Решение № 10 от 09.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500035 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ № 3, подадена чрез пълномощник юрк.Михаела Георгиева, против решение № 323 от 27.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 532/2024 г. по описа на РС-Несебър, с което ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция „Пътна Инфраструктура“, Булстат 000695089, дължи на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата от 3990.50 лв., представляваща регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за вредите, нанесени от ПТП на 11.07.2021г. на път I-9, км.187, върху МПС „******“, модел „******** “, с рег.№ СТ ***** РМ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

С решението Агенция „Пътна Инфраструктура“, Булстат 000695089, е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 429.85 лв. за направените по делото разноски, от които: 79.85 лв. – за платена държавна такса, 250 лв. – депозит за изготвяне на експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 1 о т 129.85 лв. за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6498/2023 г. по описа на СРС, от които: 79.85 лв. – за платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника – „СЕТ Къмпани“ ЕАД, „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Щрабаг“ ЕАД и „Инфра Експерт“ АД.

Въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Счита се, че районният съд неправилно е приел за доказани механизма на процесното ПТП и наличието на причинна връзка между него и вредите, като според въззивника не е налице причинноследствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно. Според въззивника, районният съд неправилно е разчел разпределението на пътните знаци по представения Списък на наличната вертикална сигнализация на път І-9 от км 185+978 до км 189+649, като в жалбата се пояснява, че посоката на нарастващия километър се намира към посока Бургас, а не към Варна, което означава, че км 188 е преди км 187, поради което е напълно приложима нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП. В тази връзка се счита, че липсата на внимание от страна на водача и несъобразяването му с поставения предупредителен пътен знак е онзи момент, който прекъсва връзката между вещта и претендираните увреждания, като в случая противоправното поведение на водача е основание за изключване изцяло отговорността на АПИ, тъй като водачът не е спазил цитираната разпоредба, поради което не е възприел твърдяната пътна неравност, респ. не е реагирал адекватно, като извърши маневра за избягването й или спре автомобила. Поради това се счита за неправилен и извода на НРС, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, като се сочи, че участието му в ПТП и неспазването от него на правилата за движение е основание за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, респ. за намаляване размера на отговорността съобразно поведението на увредения. В заключение, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, подаден чрез пълномощник юрк.Ирина Кузманова, с който въззивната жалба и наведените в нея възражения са оспорени като неоснователни и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени съображения.

Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

2

Не са постъпили отговори от третите лица-помагачи на ответника – „СЕТ Къмпани“ ЕАД, „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Щрабаг“ ЕАД и „Инфра Експерт“ АД, същите не вземат становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Районен съд – Несебър е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД против Агенция „Пътна инфраструктура“ за приемане за установено, че АПИ дължи на ищцовото дружество сумата от 3990.50 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за вредите, нанесени от ПТП на 11.07.2021г. на път I-9, км.187, върху МПС „******“, модел „********** “, с рег.№ СТ **** РМ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 5313/15.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 6498/2023 г. на РС-София.

Ищецът е изложил твърдения, че н а 11.07.202 1 г., около 13.3 0 ч., на път I-9 км.187, водачът С. С. И. е управлявал товарен автомобил „******“, модел „***************** “, с рег.№ СТ **** РМ, негова собственост, като попаднал в необезопасени и необозначени две последователни дупки, намиращи се на платното за движение и в резултат на настъпилото произшествие, за което бил съставен протокол за ПТП № 1631427/11.07.2021 г., на автомобила били нанесени имуществени щети – увредени предна и задна десни гуми и предна и задна десни джанти, които били обезщетени от застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД на основание сключен договор за застраховка „Каско“ с полица № 93002010092746, валидна за периода 06.12.202 0 г. – 05.12.202 1 г. По образуваната при ищеца щета № 5003-1261-21-4507797 било определено обезщетение за имуществените вреди в размер на 3990.50 лв., заплатено на собственика на пострадалия автомобил н а 09.09.202 1 г. На основание чл.410, ал.1 КЗ застрахователят встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата и придобил правото на регрес срещу отговорното за настъпването вредата лице – АПИ като стопанин на републиканския път, на който е станало произшествието, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6498/2023 г. на РС-София, срещу която длъжникът депозирал в срок писмено възражение, поради което е предявил и установителния иск по чл.422 ГПК.

В писмения отговор ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорила иска като неоснователен с твърдения, че АПИ не е отговорна за настъпилите вреди по автомобила, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между 3 вредоносния резултат и състоянието на пътното платно. Посочено е, че в посоката на движение към гр.Варна по пътното платно са поставени множество предупредителни знаци А12 /неравности по пътното платно/ и В26 /забрана за движение със скорост повисока от обозначената/, действащи към момента на ПТП, което не е било съобразено от водача на автомобила и същият е нарушил нормите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 ЗДвП. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване на вредите, като се твърди, че вина за допуснатото ПТП има водача на автомобила, който не е спазил правилата за движение и неговото противоправно поведение е основание за изключване отговорността на АПИ, респ. за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД. Посочено е също, че АПИ е сключила договор за обществена поръчка № РД-38-8/30.30.2020 г., с който дейностите по поддържане и ремонтно-възстановителни работи на пътния участък са възложени на фирма изпълнител – Консорциум „ТРП-Бургас 2019“, като процесният пътен участък е бил в добро експлоатационно състояние след току-що извършен ремонт, поради което не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Агенцията.

На основание чл.219, ал.1 ГПК ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ е привлякла като трети лица – помагачи на своя страна „Пътстрой ВДХ“ ЕАД (правоприемник на „Пътстрой Бургас“ ЕООД), „СЕТ Къмпани“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Щрабаг“ ЕАД и „Инфра Експерт“ АД, представляващи част от Консорциум „ТРП-Бургас 2019“. Третите лица-помагачи не са взели становище по предявения иск.

Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и съдебна автотехническа експертиза, за установяване на твърденията и възраженията си.

След обстоен анализ на събраните доказателства, в обжалваното решение районният съд е приел за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца във връзка с процесния автомобил, настъпването в срока на действие на застраховката на ПТП, поради наличието на дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са причинени щети, които са в причинно-следствена връзка и съответстват на механизма на ПТП, както и заплащането на щетите от ищеца в полза на собственика на автомобила. Прието е, че за тези вреди отговорността е на АПИ, която съгласно чл.30 ЗП е следвало чрез своите служители да поддържа пътя в добро състояние, респ. да обезопаси пътната неравност и да я сигнализира, а в случая е налице неизпълнение на служителите на ответника за своевременно отстраняване на препятствието чрез провеждане на нужния ремонт, за сигнализирането му до тогава (непосредствено преди опасните участъци) и за организиране на движението по безопасен начин. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по делото нямало данни застрахованият автомобил да се е движел с несъобразена скорост и в случая не е бил наличен знак А12 за неравности по пътя, касаещ процесния участък. По отношение 4 размера на обезщетението съдът е възприел установената от САТЕ стойност на вредата и е приел, че дължимата от АПИ сума е в претендирания размер на 3990.50 лв., поради което е уважил иска за заявената сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.02.2023 г. до окончателното плащане.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, от събраните доказателства фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. РСНесебър е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните по делото доказателства да се въпроизвеждат и от въззивния съд.