Решение № 28 от 14.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Разлог, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20241240100047 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Е.П.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.

„Ц.ш.“№*, б.Б.М.Б.Ц.“, ч/з адв. З.Х., против „П..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ч.р.“№*, представлявано от Т.Д..

Твърди се в ИМ, че „Е.П.“ЕАД е универсален правоприемник на „ЧЕЗЕ.Б.“АД, регистрирано през 2006 г., което от своя страна се е явява универсален приемник на „ЕрС.О.“АД, рег.№ф.д.№*/2000 г. по описа на СГС и „ЕрС.“АД, рег.№*/2000 г. по описа на СГС и ЕрП.“АД, рег.№*/2000 г. по описа на ПОС. Относно дейността по снабдяване с ел. енергия, правоприемството е настъпило по силата на съд. акт от 05.01.2007 г. Сочи се, че м/у страните са налице облигационни правоотношения, възникнали по силата на Договор №* от 28.01.2022 г. за снабдяване с ел. енергия. Въз основа на сключения договор била открита партида на ответното дружество с клиентски №*, за обект в г.Р., у.„Х.Б.“№1. Навеждат се доводи, че ищеца не е изпълнил задължението си за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за периода 28.01.2022 г. до 31.03.2022 г., като ответникът е бил длъжен да заплати цената на доставената и консумирана енергия за периода, което задължение не е било изпълнени към момента на подаване на настоящата ИМ. Също така се претендира и мораторна лихва за забава от 173.69 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 29.05.2023 г.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата на което да осъди „П..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ч.р.“№*, представлявано от Т.Д., да заплати на ищеца „Е.П.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№*, б.Б.М.Б.Ц.“, сумата от 1`500.77 лв. – главница за непогасени вземания по ф-ра №* от 12.03.2022 г., ф-ра №* от 12.04.2022 г. и ф-ра №* от 12.04.2022 г., издадени за доставена ел. енергия и мрежови услуги за периода 28.01.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното й изплащане, сумата от 173.69 лв. – мораторна лихва в/у главницата за периода от 26.03.2022 г. до 29.05.2023 г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

По делото е постъпила молба от ответника „П..“ООД с вх.№3183 от 13.03.2025 г., с която ИМ се оспорва като неоснователна. Приложено е платежно нареждане за извършено плащане на сумата от 1`500.00 лв. Прави се възражение за прекомерно адв. възнаграждение.

В ОСЗ ответникът възразява с/у дължимостта на претендираните суми и навежда доводи, че 1 въпреки погасяване на задълженията по главницата същите се дължат не от него, а от трето в настоящето производство лице, а именно НОИ, предвид сключен договор за наем на недвижим имот от 01.02.2022 г. и подадено заявление до „Е.П.“ЕАД (с предишно наименование “ЧЕЗЕ.Б.”АД) за промяна относно титуляра на откритата партида за процесния електоснабден обект - г.Р., у.“Х.Б.”№1.

В СЗ ищецът не се явява и не изпраща представител. В нарочно депозирана молба поддържа предявените искове. Признава извършено в хода на съд. производство плащане от страна на ответника до размера на сумата от 1`500.00 лв., с които според ищеца са погасени лихви, разноски и част от главницата.

С депозираната ИМ от страна на ищецът е предявен осъдителен иск по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.327 ТЗ, чл.98а, ал.1 ЗЕ, във вр. чл.11, т.3, във вр. с чл.14 от ПТЕЕ и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Съдът като взе предвид събраните по делото док-ства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответното дружество „П..“ООД е собственик на електроснабден имот в г.Р., у.„Х.Б.“№1, за който е открита партида с клиентски №*.

По делото не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е доставяло за посочения имот ел. енергия, включително и за процесния период, тоест имотът е бил електроснабден.

От приложения договор за снабдяване с ел. енергия от доставчик от последна инстанция №* от 28.01.2022 г., се установява, че м/у страните е възникнало облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия за процесния обект. Съгласно чл.13 от договора, клиента се задължава да уведоми ДПИ в 14-дневен срок в писмена форма за всяка настъпила промяна на предоставени от Клиента лични данни и/или настъпили промени в обстоятелствата, фактически и правни отношения, касаещи Клиента и/или на ползвания от него обект.

Съгласно чл.13, т.5, Клиента следва да заяви прекратяване на договора в 14-дневен срок при отдаване на ел. захранен обект под наем или смяна на наемател.

Представени са ф-ра №* от 12.03.2022 г., ф-ра №* от 12.04.2022 г. и ф-ра №* от 12.04.2022 г., с които са начислени дължимите суми за доставяна ел. енергия в процесния обект в периода 28.01.2022 г. – 31.03.2022 г.

По делото е представено платежно нареждане от 13.03.2025 г., от което е видно, че хода да процеса ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата от 1`500.00 лв. като основание за плащането е посочено „просрочено плащане“.

По делото е приложена стр.1 от Договор за снабдяване с ел. енергия от доставчик последна инстанция №* от 04.03.2022 г., сключен м/у ЧЕЗЕ.Б.АД и ТП на НОИ-Б., ведно с Приложение 1 към същия. Видно от последното, е, че се отнася до обект електроснабден имот, в г.Р., у.„Х.Б.“1.

От назначената ССчЕ се установи, че в счетоводството на ищцовото дружество ф-ра №* от 12.03.2022 г., ф-ра №* от 12.04.2022 г. и ф-ра №* от 12.04.2022 г. са осчетоводени правилно по съответните счетоводни сметки „Доставчици“ и „Клиенти“, отразени са в Справкадекларация за ДДС, дължимия ДДС по тях е внесен. Заведени са счетоводните книги съгласно ЗСч. Счетоводството е водено редовно. Мораторната лихва по трите ф-ри до 29.05.2023 г. е общо на 173.69 лв. Дължимата главница по трите ф-ри е от 1`518.77 лв., като с ИМ се претендира сумата от 1`500.77 лв.

