Определение № 3236 от 11.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3236 гр. София, 11.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100605746 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е въз основа на протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение на Софийски районен съд, НО, 9 състав от 16.08.2024г., постановено по НЧД № 9595/2024г., с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 24.06.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5063/2020г., по описа на СДВР, пр.пр. № 46428/2019г., по описа на СРП, образувано за престъпление чл.

209, ал. 1 НК.

В протеста са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение на СРС.

Поддържа се становище за пълнота и всестранност на изследваните обстоятелства и обоснованост на правните изводи за липса на извършено престъпление. Моли се определението на СРС да бъде отменено, а Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство - потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че протестът е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледан по същество, същият е неоснователен по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 17.02.2020г. за това, че: на неустановена дата през 2018г. в гр. Гоце Делчев, с цел набавяне на имотна облага, е възбудено у служители на ТП на НОИ заблуждение, че двадесет и пет лица са полагали труд и били страни по трудово правоотношение с „И.Ф.“ ЕООД, „БДА И.“ ЕООД и „М. – ВП“ ЕООД, като с това е причинена на бюджета на държавното обществено осигуряване имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

С постановления на прокурор при СРП от 16.03.2020г. са отделени част от материалите, касаещи дружествата „БДА И.“ ЕООД и „М. – ВП“ ЕООД и е постановено 1 същите да бъдат заведени под нови номера в деловодството на СРП и на СДВР, а новообразуваните наказателни производства да се водят за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК за това, че: на неустановена дата през 2018г. в гр. Гоце Делчев, с цел набавяне на имотна облага, е възбудено у служители на ТП на НОИ заблуждение, че лица са полагали труд и са били страни по трудово правоотношение с двете дружества, като с това е причинена на бюджета на държавното обществено осигуряване имотна вреда.

Наказателното производство по ДП № 5063/202020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 46428/2019г. по описа на СРП е продължило да се води за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК касателно трудови правоотношения на лица с „И.Ф.“ ЕООД.

С постановление от 24.06.2024г. прокурор при СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ар. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 5063/2020г., по описа на СДВР, пр.пр. № 46428/2019г. по описа на СРП /в заключителната част на постановлението е допусната техническа грешка при изписване номера на ДП, като погрешно е изписан № 5094/2020г./.

Според прокуратурата от събраните доказателства не можело да бъде прието разпитаните по делото свидетели Р.К., Н.М., Ф.М., Р.В., С.Г., Д.Г., М.К., Х.Ш., Ф.К., К.М. и К.М., представяйки копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в ТП на НОИ гр. Благоевград, филиал Гоце Делчев, да са въвели в заблуждение съответните служители, обработили документите, по отношение размера на дължимото им парично обезщетение за безработица и на база сключените трудови договори с „И.Ф.“ ЕООД да е отпуснато обезщетение за безработица на тези лица, в размер, какъвто не им се следва.

Позовавайки се на заявеното от тези свидетели прокурорът е направил изводи, че трудовите договори касателно визираните лица били подписани от тях от една страна и от свидетеля И.Ф., като собственик на дружеството. Приел е, че работниците са полагали труд в това предприятие въз основа на трудови договори със срок за изпитване в полза на работодателя, което предполагало и възможност последният да прекрати договорите до изтичане на срока на основание чл. 71, ал. 1 КТ. При така установените обстоятелства е приета липса на доказателства за извършени престъпления по чл. 209-211 НК, както и документни такива по Глава Девета от НК.

СРС, с обжалваното пред настоящата инстанция определение, е отменил постановлението на СРП, приемайки същото за немотивирано и необосновано, а разследването за непълно. Материалите по ДП са върнати на СРП с указания по приложението на закона и извършване на допълнителни действия по събиране на доказателства.

Настоящият съдебен състав намира протеста срещу определението на СРС за неоснователен със следните аргументи:

На първо място, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че постановлението на прокурора е немотивирано и необосновано. Така, макар прокурорът да е извел фактическа обстановка, в по-голямата си част същата представлява преразказ на 2 заявеното от отделните свидетели, разпитани по делото. От акта му, обаче, не става ясно на база на кои конкретни доказателства е извел фактите, които счита за установени, не е посочено кои от събраните доказателства кредитира и кои не, и с какви доводи. На практика липсва надлежен доказателствен анализ.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че за изясняване на обстоятелствата по делото не са събрани достатъчно доказателства и не са изчерпани всички процесуални способи за установяване на обективната истина.

