Протокол № 320 от 16.02.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 320 гр. Пазарджик, 16.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Цветанкова при участието на секретаря С. Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Н. Цветанкова Гражданско дело № 20255220101145 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

Ищецът С. В. В., редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез пълномощника си, се явява лично и с адв. М. И. - С., редовно упълномощена да го представлява отпреди.

Ответницата Т. А. Д., редовно уведомена от предходното съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Ж., не се явява. За нея се явява адв. Т.

Ж., редовно упълномощени да я представляват отпреди.

Явяват се свидетелите К. А. У., Н. В. В. и С. В. С..

АДВ. И.-С.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. И.-С.: Водим един свидетел – Н. Ц. Ц..

АДВ. Ж.: Водя само един свидетел – И. И. Б.. Относно свидетеля Н. П., която е съседка на моята доверителка, посочена в ОИМ, по данни на моята доверителка същата е постъпила в болница. Моля да ни предоставите възможност да представим епикриза в следващото съдебно заседание. Към настоящия момент не мога да взема отношение за третия свидетел, нямам 1 данни от моята доверителка, защо не го е осигурила. Не ми е предоставила имената му.

АДВ. И.-С.: Предвид становището на колегата за двамата свидетели, които не се водят в днешното съдебно заседание, за които току що адв. Ж. каза, че няма данни, евентуално да измените Вашето определение, с което е допуснат този свидетел при режим на довеждане, защото не се води днес и не се сочи причина за неговото неявяване. Моля да го заличите като свидетел.

Предлагам да започнем със свидетеля К. У..

АДВ. Ж.: Не възразявам да се започне с разпита на свидетеля К. У..

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

К. А. У. – роден на 18.08.1974 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.

Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. У.: Познавам Т. от доста години, над 20. Знам за техните отношения, защото аз ги запознах. Беше зимата някъде около октомври месец 2024 г. След като ги запознах С. замина за чужбина. Това стана може би половин месец, най-много, след запознанството им. Тяхната връзка откакто ги запознах той замина за чужбина и след като се върна не продължи много дълго време. Не съм го мислил да го помня това нещо. За причината за тяхната раздяла С. ми каза, че тя си е тръгнала от него. Той ми се оплака, че тя му дължи пари. Тогава С., когато се върна от чужбина сподели, че са над 15000 лв. и аз тогава останах в невидение. Мисля, че около 20 000 лв. по думите на С. тя му е взела.

АДВ. Ж.: Аз се противопоставям на въпроса, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и моля в тази връзка да не се ценят събраните гласни показания на свидетеля. Изрично страната не дава съгласието си.

СВИД. У.: Познавам сестрата на Т.. След раздялата на С. и Т., както обикновено те не живеят в България и момичето и винаги идват, защото ме уважават, да си правят мохабет и да пием кафе. Мен ме нямаше, те бяха дошли в сервиза, в който работя, аз ги заварих там – Ива и нейният мъж, най2 вероятно. Както обикновено, цял живот, както е било – „как си, що си“, прегръдка, че не ги виждам и понеже С.чо ми беше казал, ако я видя, да й споделя и й казах, че сестра й е взела доста пари от новия приятел. Тя ме погледна и май че от очите й тръгнаха сълзи, ако не се лъжа и срещата приключи. Те си тръгнаха и повече не съм виждал никой.

Когато той беше в България на С. майка му почина. Не зная дали е имал нужда от подкрепа. Той не е споделил с мен. С. има къща в Братаница.

Посещавал съм тази къща. Не знам дали са живели с Т. там. Не са ме канили там. С. има апартамент в Пазарджик. Не съм чул Т. след тяхното запознанство, никой не е споделил какво се случва. Цялата история се случи, след като С. ми се оплака, че тя е постъпила така с него. Не съм имал контакти, не съм видял, не са ме поканили и не знам да живеят заедно и т.н. Аз ги запознах и той замина в чужбина. Аз ги запознах. След като ги запознах, съм видял С., той идва там при мен в сервиза. Обикновено той идва при мен и си пием кафето, не пропуска. Пием си кафето, правим мохабет и заминава. Заедно не са идвали при мен. Аз правя коли. С. има лек автомобил. Той купи автомобила, след като се прибра в чужбина, било е преди Коледа 2024 г. Той имаше една стара кола и аз го упреквах, че колата му е смотана. Преди Коледа ще е било, една седмица, защото за Коледа имаше кола. Отидохме, избрахме я, харесах му я за градски условия и той я взема. Аз му помогнах да си купи тая таратайка. Той беше само с мен. Т. не беше. Не си спомням С. да ми е споделил с кой ще посреща празниците. Не желая възнаграждение за това, че съм свидетел по делото.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Н. Г. Ц. – на 50 години, родена на ***** г. в гр. Пазарджик, живуща в Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, ищецът ми е първи братовчед.

