. И., с пълномощник адвокат А.

И., против И. Н. И..

Предявеният иск е за развод по чл. 49 ал. 1 от СК .

Ищцата твърди, че с ответникът са сключили граждански брак на 30.06.2001 г.

Имат едно дете, понастоящем пълнолетно. В началото на брака съпрузите водели нормален семеен живот, работели, споделяли общи интереси и занимания. Заедно отглеждали и възпитавали детето си. Закупили недвижим имот - дворно място, заедно с жилищна сграда в гр. Разград, ул. „********" № 15, която представлявала семейното им жилище.

С течение на времето установили, че в характерите им съществуват непримирими различия, а между ценностите, които всеки от тях притежавал, нямало достатъчно допирни точки, за да продължат да изграждат семейството си на основата на близост и доверие. Всеки от тях имал собствени занимания и интереси, които не сподели взаимно. Това постепенно довело до отчуждение между тях. Вероятно задълбочаването му станало причина всеки да заживее собствен живот без пълноценното участие на другия в него. Ищцата напуснала съпруга си и се е преместила да живее в гр. Габрово. Същата категорично не желае да се завърне при съпруга си и да продължи живота си с него. Желае да бъде прекратен брака им, тъй като счита, че брачната им връзка необратимо е загубила 1 своето съдържание и по нататъшното й съществуване би било вредно и за двамата.

Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което каквито и да е усилия за неговото заздравяване биха били напълно излишни и безрезултатни.

Семейното жилище понастоящем е продаден о от тях на трети лица. Други недвижими имоти не са придобивали. Не притежават автомобили и други движими вещи. Нямат кредити, общи влогове, дялови участия в търговски дружества.

Затова ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака м е ж д у нея и ответника, поради дълбоко и непоправимо разстройство , без произнасяне относно вината за разстройството на брака. Моли съда да постанови ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име и за в бъдеще да се именува С..

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. И., която от нейно име поддържа предявения иск и излага съображения за уважаването му.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат Е. П., която е представила отговор на исковата молба, в който излага следното становище:

От изложените фактически основания в исковата молба от с трана на ищцата става ясно, че гражданският брак между страните на практика вече е обезмислен и е обосновано и закономерно искането за прекратяването му. Страните живеят във фактическа раздяла в различни градове. Явно същите нямат никаква връзка помежду си и няма никакви индикации бракът да се запази. Обстоятелствата обаче довели до това, следва да бъдат доказани. Съпрузите нямат имущество придобито по време на брака си, нямат обши влогове и други ценостти, които да бъдат предмет на спор и подялба. Нямат и непълнолетни деца. Искането за възстановяване на предбрачната фамилия на ищцата е допустимо и основателно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от представеното удостоверение, страните са сключили граждански брак на 30.06.2001 г. в гр. Разград, за което е съставен акт №83/30.06.2001 г. на Община Разград. При сключване на брака ищцата е заменила фамилното си име С., приемайки фамилното име на съпруга си – И..

Представено е издадено от Община Габрово удостоверение, от което е видно, че настоящият адрес на ищцата е в гр. Габрово, ул. «***********» №1, вх. Г, ет. 5, ап. 13.

2

По искане на ищцата като свидетел беше разпитан Г.И.Г. . Пред съда свидетелят обясни, че двамата с ищцата се познават от две години, а от м. август 2024 г. живеят заедно на съпружески начала в гр. Габрово. Ищцата споделила със свидетеля, че не се разбира със съпруга си и се карат. Заявила му категоричното си нежелание да запази брака си.

Показанията на свидетеля съдът кредитира като достоверни, тъй като той има преки наблюдения върху живота на ищцата и няма доказателства, които ги опровергават.

С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 49 ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, е допустим. Разгледан по същество, искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

От удостоверението за сключен граждански брак безспорно се установи, че страните са съпрузи. От показанията на разпитания свидетел по безспорен начин се установи изложеното в исковата молба обстоятелство, че понастоящем между съпрузите е налице фактическа раздяла. Страните не поддържат съпружески отношения помежду си. Ищцата се намира във фактическо съжителство със св. Г..

При тези обстоятелства е очевидно, че всеки от съпрузите е устроил личния си живот по начин, който е несъвместим с продължаване на съвместния му живот с другия съпруг. Затова съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Касае се за трайна фактическа раздяла, а между страните не се осъществяват контакти. Принципът е, че семейството следва да живее заедно, а обичайните последици при раздяла на семейната двойка, установени и в конкретния случай, са отчуждаване на съпрузите, поради липсата на физическа и психическа близост, споделяне на общи проблеми и радости. Между страните е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за общност и единство. Съгласно чл. 46 от Конституцията на Република България, бракът е доброволен съюз, а в случая ищцата изрази ясно и недвусмислено волята си за прекратяването му. Затова следва да се приеме, че бракът съществува само формално и не е полезен за страните и за обществото. Не се касае за временно и преодолимо разстройство, а за такова по смисъла на чл. 49 ал. 1 от СК. Доказателствата сочат, че евентуална възможност за стабилизиране на брака вече не съществува.

3

Доколкото съдът не е сезиран с искане по реда на чл. 49, ал. 3 от СК, то не са налице предпоставките за произнасяне по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Занапред ищцата ще продължи да носи предбрачното си фамилно име С., тъй като е направила искане в този смисъл. Съгласно нормата на чл. 53 СК това е правна възможност само на лицето, което е променило името си след брака и този въпрос е поставен изцяло в зависимост от неговата воля /в т.см. решение № 245/17.05.2012г. по гр.д. №1058/2011 г., IV г. о., ГК/.

Окончателната държавна такса съдът определя на 25 лв. и тъй като при завеждане на делото ищцата е внесла първоначална д.т. от 25 лв., съдът не присъжда допълнителна такава. На осн. чл. 329 ал. 1 изр. 2-ро ГПК разноските остават в тежест на страните, както са направени.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака между Н. В. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. «***********» №1, вх. Г, ет. 5, ап. 13 и И. Н. И., ЕГН:**********, с адрес с.

*********, общ. Разград, ул. „****“ №1, сключен на 30.06.2001 г. в гр. Разград с акт №83/30.06.2001 г. на Община Разград , С РАЗВОД, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО и на осн. чл. 49 ал. 1 от СК.

Съдът не се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след развода Н. В. И., ЕГН:**********, да носи предбрачното си фамилно име – С., на осн. чл. 53 от СК.

На осн. чл. 329 ал. 1 ГПК разноските остават в тежест на страните, както са направени.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 4