Така, изясняването на въпроса дали трудовите договори между свидетелите Р.К., Н.М., Ф.М., Р.В., С.Г., Д.Г., М.К., Х.Ш., Ф.К., К.М. и К.М. от една страна и „И.Ф.“ ЕООД са подписани действително от тези лица и съответно от управителя на дружеството – свидетеля И.Ф., в частност дали същите представляват истински документи, налага назначаване на графическа експертиза. Правилно в тази насока СРС е съобразил, че от доказателствата по делото /справка относно преминаванията на границата на страната/ може да бъде направен извод, че свидетелят Р.К. е бил влязъл в страната през ГКПП на 29.06.2017г., а в договора е посочена дата на подписване 28.06.2017г. и дата на встъпване на уговорената длъжност - 28.06.2017г. Това обстоятелство налага изследване на положения подпис за „работник“ в трудовия договор, като не е достатъчно за установяване на обективната истина единствено заявеното от свидетеля, че е имал трудов договор с „И.Ф.“ ЕООД. По този начин трябва да бъдат изследвани и всички релевантни по делото трудови договори, касателно останалите визирани по-горе лица. Същата проверка чрез експертиза следва да бъде извършена и по отношение на заповедите за прекратяване на трудовите договори на лицата в частта относно положените подписи за работодател и работник.

Правилно първоинстанционния съд е съобразил и необходимостта от проверка и на въпроса дали останалите свидетели Н.М., Ф.М., Р.В., С.Г., Д.Г., М.К., Х.Ш., Ф.К., К.М. и К.М. са напускали страната към датите, посочени в трудовите договори като дати на сключване и съответно постъпване на работа.

Отделно от горното, въззивният съд намира за необходимо и събирането на следните доказателства в хода на разследването:

Следва да бъдат изискани всички документи, свързани със сезиране на ТП на НОИ от страна на лицата Р.К., Н.М., Ф.М., Р.В., С.Г., Д.Г., М.К., Х.Ш., Ф.К., К.М. и К.М. с искане за отпускане на обезщетение за безработица след прекратяване на трудовите договори с „И.Ф.“ ЕООД /заявленията подадени от тези лица и приложените към тях документи/. След получаването на документите, същите следва да бъдат изследвани относно тяхната истинност, т.е., дали са подписани от лицата, посечени като техни автори.

Въззивният състав счита, че следва да бъде проведен и допълнителен разпит на свидетеля И.Ф. във връзка с основанията за прекратяване на трудовите договори на визираните по-горе лица, предвид посоченото в тях, че се сключват без определен срок, а са прекратени поради завършване на уговорения срок - на основание чл. 71 КТ, която норма касае трудови договори, сключени със срок на изпитване /каквито в случая не са налице/ или 3 са основание чл. 325, т. 3 КТ, която също касае изтичане на уговорения срок по договорите, какъвто срок не се установява. Това се налага и предвид заявеното от по-голяма част от свидетелите, че сами са напуснали, тъй като не могли да се справят с работата или защото не им харесвала.

С оглед на горното, въззивният съд намери за правилен извода на СРС, че по делото не са изяснени всички факти, имащи значение за установяване на обективната истина и правилно е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Само за пълнота настоящата инстанция ще обърне внимание, че ненужно първата инстанция е извела и фактическа обстановка, касаеща трудовите договори между физически лица и дружествата „БДА – И.“ ЕООД и „М. ВП“ ЕООД, тъй като материалите във връзка с тези дружества са били отделени и същите не са предмет на воденото ДП.

При все това, изводите на първата инстанция относно необосноваността на атакуваното постановление на СРП, както и относно непълнота на събраните доказателства, са правилни и законосъобразни.

Необходимо е разследването по делото да продължи, за да бъде попълнено с всички възможни доказателства, които биха дали възможност на прокурора да стигне до правилен и обоснован извод относно приложимите материални и процесуални разпоредби и процесуалната съдба на воденото досъдебно производство.

И този състав е на мнение, че едва след изпълнение указанията на съда и събиране на визираните от първата инстанция и въззивния съд доказателства, след всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина и извършване на надлежен доказателствен анализ, обосноваващ конкретна фактическа обстановка, прокурорът следва да изрази и вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на извършено престъпление, както по чл. 209-211 НК, така и по друг текст на НК.

С оглед на изложеното, СГС прие, че атакуваното определение на районния съд, с което е било отменено постановление на СРП за прекратяване на досъдебно производство № 5063/2020г. на СДВР, се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, СГС, НО, ХV-ти възивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.08.2024г., по НЧД № 9595/2024г. на СРС, НО, 9 състав, с което е отменено Постановление на прокурор при Софийска Районна прокуратура от 24.06.2024г. /изведено през регистратурата на СРП на 25.06.2024г./ за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5063/2020г., по описа на СДВР, пр.пр. № 46428/2019г., по описа на СРП, образувано за престъпление чл. 209, ал. 1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5