СВИД. Ц.: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. Ц.: Ищецът ми е първи братовчед и освен това сме много близки, 3 тъй като сме израснали на село като деца заедно. Къщите ни са в съседство.

Той има навика много да ми споделя. От дълги години той работи, понеже е музикант, на круизни кораби в чужбина и през по-голямата част от годината той е в чужбина. През октомври 2024 г. той се прибра на 05-ти ноември.

Помня датите, защото много скоро след това майка му почина и е свързано с трагично събитие в семейството ми. Поправям се, на 05-ти октомври се върна.

На 05-ти ноември дъщеря ми е родена, затова тази дата ми излиза. Преди това ние се чухме с него по телефона и той ми спомена, че се е запознал с някаква жена и го попитах дали ще ме запознае. Той каза „Ами не, не, не знам дали нещо ще се получи. Нямам готовност, защото нямам връзка още с тази жена“.

Впоследствие ми каза начина, по който са се запознали, което ме озадачи. Не знам дали беше при този телефонен разговор, или беше в последствие, но техен общ приятел ги е запознал, мисля свидетелят преди мен. Понеже той има едно специфично чувство за хумор. Той е човек от шоу бизнеса и използва много често чувството си за хумор, широка душа е, умее да прави партита, но съм забелязала, че не всеки разбира чувството му за хумор. При тази среща той на шега й е казал: „Ами аз си търся жена за селски живот“. Което сигурно е шега, защото той самият не води селски живот. Тя го е възприела на сериозно и е казала „Да, недей да търсиш повече, ето, намеря я, аз съм жената". След това е споменал за някакво парти, което щеше да се организира от сестра му в търговски обект, тя има такъв обект в с. Ветрен дол. Още докато е казал, че ще правят такова парти, тя се е обадила на нейна колежка и си е уговорила да й вземе смяната и е казала „Аз ще дойда, освободих се“, без да я е поканил. След това на мен ми стана много странно, но не го разпитвах повече, защото и той не беше на етап, на който да му се говори и да разказва.

