Решение № 1113 от 28.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

1113/28.7.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова при секретар Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2187 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от

ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Х.А. ***0 год., издадено от зам. Кмет на Община Варна, с което на основание чл.33 ал.2 от Наредба за обществения ред на Община-Варна му е наложено административно наказание : глоба в размер на 50 лв., В жалбата се излагат бланкетни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Формулирано е искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и искането до съда. Претендира за присъждане на разноски.

Процесуалният представител на административно наказващия оспорва жалбата и моли за потвърждаване на

НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2020 около 12.40 ч. свидетелят

Ил.П., служител в Общинска полиция-Варна след като спрял за проверка движещия се по бул.“В.Левски“ в гр.Варна. в посока стадион“Спартак“ товарен автомобил с рег. № 9679 НН установил, че водачът му – жалбоподателят М.А. се е отклонил от определения маршрут, издаден от Община-Варна, след като е бил длъжен да го спазва. За констатираното свид. П. съставил на място АУАН № 6159/25.03.201…г.(без посочена година), в който като нарушена посочил разпоредбата на чл.33 ал. 2 от р.VІІ на Наредба за обществения ред на гр.Варна.

Актът бил връчен срещу подпис на М.А., който не вписал възражения и не депозирал писмено такива пред АНО. При тази фактология адм.наказващият орган преценил, че извършеното от А. следва да бъде санкционирано, Издал НП предмет на настоящата проверка в обстоятелствената част на който описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН, но без да посочи правна квалификация на нарушението го санкционирал на осн. чл.33 ал.2 вр. чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна с глоба в размер на 50 лева.

Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена от гласните доказателствени средства и писмените доказателства приобщени по делото, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви. В съдебно заседание, свидетелят П. посочи, че при проверката е разгледал маршрутния лист, на който били посочени улиците, по които трябвало да се движи автомобила и там не бил отразен бул.“В.Левски“, но не го е иззел или копирал. Свидетелят няма спомен дали автомобилът е имал товар.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

НП е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия със Заповед № 0505/07.02.2020 г. на Кмета на Община-Варна, издадена на осн. чл.67 ал. 3 от Наредбата за обществения ред на Община-Варна.

Жалбоподателят е получил препис от АУАН и НП, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не е депозирал писмено възражение срещу АУАН, което обяснява и липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН

В раздел VІІ на Наредбата на ОбС-Варна за обществения ред е установен реда за осигуряване на обществен ред и чистота при извършване на строителна и ремонтно-строителна дейност. С разпоредбата на чл.33,ал.2 от Наредбата е въведена санкция за констатирано отклонение от определения маршрут на пълно със строителни отпадъци и/или изкопни земни маси МПС.

С оглед тази формулиравка изпълнително деяние следва да се осъщести чрез действие, а негов субект е лице, което (вероятно, с оглед граматическото тълкуване) управлява МПС пълно със строителни отпадъции /или изкопни земни маси . В случая от съдържанието на АУАН и НП не става ясно дали товарният автомобил, който е управлявал жалбоподателя е бил пълен или празен. В този смисъл свидетелят Йорданов не даде конкретен отговор. Освен това не се установи и какъв е бил определения маршрут, който МПС е следвало да спазва. Свид.

Йорданов посочи само, че в него не е бил посочен бул.“Левски“. Т.е. налице е неяснота по релевантни за твърдяното нарушение факти, респ. то не е индивидуализирано в достатъчна степен. Съдът проверява правилността на НП чрез проверка на установените факти, но не допълва съдържанието с фактически констатации, които е трябвало да се установят в хода на административно-наказателното производство. Посоченото води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН .

Друго такова нарушение, съдът констатира в акта за установяване на адм. нарушение, където липсва дата на съставяне. Както беше посочено по-горе, изписването й по следния начин – „25.03.201…г.“ е недостатъчно, за да се приеме, че този задължителен реквизит е наличен. Посочването на дата на съставяне на АУАН е необходимо за проверката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН

Освен това в процесното НП липсва задължителния реквизит по см. на чл.57 ал.1 т. 6 от ЗАНН-„ законните разпоредби, които са били нарушени виновно“. В случая от начина на изписване става ясно основанието за налагане на санкцията, предвидена в нормата на чл.33 ал.2 от НОР. Макар хипотезата на санкционната норма да сочи определено поведение, което при неспазване ще бъде санкционирано, законодателят в чл.57 ал.1 от ЗАНН е категоричен, по отношение на задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно наказващият орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което следва да се спазят всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал. 1, т.6 от този закон.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и съобразно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че на последния следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в раздел ІV „Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела“, чл.18 е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба, то възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. В чл. 7 ал.2 т.1 е посочено, че при интерес до 1 000 лв., възнаграждението е в размер на 100 лв. Посочените разпоредби с описаното съдържание са в сила от 15.05.2020 г. В случая, след като на М.А. е била наложена „глоба“ в размер на 50 лв., то и размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата и да бъде от 100 лв. В представената по делото фактура по повод плащането на договорено адв. възнаграждение от 08.07.2020г. е посочено, че е платена сума в размер на 150 лв. за процесуално представителство. От друга страна казусът не е с фактическа и правна сложност.

Поради това съдът намира, че на жалбоподателя А. следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв.

Воден от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92/23.04.2020 год., издадено от зам. Кмет на Община Варна, с което на М.Х.А. *** основание чл.33 ал.2 от Наредба за обществения ред на Община-Варна е наложено административно наказание : глоба в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Община-Варна да плати на М.Х.А. ***0.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: