Решение № 10991 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10991 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110146604 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 333933/14.10.2025 г./ на „********“ ЕАД срещу Р. К. А., с която са предявени установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, с абон. № 208868, а именно: сумата от 2 554.37 евро /евровата равностойност на 4 995.92 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 28.05.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 405.52 евро /евровата равностойност на 793.13 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 16.05.2025 г.; сумата от 21.33 евро /евровата равностойност на 41.72 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 28.05.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 5.28 евро /евровата равностойност на 10.32 лв./ – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 16.05.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31741/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „**********“ ЕООД по реда за дялово 1 разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата.

Оспорва исковете по размер. Твърди, че през периода в имота е доставяна единствено топлинна енергия за подгряване на вода, тъй като в етажната собственост не се ползва отопление. Намира за недоказано количеството доставена топлинна енергия и дали тя е коректно измерена и отчетена, включително дали измерването е извършено с годни търговски средства за измерване. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „**********“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове, а исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31741/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането.

В случая с приетия за окончателен без възражения на страните доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответницата за процесния имот. Съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ то се регулира от общи условия, като в случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „********“ ЕАД на клиенти в град София, одобР. с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота на ответницата и нейната цена са представени общи фактури от ищеца и писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието без възражения на страните, се изяснява, че за исковия период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, в която се намира процесният имот, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна 2 собственост. Топломерът в абонатната станция за периода от м. 05.2022 г. до 02.09.2023 г. е бил изправен, след което за период от два месеца – до 02.11.2023 г. е бил с изтекъл срок на метрологичната проверка и с неясна годност, тъй като след демонтажа му не е проверен, а е бракуван поради изтекъл експлоатационен срок, а за оставащата част от исковия период е монтиран друг проверен топломер. Сградата, в която се намира процесният имот, е с трайно прекъснато отопление от 01.10.2010 г. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в имота е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „**********“ ЕООД. През периода в имота не е имало водомери за топла вода, поради което е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване служебно на брой лица – в случая за 2 бр., с разходна норма 140 лв./денонощие/човек. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби през по-голямата част от исковия период – с изключение на периода от 02.09.2023 г. до 02.11.2023 г., през който постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е измервана от топломер с изтекъл срок на метрологичната проверка и с неясна годност.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверка на документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, включително се е запознало с главните отчети, в които е посочено, че в имота няма топломери за топла вода и има 2 бр. обитатели, като въз основа на всички тях е формирало експертните си изводи, на които съдът изцяло се доверява.

Възражението на ответницата, че количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция не е коректно измерено, е частично основателно – само за тази част от исковия период, за която вещото лице е констатирало, че измерването на цялата постъпила в абонатната станция топлинна енергия е извършено с общ топломер с изтекъл срок на метрологичната проверка и с неясна годност, но за останалата част от периода такова нарушение не е налице.

Възражението на ответницата, че количеството топлинна енергия за имота й е некоректно отчетено, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Според чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. В случая е установено, че в сградата топлинна енергия за отопление не е доставяна, а е доставяна единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Начинът на разпределение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е уреден в чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В хипотеза, при която в имота не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, е налице основание за 3 служебно начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие. Именно по този ред в случая е разпределена дължимата от ответницата топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като според неоспореното от ответницата заключение на съдебно-техническата експертиза в имота са липсвали индивидуални водомери за топла вода. Тя не твърди и не доказва в срока по чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването да е направила рекламация /възражение/ по отчета на показанията на уредите, да е поискала допълнителен отчет на уредите /при който да установи тяхното наличие в имота/ или да е направила рекламация /възражение/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за исковия период. Поради изложените съображения съдът намира, че доставената в имота й топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е правилно разпределена.

Следователно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора в представените от „**********“ ЕООД документи за извършеното дялово разпределение, съдът приема, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия /в случая само за битово горещо водоснабдяване/ в процесния имот.

След като по делото е доказано съществуването през исковия период на валидно договорно правоотношение между ищеца и ответницата с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и действителното доставяне на такава, то искът срещу ответницата за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Ответницата дължи цената на реално потребената топлинна енергия в имота през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза. В него е отчетено именно реално доставеното количество топлинна енергия през тази част от периода, за която постъпилото в абонатната станция количество топлинна енергия, подлежащо на разпределение между клиентите, е отчетено от изправен общ топломер. Неговата цена възлиза на сумата от 4 554.18 лв.

Ответницата не твърди и не доказва плащане на задължението.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е частично основателен – за сумата от 4 554.18 лв., върху която се дължи и законната лихва, считано от 28.05.2025 г. до окончателното плащане, респ. искът подлежи на отхвърляне за разликата над посочения размер до пълния предявен размер.

Основателността на иска за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.

4

В случая е установено наличието на главен дълг на ответницата в размер на 4 554.18 лв.

Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването от ответницата на покана. Началото на забавата е 15.09.2023 г. по отношение на главницата за периода от м.