Решение № 117 от 23.07.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр.Мадан, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20255430100042 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ю. М. П., чрез пълномощника адв. Р. Д. Д. против "********* ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за недействителен договор за потребителски кредит № *******/******** г. сключен между Ю.

П. и "****** ЕАД с ЕИК ******** вземането по който прехвърлено чрез цесия на ответника "*********" ЕАД на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на ********г. ищцата сключила договор за потребителски кредит № ******* с "********* ЕАД с ЕИК ******. Ищцата не разполагала с договора за кредит. Ответното дружество "******* ЕАД придобило задълженията по договора в качеството си на цесионер на "******" ЕАД. Поради това многократно е отправяло покани за погасяване на задълженията на ищцата, вкл. и на ******* г.и на ****** г. Видно от покана от ******* г., към **** г. задълженията на ищцата били в размер на 6 197.12 лева. Освен писмените покани ищцата била обект на телефонен тормоз, състоящ се в стотици обаждания по всяко време на денонощието със закани от посещения в дома й от хора на дружеството, както и за посещения от ЧСИ, който още на следващия ден ще продаде имуществото й. Ищцата била изплатила задължението си по договора за кредит, но не разполагала с всички разписки за преведени по сметка на дружеството суми. Разполагала с част от плащанията. Това били следните разписки: Разписка от 26.10.2023 г. за 400 лева и от 20.09.23 г. за 50 лева, Разписка от 30.11.2023 г. за 50 лева и от 02.02.24 г. за 100 лева, Разписка от 06.03.2024 г. за 50 лева, Разписка от 02.01.2024 г. за 300 лева, Разписка от 17.04.2024 г. за 300 лева. Ищецът сочи, 1 че договорът е недействителен поради нарушение на добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред. Различната лихва, посочена в договора и преддоговорната информация е самостоятелно основание за нищожност на договора. Първоначалният кредитор е небанкова финансова институция по чл.

3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

С постъпила уточнителна молба ищецът сочи, че видно от представеното Приложение № * към договор за потребителския кредит, общата сума, която следва да върне ищцата е 3 482.24 лева, разделени на осем вноски по 435.28 лева. Това била сума, различна от претендираната от ответника в представените с исковата молба покани за погасяване на задълженията. Сочи, че е представен и договор за поръчителство от ****** г.

Твърди, че този договор съдържа неравноправни клаузи и де факто представлявал класическа схема за измама на кредитополучателя и обогатяване на кредитодателя. Видно от същия, поръчителят „******** ЕООД било дружество свързано с кредитодателя по договор за поръчителство от същата дата ********* г., известно в практиката като „професионален поръчител“. На същата дата бил сключен и Договора за предоставяне на поръчителство между „******** ЕООД и Ю. П.. Твърди, че сключването на двата договора в една и съща дата било привидно и заблуждаващо объркващо потребителя. Това било така, защото видно от Приложение № * към договор за предоставяне на поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер на 251.29 лева и не е в графата на месечните вноски по кредита. Поради това не ставало ясно дали тази сума е включена в ГПР в размер от 50 % или не. Не било ясно дали сумата за поръчителството се включва в претендираните от дружеството суми в различни размери в приложените покани за доброволно изпълнение. Освен това, непосочването на сумата за поръчителство от 251.29 лева в общата дължима сума от 3 482.24 лева било заблуждаващо за кредитополучателя. Твърди, че ГПР е неточно обявен, което било самостоятелно основание за нищожност на съглашението. Основанието, което счита, че води до недействителност на договора било задължението за сключване на договор за поръчителство, което било в противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави - всички основания по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Твърди недействителност на договора за кредит и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, включително и общите основания за недействителност на сделките, посочени по-горе.

Нарушението на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК било на основание неспазване на изискванията при посочване на ГПР да се посочат и взетите предвид допускания. Твърдяното нарушение било неспазване на тази разпоредба, 2 поради непосочване на допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Възразява за недействителност на клаузите за лихва от 41.24 % и ГПР от 50 %. Сочи, че ГПР от 50 %. не включва възнаграждението на поръчителя. Заедно с него % на ГПР ще е значително повисок. Моли да бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит № ********/****** г. сключен между "********" ЕАД с ЕИК ********* вземането по който прехвърлено чрез цесия на ответника "********" ЕАД и Ю. П. на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД и чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „********* ЕАД, с който взема становище за неоснователност на иска. Сочи, че на ******* г., между ищцата и "******** ЕАД, ЕИК: ******* е сключен Договор за потребителски кредит № ***** („Договорът“). „******“ ЕАД е придобило вземането на "*****" ЕАД спрямо г-жа П. с Приложение № * от ***** г. към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от същата дата. Посочва, че процесуалният представител на ищцата изрично е посочил в исковата молба, че твърденията му лежат изцяло на твърдения на г-жа П.. Такива твърдения нямали никаква доказателства стойност и въз основа на тях не било възможно ищецът да формулира обоснована теза, която да може да бъде защитена в рамките на исковото производство. Посочва, че не е юридически и логически възможно договорна разпоредба да бъде обявена за недействителна без да бъде индивидуализираното съдържащото се в нея волеизявление. Ищецът сам признавал, че не е запознат със съдържанието на процесния договор, но въпреки това твърди че той противоречи на изрични законови разпоредби, което влече неговата недействителност. С оглед на това, твърденията на ищеца били голословни, като исковата молба съдържа абстрактно тълкуване на законодателството уреждащо отношенията между кредитодател и кредитополучател без да е ясно изяснен обема на търсената защита и без да бъде посочено коя разпоредба на договора нарушава закона и по какъв начин.

Липсвала каквато и да е обосновка защо възнаградителната лихва и ГПР в процесния договор противоречат на закона. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е обявено за безспорно между страните, че на ****** г. между ищцата и **** ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *****, както и че вземанията по договора за потребителски кредит са придобити от ********ЕАД чрез договор за цесия.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния Договор за потребителски кредит от *******г, с № *******, видно от който параметрите на сключения между ищцата и ******** ЕАД договор за потребителски кредит са следните: предоставена сума от ******ЕАД на ищцата 3000 лева (общ размер на предоставения кредит), срок на кредита 8 месеца, размер на погасителната вноска 435,28 лева, лихвен процент по кредита 41.24%, ГПР 50%. Взетите предвид допускания при изчисляване на 3

ГПР били посочени в ОУ по договора. Съгласно посочения в Приложение № * към договора погасителен план първата вноска по договора е дължима на 30.04.2019 г., а последната на 30.11.2019г. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на ******* ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от *******юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между страните.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ******** ЕООД и ищеца на ****** г., с който ****** ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „********* ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на Кредисимо АД (описана в договора) или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство Кредисимо ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за поръчителство възлиза на 251,29 лева месечно за срока на действие на договора за кредит и се заплаща на месечни вноски за периода на действие на договора за кредит, на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Като доказателства по делото са приети ОУ за предоставяне на кредити на ********** ЕАД, писмо от ******* АД от *****г. до ищцата, в което се претендира заплащането на непогасено задължение по договор за потребителски кредит № ********, Покана за доброволно изпълнение от ******* ЕАД до ищцата за заплащане на задълженията й по договор № ********/******* г. Разписка за заплатена сума от 400 лева от ищцата в полза на ****** ЕАД от *******г., 7 бр. разписки за заплатени суми от ищцата в полза на ********ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски 4 кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Правдателят на ответника ****** ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и ******ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.