Решение № 181 от 05.05.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Монтана, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630102378 по описа за 2024 година

Предмет на производството е отрицателен установителен иск за установяване нищожност на договор за продажба на имот – частна общинска собственост в хипотезата на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Ищецът В. П. В. твърди в исковата си молба, че с ответниците И. А. В. и А. П. Ч. са съсобственици на законно построена сграда с идентификатор *** по КККР на град ***** И. В. е собственик на втория етаж от сградата, заедно с 1/2 идеална част от общите части, а ищецът и ответницата А. П. са собственици при равни права на първия етаж и на останалата 1/2 част от общите части. И. В. придобил собствеността си от сделка – покупко продажба, а ищецът и П. – по наследство от баща им ***** А. В.. На 05.12.2022 година ответната Община *****продала на ответниците В. и П. по 1/2 идеална част от терена, върху който е построена сградата по реда на чл.35 ЗОС. Твърди, че извършената продажба е нищожна поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл.35, ал.3 ЗОС, тъй като двамата ответници – В. и П. не са единствени собственици на построената сграда. Като собственик на 1/2 идеална част от първия етаж на построената сграда и на 1/4 от общите й части, за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което установи по отношение на ответниците нищожността на договор за покупко – продажба на ПИ с идентификатор *** по КККР на град ***** вписан в СВ под № 27, т.6, вх.рег.№ 1601/05.12.2022 година до размер на 1/4 идеална част поради нарушение на чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.35, ал.1 и чл.37 от Наредбата за реда за придобоване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – ***** Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

1

В срока за отговор ответникът А. П. Ч. взема становище за основателност на предявения иск.

Ответникът И. А. В. взема становище за неоснователност на предявения иск с аргумента, че в резултат на атакуваната сделка е придобил права, съответстващи на правото му на собственост в сградата.

Ответната Община *****оспорва предявения иск. Твърди, че процедурата е започнала по молба на Радослав В.ов П., но тъй като последният не е собственик на сграда в имота и не е действал като пълномощник на ищеца, след проведена процедура и взети решения на ОбС ***** теренът бил продаден на другите двама ответници. Твърди също, че липсва императивна разпоредба, според която Общината да продаде терена по този ред на всички съсобственици на сградата или да го продаде според правата им. Въвежда възражение, че дори съдът да уважи предявения иск, то ищецът не би могъл да придобие 1/4 идеална част от терена, тъй като липсва решение за това на Общинския съвет.

В съдебно заседание страните – ФЛ се представляват от процесуални представители, които поддържат исканията и възраженията си. Ответната Община не изпраща представител и не взема становище по същество на спора.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, които установяват следната фактическа обстановка:

На първо място липсва спор между страните по отношение на фактите: до 05.12.2022 година ПИ с идентификатор *** по КККР на град *****бил частна Общинска собственост; върху имота има законно изградена двуетажна жилищна сграда (отстъпено и реализирано право на строеж върху държавна земя, преминала в собственост на Общината), собствеността по отношение на която се разпределя между страните - И. В. е собственик на втория етаж от сградата, заедно с 1/2 идеална част от общите части, а ищецът и ответницата А. П. са собственици при равни права на първия етаж и на останалата 1/2 част от общите части на сградата. И. В. придобил собствеността си от сделка – покупко продажба, а ищецът и П. – по наследство от баща им ***** А. В.; въз основа на решение 1221 по протокол 58/28.10.2022г на ОбС *****била издадена Заповед РД – 15-937/11.11.2022 година и сключен атакувания като частично нищожен договор за покупко - продажба на ПИ с идентификатор *** по КККР на град ***** вписан в СВ под № 27, т.6, вх.рег.№ 1601/05.12.2022 година, според който всеки от ответниците И. В. и А. П. придобили по 1/2 част от имота.

Спорът между страните е за правото, не за фактите.

Както е разяснено на страните в доклада по делото, предявеният иск е отрицателен установителен и чрез него ищецът цели да установи, че договорът, сключен между ответниците, страда от определен порок – в случая противоречи на закона-който порок е толкова съществен, че има за последица нищожност на сделката. Касае се до противоречие с императивна разпоредба на нормативен акт, действала към момента на сключване на договора.

2

Нормата на чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост предвижда облекчен ред за придобиване на земя – частна общинска собственост от лица, собственици на законно построена върху терена сграда, като оправомощава кмета на общината да извърши продажбата без търг или конкурс, но по предвиден изрично ред. Зачитайки принципа на самоуправление на общините, чл.8, ал.2 от Закона е дал възможност всяка от тях да определи конкретния ред, по който да бъде извършено това. Към момента на сключване на атакуваната сделка е действаща Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, издадена от Общински съвет ***** В чл.37 от тази Наредба е предвидено, че по реда на чл.35 и 36 от нея се извършва продажба на идеални части от правото на собственост върху земята на ФЛ и ЮЛ, притежаващи идеални части от правото на собственост върху законно построена сграда върху тази земя.

Следователно налице е предвиден чрез императивни норми ред, по който собствениците на законно построени върху общинска земя сгради могат да придобият правото на собственост върху тази общинска земя и този ред предвижда собствениците да придобият такава идеална част от земята, каквато идеална част от сградата притежават.

