Решение № 5257 от 18.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5257 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина СтоЕ. при участието на секретаря Весела Хр. СтанчЕ. като разгледа докладваното от Екатерина СтоЕ. Гражданско дело № 20211100110107 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на К. В. К. с предявени против Гаранционен фонд гр.София осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за сумата 37 600лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 400лв.обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 10.11.2016г. в гр.София пътно-транспортно произшествие причинено от Н. Л. А., като водач на л.а. Мицубиши Паджеро с ДК № СА **** ВХ, който в нарушение на правилата за движение блъснал ищеца. На посочената дата пътувал заедно със семейството си, когато му се обадил негов приятел Т.А., който му казал, че закъсал с автомобила си-л.а.Волво на бул. България и го помолил за помощ. Отзовал се и пристигнал на мястото, където автомобилът на приятеля му бил спрял в крайната дясна лента за движение. Ищецът също спрял на разстояние в крайната дясна лента плътно вдясно до бордюра, оставил автомобила си на аварийни светлини, излязъл от него и се насочил към приятеля си. В този момент л.а. Мицубиши Паджеро, при движение с висока скорост, навлязъл в средната, а след това в лявата пътна лента, ударил се в мантинелата отляво, при което се върнал отново в средната лента с последващо отклонение в дясната, където ударил спрелия аварийно л.а.Волво, който от своя страна отскочил и ударил ищеца. Като последица от това 1 получил счупване на фибулата на левия крак и множество охлузни рани. Бил откаран в болница, където кракът му имобилизиран с ортеза, която носил повече от 30 дни, тъй като при последващо медицинско изследване било установено, че счупването не е зараснало и има разместване в областта на проксималната част на фибулата в стадии на непълна консолидация. Зарастването на фрактурата и възстановяването продължили дълго време с прием на медикаменти, спазване на режим и провеждането на няколко рехабилитации. В този период се придвижвал с помощни средства, бил в невъзможност да се обслужва, изпитвал болки, включително имал силно главоболие, световъртеж и гадане. Произшествието му се отразило негативно и в психично отношение-станал раздразнителен, затворил се в себе си, изпаднал в депресия, имал нарушения в съня.

Твърди във връзка с лечението да е направил разходи за закупуване на медицински консумативи, шина за коляното, медицински прегледи, лабораторни изследвания, извършени физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, закупуване на лекарства на обща стойност 400лв. Тъй като към деня на произшествието за л.а.

Мицубиши Паджеро не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ отправил до Гаранционен фонд претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Ответникът одобрил обезщетение за неимуществени вреди от 17 000лв. и за имуществени вреди от 369.50лв. с плащане по банков път на сумата по първото. Ищецът изразява несъгласие с така определените размери и счита, че не съответстват на реално претърпените вреди, обуславящо правния интерес от предявяване на исковете.

Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди с доводи, че определеното и платено обезщетение в тази част съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва да дължи обезщетение за имуществени вреди за разликата над 369.50лв. до претендираните 400лв. с доводи за липса на доказателства относно извършването на разходи за лечение. Счита, че не дължи законна лихва от 30.08.2019г., а ако е налице забава то началния момент следва да е подаването на исковата молба на 11.08.2021г.

Конституираното на основание чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач Никола А. не се явява или представлява в съдебно заседание и не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени вреди възниква на основанията предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета 2 държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото не е предмет на спор настъпването на 10.11.2016г. в гр.София, на бул.България пътно-транспортно произшествие с участието на л.а. Мицубиши Паджеро с ДК № СА **** ВХ, управляван от Н. Л. А., в резултат на което пострадал ищецът.

С одобрено споразумение на 09.09.2020г. по НОХД № 6358/2019г. по описа на СРС, 110 състав, Н. Л. А. е признат за виновен в това, че на 10.11.2016г. около 20.50ч. в гр.София, по бул.България с посока на движение от ул.Околовръстен път към бул.Тодор Каблешков и в района на № 85, при управление на МПС-л.а.Мицубиши Паджеро с ДК № СА **** ВХ, нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ЗДв.П, като не възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране и реализирал ПТП с намиращият се в крайна дясна лента на аварийни светлини с поставен обезопасителен триъгълник л.а.Волво с ДК № В **** НВ, като след удара последният отскочил напред и ударил намиращите се пред него пешеходци К. В. К. и Т.В.А. и по непредпазливост им причинил средна телесна повреда, по отношение К. К. изразяваща се в „счупване на малкия пищял на левия крак, в проксималната метафиза“, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр.4и пр.6, б.“а“, пр.2 вр. с ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид това и съобразно обвързващата сила на одобреното споразумение съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, осъществен от Н. А..