Пет дни след това майка му почина, което е станало непредвидено, неочаквано и ненадейно и пред него. Тя се е задавила, той ми е разказвал, за секунди е станало и той даже не е успял да стигне до нея. За него е било изключително голям стрес, при положение, че кратък период преди това загубил също баща си. Той също беше с него и той пое най-големия стрес. Ние много се притеснихме за него, защото събитията са се развили пред него. Аз му звънях след това да му предложа помощ, той каза, че няма нужда и има кой да му помогне. Впоследствие ми разказа, че тази жена е извикала Бърза помощ, ангажирала е погребална агенция. Намесила се е много активно в организацията на погребението, въпреки, че тя не е присъстваше на 4 погребението. Става въпрос за същата жена - Т.. След погребението си тръгнах с него, с неговата кола, защото той изглеждаше изключително стресиран. Разказа ми това, че тя му е помогнала и че му е оказал морална подкрепа, дори му е говорила „Майка ти няма да ти липсва, ще видиш, аз ще ти готвя“. Майка му беше много добра готвачка. Те живееха двамата и за него загубата беше много голяма. Това са неща, които на него са му направили много добро впечатление. В интерес на истината, на мен също ми направи добро впечатление. Аз се видях с него на Коледа, 26-ти декември. Понеже ние когато ходим на село, винаги му се обаждаме. Събираме се с моите родители и с него. Той е част от моето разширено семейство. Баща му беше много щедър човек, много ни обичаше и сме живели в разширен семеен кръг. На 26-ти бях на село и преди това се бяхме чули с него по телефона и той ми обясняваше, че ще има гости за Коледа, но не знаел дали ще се справи с готвенето и че трябва да пече пуйка и аз му обещах, че ще му помогна. На 26-ти отидох при него и разбрах, че тази жена е била на Бъдни вечер у тях, заедно със сина й и приятелката на сина й, но не съм сигурна дали на Бъдни вечер са били или на Нова година са били с приятелката му. На другия ден я нямаше, на работа ли е била. Даже мисля, че не е останала да спи там. Той каза, че е приготвила пуйката и я е сложила на бавен огън да се пече. Така че за мен този ангажимент отпадна. Почерпи ме с баница и тиквеник мисля, че беше направила тази жена и аз казах „Тя много добре готви“. Той каза „Изглежда, че е много добра домакиня“. Каза, че е ходил да купува нови тави, защото не е искал да ползва старите и заради нея е ходил да купува нови. Дори каза, че се е постарала и е правила луканка. Правила ли е, купила ли е, но е сложила да изсъхва домашна луканка, за да се представи пред него като много добра домакиня. Направи ми впечатление тогава, че той не беше преживял шока от смъртта на майка му. Беше изключително стресиран, шашнат и ми повтаряше едни и същи неща няколко пъти. Мен ме притесни, защото знам, че това е симптом за тревожно разстройство и се надявах поне малко да е по-добре от деня на погребението, но не беше така. Друго за тази жена, което ми разказа тогава на 26-ти, аз на другия ден трябваше да летя в чужбина. Трябваше да бъда една седмица при дъщеря ми в чужбина. Пак го попитах кога ще ме запознае. Той каза „Рано е“. Аз също не настоявах, защото ние сме си говорили с него друг път. Той ми е казвал, имал е и предишни приятелки, казвал ми е, че всичко върви много добре докато той замине и тогава никоя не 5 остава да го чака и той си страда. Затова е песимистично настроен с новите връзки, които започва и не бърза да запознава близките си със съответната жена. Беше си купил кола точно на 26-ти, аз я видях. Отивайки си на село, видях две коли паркирани – тази неговата новата и още една. Моят син ми каза „Знам на кой е тази кола, мамо. Това е на едно момче свястно“. После се оказа, че това е нейният син. Той също ми разказа, че е много свястно момче, също се занимава с музика и много са си допадали. Моят коментар беше „След като сте си допаднали със сина й тя сигурно много доволна от това нещо“. Той каза „Има нещо, като че ли ревнува, дразни се“. Каза, че когато са си сменили телефоните, тя е реагирала и е направила забележка на сина й и му е казала „Как така си даваш телефона на С. без да ме питаш мен“. С. ми каза, че и той е излизал със сина й с негови приятели и каза, че цялата компания са много свестни хора. По отношение на колата направи коментар, каза, че нейни приятели, на Т., са му подметнали и се беше подразнил, че много бързо й купува кола, нещо в този смисъл беше и той се беше възмутил и каза „Аз колата на мен съм си купил“ и каза „Евентуално, ако установим връзка, разбира се, че и тя ще може и тя да е ползва“. Това беше неговият коментар.

Мисля, че беше приготвил коледни подаръци, по един парфюм на всеки – на сестра му, на сина й, на приятелката на сина й и на самата Т.. Каза ми, че е купил две якета, като се е прибирал от чужбина, едното за него, другото било подарък за Т.. Действително се притесних за него, продължаваше да изглежда стресиран. На мен ми светнаха някои червени лампички. На Коледа той ми каза, че тя е правила операция - някакво доброкачествено образувание. Каза ми, че са ходили да прехвърлят някаква гарсониера, която е била на някакъв чичо или някакъв близък роднина, който е бил в старческия дом, и тя се е грижила за него и той от благодарност е решил да й прехвърли тази гарсониера. Впоследствие разбрах кой е финансирал тези мероприятия и операцията, която явно не се е състояла. Впоследствие ги разбрах тези неща и гарсониерата. Всъщност парите й ги е давал той за всичките тези неща. Но, тогава на 26-ти той не ми е казал, че й е давал пари. Ако ми беше казал, найвероятно, щях да се намеся в техните отношения, много по-рано. Но сега в последствие като говори него го е срам, че е бил толкова наивен, че някой е успял да го лъже, манипулира и се чувства като глупак. Дори не ми разрешава да кажа на майка ми и баща ми, защото той смята, че това са загубени пари. И си поставих за цел като се върна от чужбина да го видя, да видя какво е 6 положението, да се запозная с тази жена евентуално и да се опитам да преценя като човек и ако нещо ме притесни да го предупредя. За гарсониерата е финансирал прехвърлянето. Мисля, че ми говореше, че е около 1500 лв.