В конкретния случай ответникът И. В. е придобил 1/2 идеална част от общинския терен, съответстващ на правата му в построената сграда. Ответницата А. П. обаче е придобила в повече от притежаваната от нея собственост – 1/4 идеална част.

Придобитото в повече е в пряко нарушение на закона, поради което сделката в тази част на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е недействителна в степен на нищожност.

Без пряко отношение към действителността на сделката и хода на развилата се административна процедура е фактът, че заявлението за стартирането й е подадено от сина на ищеца, а не от самия собственик. На първо място, ако ответната Община бе извършила преценка, че това лице няма право да придобие имота или части от него, тъй като не е собственик на постройката, то следваше да постанови съответен отказ по предвидения ред, а не да „търси“ действителните собственици и да им „указва“ какви заявления да подадат и какви права да впишат в тях. На следващо място, безспорно се установи от показанията на разпитаните свидетели, че именно по „указания“ на общинския служител, синът на ищеца е посочил, че подава заявлението в лично качество, а не като пълномощник на ищеца с аргумента, „за да могат да се свързват с него“. Тази фактология би имала значение за оценка на компетентността на заетите с процеса в общинската администрация, но не и с решението на кого и при какви права да бъде продаден общинския терен, довело в крайна сметка до сключване на договор в противоречие със закона.

Договорът е сключен от Кмета на Общината в изпълнение на Решение на ОбС – *****и негова собствена Заповед, издадена въз основа на това решение. По реда на чл.17, ал.2 ГПК ищецът е поискал прогласяване на тяхната незаконосъобразност. Двата акта решение 1221 по протокол 58/28.10.2022г на ОбС *****била издадена Заповед РД – 153 937/11.11.2022 година – са представени по делото. Видно е, че и в двата се съдържа при какви права да бъде извършена продажбата. Както бе посочено по – горе, правата които е придобила А. П. са в повече от притежаваните от нея, респ. от правата, които има право да получи по реда на чл.35, ал.3 ЗОС, като тези права незаконосъобразно са посочени в Решение 1221/28.10.2022 и Заповед РД – 15-937/11.11.2022 година. В хипотезата на чл.17, ал.2, предл.второ ГПК съдът установява тази незаконосъобразност, в каквато насока е направено и искане от ищеца, поради противоречие на материалния закон по смисъла на чл.146 АПК.

От изложеното по – горе се налага извод, че предявеният иск е основателен по отношение на частта от атакувания договор, сключен между ответниците Община *****и А. П..

По отношение на частта от договора, сключен между ответника И. В. и Община *****искът е неоснователен.

За да насочи иска си и към този ответник, ищецът се е позовал на разясненията, дадени в ТР 7 от 13.01.2023 година, според което по исковете за нищожност на договорите, предявени от трето лице, страните по договора са необходими другари във вида на задължително необходимо другарство. В конкретния случай обаче, следва да се държи сметка за това, че в атакувания договор са материализирани две сделки – една между Община *****и ответника И. В. за 1/2 част от терена и още една сделка между Община *****и А. П. за другата 1/2 от терена. И. В. и А. П. не са придобили общо права от договора, за да бъде атакуван той по начина, по който е предявен процесния иск. По отношение на сделката, сключена между А. П. и Община *****действително се констатира частична нищожност досежно продажбата на 1/4 от общинската земя и по отношение на тази сделка действително Община *****и А. П. са задължителни необходими другари в производството. Но това не засяга другата сделка, инкорпорирана в договора, при която И. В. е придобил съответстващото на правата му право на собственост.

Постановките на ТР 7/2023 година имат предвид страните по договор с предмет едно спорно право, което засяга правната сфера на третото лице – ищец. В случая спорното право, което засяга правната сфера на ищеца и по отношение на което е налице недействителна договорка е сделката между Община *****и А. П.. Сделката между Общината и В., макар да е материализирана в същия договор, засяга различно право, което не касае правната сфера на ищеца. Самото необходимо другарство означава, че поради естеството на спорното право или по разпореждане на закона, съдебното решение следва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Като конституира в случая ответника В. като необходим другар, ищецът неоснователно претендира намеса в правоотношението между него и Общината, което правоотношение не страда от пороци. Ето защо по отношение на тази част от договора, предявеният иск е неоснователен.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

4

Ищецът е претендирал заплащане на сторените от него разноски. Ответникът И.

Васев също е претендирал разноски с оглед заявената от него с отговора неоснователност на предявения иск. Ответницата А. П. се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и твърди, че не дължи разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото и е направила признание на иск.

Съдът намира, че доколкото предявеният иск е основателен по отношение на договора, сключен в частта между А. П. и Община ***** то на ищеца се дължат разноски в половината от претендирания размер на ***** лева и тези разноски са дължими от ответниците А. П. и Община ***** Съдът не възприема възражението на П., че не е станала повод за завеждане на делото, тъй като била подведена от служителка на Общината. Факт е, че е подписала заявление с искане да придобие права, каквито не притежава и в крайна сметка е сключила договор за закупуване на тези права.

Следователно е дала повод за завеждане на делото и не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК. Евентуалната отговорност от действия на служители се реализира по друг ред.

Ответникът В. има право на разноски, доколкото искът неправилно е насочен и към сделката, сключена от него. Доказателства за сторени такива се съдържат в договора за правна помощ и са в размер на ***** лева. Община *****не представя доказателства за сторени разноски.