Определение № 1765 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1765 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500994 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 2688/04.03.2026г.,постановено по гр.д.№ 12776/25г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.,с което е изменено по реда на чл.248 от ГПК решение № 281/22.01.26г.,постановено по гр.д.№ 12776/25г.в частта за разноските,като е осъден е осъден Г. П. Б.,ЕГН-********** да заплати на „ТТЕК Истърн Юръп“ЕАД сумата от 3245лв.разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за издаване на съд.удостоверение.

Недоволен от определението е останал Г. П. Б.,ЕГН-**********,който счита същото за неправилно по изложени в частната жалба съображения и иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се измени решението в частта за разноските,като се отхвърли изцяло искането за присъждане наразноски за адв.възнаграждение,а в условията на евентуалност-да се осъди Б. да заплати на „ТТЕК Истърн Юръп“ЕАД разноски за адв.възнаграждение само за първия предявен иск по чл.344,ал.1,т.1 от ГПК в размер на 100лв.с ДДС.

Ответникът по частната жалба- „ТТЕК Истърн Юръп“ЕАД,ЕИК-131287574,със седалище гр.София изразява становище за неоснователност на частната жалба по изложени в писмен отговор съображения.Иска да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди атакуваното определение.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

1

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и 3 от КТ от Г. П. Б. против „ТТЕК Истърн Юръп“ЕАД.

С отговора на исковата молба ответното дружество е представило пълномощно.От същото се претендирани разноски в размер на 11 734,98лв.с ДДС,за което са представени доказателства в последното проведено по делото съдебно заседание,след определението,с което е даден ход на устните състезания,но преди приключване на делото.

С решение № 281/22.01.26г.предявените искове са отхвърлени.Районният съд е приел относно разноските,че с огтлед изхода на спора такива следва да се присъдят на ответника,но е уважил възражението на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение и е присъдил разноски за ДТ за съд.удостоверение-10лв. и адв.възнаграждение за двата иска с ДДС в размер на 3485лв,както и 240лв.с ДДС за явяване в следващо съдебно заседание след провеждане на първото такова.

Г. П. Б. е депозирал молба с правно основание чл.248 от ГПК съдът да измени решението,като отхвърли искането за присъждане на разноски на ответника за адв.възнаграждение,в условията на евентуалност-да присъди разноски за адв.възнаграждение само за първия иск в размер на 1200лв. и без допълнителни разноски за явяване във второ съдебно заседание.

Ответното дружество „ТТЕК Истърн Юръп“ЕАД е възразило на това искане с аргументи,изложени в писмен отговор.

С определението,предмет на настоящото обжалване,ПдРС е уважил частично молбата-само по отношение на допълнителните 240лв.адв.възнаграждение за явяване на второ съд.заседание след първото,като е осъдил ищеца да заплати 3245лв.разноски за адв.възнаграждение и ДТ.

Определението е правилно.

Цитираната от молителя практика на СЕС касае хипотеза,при която разноските върху потребителя се възлагат в зависимост от недължимо платените суми,които са му били върнати вследствие установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер,а това означава,че в този случай следва да има произнасяне на съда по съществото на спора,т.е.разноските се определят съобразно изхода на спора на осн.78,ал.1 от ГПК.

В настоящата хипотеза обаче няма произнасяне по предявените искове,а производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете от страна на ищеца.В този случай разноските се уреждат на плоскостта на разпоредбата на чл.74,ал.4 от ГПК,а не на чл.78,ал.1 от ГПК.Причината за прекратяването на производството по делото е изцяло на ищеца,който е насочил исковата си претенция спрямо ненадлежен ответник,който изобщо не е страна по процесния договор за потребителски кредит.Поради което в резултат на неговото процесуално поведение неоснователно е въвлякъл ответното дружество в настоящия процес,принуждавайки го да направи разноски,като ангажира адвокатска защита 2 и съответно следва да понесе отговорността за това си процесуално поведение,като заплати на ответника сторените от него разноски.От друга страна ответникът е представил доказателства за направените от него разноски за адв.възнаграждение в претендирания размер от 400лв.,поради което правилно съдът ги е присъдил в негова полза.

Правилен е извода на съда и относно евентуалното искане за намаляване размера на адв.възнагаждение от 400лв.на 200лв.,тъй като действително в хода на делото ищецът не е заявил възражение за прекомерност на разноските на другата страна,а съдът не може служебно за редуцира разноските,които страната е осъдена да заплати без изрично направено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1002/26.01.26г.09.06.25г.,постановено по гр.д.№ 12408/25г.по описа на ПдРС,25-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3