Също така ВЛ е установило, че на 13.03.2025 г. от ответното дружество са платени 1`500.00 лв. В счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени следните погасявания: съд. разноски – 1`005.21 лв.; 201.83 лв.; задължения по ф-ра №* – 117.87 лв. и частично по ф-ра №* – 175.09 лв. Според ВЛ към настощия момент неплатените суми по ф-рите са следните: чл.572.51 остатък по ф-ра №* – 175.09 лв. и 653.30 изцяло по ф-ра №*. Общо непогасените суми възлизат на 1`225.81 лв.

ВЛ е констатирало, че в счетоводството на ищцовото дружество има дани за промяна на 2 партидата да процесния обект след 28.01.2022 г. Също така уточнява, че промени се извършват само от 1-во число на месеца, следващ подаването на заявление за смяна на доставчик на ел. енергия и в случай на промяна на титуляра на даден обект, тя влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ подаването на заявлението. „Е.П.“АД е уведомено за заявената смяна на титуляр за обекта, която е влязла в сила от 01.04.2022 г. Обектът е регистриран посредством нов клиентски №* с титуляр ТП на НОИ-Б.. Всички ф-ри по клиентски №* са платени.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като пълно, ясно и обосновано.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.327 ТЗ, чл.98а, ал.1 ЗЕ, във вр. чл.11, т.3, във вр. с чл.14 от ПТЕЕ, и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Така предявените искове са допустими, поради наличието на правен интерес от тяхното предявяване с оглед наведните фактически твърдения в ИМ и направените уточнения.

В тежест на ищеца е да установи както основанието, така и размера на вземането си, и поконкретно, че през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ел. енергия до присъединен в ЕПрМ обект, че ответникът има качеството на "потребител на енергийни услуги", както и че ищецът е изпълнил задължението си за процесния период като е доставил посочените в ИМ количества ел. енергия до електроснабдения обект, а ответникът е в забава в плащането на полученото от него. По исковете за обезщетение за забава, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава.

В случая с оглед направените от ответника възражения основния за изхода на делото въпрос е дали през исковия период м/у страните е налице валидно облигационно правоотношение, респ. дали ответника е имал качеството на „потребител“ на ел. енергия.

Съгласно §.1, т.41б от ДР на ЗЕ "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Страна по договора за продажба на ел. енергия са именно крайните клиенти по смисъла на §.1, т.27 г от ДР на ЗЕ. Те от своя страна биват 2 вида. Първите са "битови клиенти" по §.1, т.2а ДР на ЗЕ, които купуват енергията за собствени битови нужди. Съгласно чл.1, т.4 от ОУ, потребител на ел. енергия за битови нужди е ФЛ, собственик или ползвател на присъединен имот към ЕРМ на снабдителя, който ползва ел. енергия за домакинството си. Вторият вид крайни клиенти са "небитови клиенти" по §.1, т.33в от ДР на ЗЕ, които купуват енергията за небитови нужди.

Съгласно чл.4, ал.4 от ОУ, потребител на ел. енергия за стопански нужди е ФЛ или ЮЛ, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува ел. енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към ЕРМ, съгласно действащото законодателство.

Видно от посоченото дотук, за разликата от приетото за "битовите клиенти" в съд. практика, че от значение за възникване на облигационното отношение е именно наличието на собственост в/у електроснабдявания имот, то това изискване не е налице за "небитовите клиенти". В тази вр. и за настоящия случай не е относимо Решение №205 от 28.02.2019 г. на ВКС по г.д. №439/2018 г., III г. о., ГК, както и съд. практика в посочения в това решение смисъл, че след прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имот, доколкото същите касаят т.нар. "битови клиенти" на енергийни услуги.

В този случай /при промяна на собствеността/титуляра на ползване на имота/, приложение следва да намери именно предвиденото в общите условия, доколкото същите са задължителни за страните по облигационното отношение и предвиденото в чл.102 от ПТЕЕ.

Така в клаузата на чл.13, т.5 от ОУ, е посочено задължението на клиента в 30-дневен срок да уведоми за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите 3 основания, на които продавачът доставя ел. енергия на обекта. Действително по делото са налице данни, че процесния електроснабеден обект е бил отдаден под наем на ТП на НОИБ., като е налице и сключен договор с ищцовото дружество за електроснабдяването му.

Видно от последния, е, че договора е сключен на 04.03.2022 г., като по делото няма данни наемодателят да е изпълнил задължението си по чл.13, т.5 от ОУ, респ. по чл.13, т.5 от договор за снабдяване с ел. енергия от доставчик от последна инстанция №* от 28.01.2022 г. в по-ранен момент от 04.03.2022 г.

С оглед на горното, в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.102а от ПТЕЕ, която предвижда, в случай, че новия собственик или ползвател желае обектът да се снабдява с ел. енергия от настоящия му доставчик или е сключил договор с нов доставчик и са изпълнени изискванията на ал.1 (да сключи договор за доставчика) не по-късно от 25-о число на текущия месец, съответният мрежови оператор регистрира смяната на собственика или ползвателя от 1-во число на следващия месец, като обектът остава на пазара по свободно договорени цени при избрания от клиента доставчик и координатор на балансираща група.

Видно от заключението на ВЛ по изслушаната ССчЕ, че в съответствие с цитираната разпоредба е налице регистрирана нова партида за обекта с титуляр ТП на НОИ-Б., в сила от 01.04.2022 . При това положение и доколкото до тази дата краен потребител на ел. енергия за небитови нужди за процесния електроснабден имот се явява ответника съдът намира за неоснователни възраженията му за недължимост на сумите.