Решение № 6819 от 12.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6819 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20251100511772 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с ЕИК 121265113 срещу постановление от 29.10.2025г., постановено по изпълнително дело № 20248460400362 по описа на ЧСИ О.М. с рег. №846, съгласно регистъра на КЧСИ, с което последният е отказал да намали размерът на дължимите разноски в полза на взискателя от 240 лв. с ДДС до 50 лв. с ДДС.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, е незаконосъобразно. Твърди, че действията на процесуалния представител на взискателя се свеждат само до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, без да са извършвани каквито и да е други действия за събиране на вземането, като последното е било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение. Предвид изложеното релевира искане да бъде отменено постановлението на ЧСИ в частта за разноските от над 50 лева, поради прекомерност, съобразно действителната и фактическа сложност на делото.

Взискателят „Ер Софт“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.

С. е представил становище по жалбата, в което е посочено, че тя е неоснователна, защото възнаграждение от 50 лв. с ДДС за изготвяне и депозиране на молба за образуване на изпълнително дело и извършване на справки по него е несправедливо, необосновано и унизително спрямо достойнството на адвокатската професия и положения от адвоката труд.

1

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М. излага съображенията си, че определеният от него размер на адвокатското възнаграждение, което е намалил от 1200 лв. до 240 лв. с ДДС е разумен и обоснован, предвид което не следва да бъде намаляван до 50 лв.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на процесуалният му представител, като длъжникът счита, че възнаграждението за сумата от над 50 лева в прекомерно. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждането, изготвено от ЧСИ за отказ да намали разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 240 лв. на 50 лв. с ДДС и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително дело 20248460400362 по описа на ЧСИ О.М. с рег. №846, съгласно регистъра на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Ер Софт“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.10.2024г. по т.д. № 788/2022 г. по описа на СГС.

С молбата за образуване на изпълнителното дело освен, че е поискано образуване на делото, въз основа на приложения изпълнителен лист, е посочен изпълнителен способ – чрез налагане запор върху банкови сметка на длъжника. С нея не са възложени правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнителни, включително и за определяне на начина на изпълнение. В молбата е изложено искането освен присъденото обезщетение към задължението на длъжника да бъде прибавена и сумата от 1200 лв., която представлявала заплатено адвокатско възнаграждение.

Към молбата е приложено пълномощно за адв.С. и фактура №0000000118/11.10.2024г., с която последният е начислил в тежест на взискателя задължение за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС.

Установява се, че с изпратената до длъжника покана за доброволно 2 изпълнение е включена сума за разноски за адвокатско възнаграждение от 1200 лева за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по него. Поканата е получена от длъжника на 14.10.2025г. С молба от 28.10.2025 г. длъжникът е подал възражение срещу приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и е поискал възнаграждението да бъде намалено до 50 лева.

Дължимата сума по изпълнителното дело с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение е била заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение на 29.10.2025г.

С обжалваното постановление от 29.10.2025 г. ЧСИ М. е намалил адвокатското възнаграждение като прекомерно от 1200 лв. с ДДС до 240 лв. с ДДС, и е отказал да го намали до 50 лв. с ДДС.

В Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че се дължи адвокатско възнаграждение както за образуване на изпълнително дело /чл. 10, т. 1/, така и за процесуално представителство и за извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2/.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително дело, а на основание чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания то се равнява на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата наредба.

В разглеждания случай ЧСИ правилно и законосъобразно предвид удовлетворяване на вземанията в срока за доброволно изпълнение е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 1200 лв. до 240 лв. с ДДС. Съдът намира, че освен това ЧСИ правилно е отказал и да намали възнаграждението до 50 лв. с ДДС, защото макар съгласно решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 посочените в наредбата размери да не обвързват съда при преценката му, такова адвокатско възнаграждение би било прекалено ниско, с оглед правната и фактическа сложност на делото, въпреки, че действията на адвоката по делото са изчерпани с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното дело.

Затова съдът намира жалбата за неоснователна и като такава, тя следва да бъде оставена без уважение.

Искането за присъждане в полза на взискателя на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС следва да бъде оставено без уважение, защото не е представено доказателство за заплащането на такова. Издадената фактура не е доказателство за плащане на възнаграждението.Освен това, в производството по обжалване на постановлението на ЧСИ за разноските по делото, не се присъждат нови разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, ЧЖ, VI-A 3 състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с ЕИК 121265113 срещу постановление от 29.10.2025г., постановено по изпълнително дело № 20248460400362 по описа на ЧСИ О.М. с рег. №846, съгласно регистъра на КЧСИ, с което последният е отказал да намали размерът на дължимите разноски в полза на взискателя от 240 лв. с ДДС до 50 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4