Не се спори, че към деня на ПТП за л.а. Мицубиши Паджеро не е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, съставляващо основанието по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ.

На 30.05.2019г. /стр.45-48/ ищецът уведомил ответника за настъпилото произшествие и поискал заплащането на обезщетение от 55 000лв. за неимуществени и имуществени вреди, от които 369.50лв.-имуществени вреди.

Ответникът образувал щета № 19210212/30.05.2019г., по която на 29.08.2019г. постановил отказ да заплати неимуществени вреди с аргумент, че не е представена влязла в сила присъда срещу виновния водач, а за имуществени вреди поради непредставяне на фактури с фискални бонове.

3

По-късно, с молба от 25.09.2020г. /стр.63/ ищецът представил препис от одобреното споразумение по наказателното дело, с оглед на което с писмо изх.№ 2401-345/14.10.2020г. Гаранционен фонд го уведомил, че с решение от същата дата на управителния съвет е одобрена сума в размер на 17 369.50лв., от която 17 000лв. за неимуществени вреди и 369.50лв. за имуществени вреди, представляващи медицински разходи, свързани с лечението. Посочено е, че последната ще бъде заплатена след представяне на разходо-оправдателни документи в оригинал.

На 20.10.2020г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата от 17 000лв. за неимуществени вреди.

При тези безспорни фактически обстоятелства спорния въпрос е относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в тази част дали и от кой момент ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва.

По делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/, изслушани заключение на вещо лице по СМЕ и заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и разпитани свидетелите В. В.а и С.Ф.П..

Видно от заключението по СМЕ в резултат на произшествието ищецът получил „закрита диафизарна фрактура на лявата малкопищялна кост в горната й част“, довела до трайно затруднение в движенията на долния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и „охлузвания и оток на лявата подбедрица, охлузвания и оток на лявата глезенна става, охлузвания на лявата предмищница и лакътната става, контузия на гръдния кош“, довели до временно разстройство на здравето. Непосредствено след произшествието постъпил в болнично заведение, където мекотъканните рани обработени, а увредения ляв крайник обездвижен с гипсова лонгета за срок от 4 седмици. След изписването продължил лечението в домашни условия и проведени множество контролни прегледи, при които се установило, че фрактурата на малкия пищял не е зараснала /забавена консолидация/, както и е наличен продължителен оток на лявата колянна и лявата глезенни стави. Според вещото лице причината е, че счупването е било косо по вид и разместено от групата мускули, които лежат върху костта, т.е. разстоянието между костните фрагменти е било по-голямо от обичайното и това е обусловило по-голяма продължителност на зарастването. Обичайно фрактура на малък пищял зараства за срок около 30-40 дни, докато при ищеца е продължило около 3.5 месеца, след което е започнал курс за рехабилитация и натоварване на левия крак.

Поради забавеното костно зарастване ищецът се е придвижвал по-дълго време с помощни средства. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 4 месеца, в рамките на който е търпял болки и страдания, интензивни в първите 3-4 седмици след инцидента и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпял периодично явяващи се болки в зоната на 4 фрактурата при пренатоварване на крака, както и при рязка промяна във времето, което е налагало прием на седативни и обезболяващи медикаменти. Според заключението на вещото лице към момента общото му състояние е стабилизирано, фрактурата е зараснала окончателно с остатъчна малка деформация от костния калус натрупан върху нея, която не оказва влияние при придвижването и при трудова дейност.

Движенията на лявата колянна и лява глезенна стави са в норма, ищецът се придвижва самостоятелно без помощни средства с нормална походка. Няма данни за трайни негативни последици или усложнения.

Според заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, преживяната пътна злополука е довела до адаптационно разстройство при ищеца-остра стресова реакция /кризисно състояние/. В деня на катастрофата имал емоционален срив, след което са възникнали тревожно-депресивни симтпоми като отговор на психотравмата-тревожност, диссомния /нарушен сън/, лесна раздразнителност, избухливост, страхови изживявания относно възстановяването, драстично ограничаване на социалните контакти. Получените физически травми са довели до временна невъзможност за самостоятелно придвижване и самообгрижване, наложили чужда помощ, от което се чувствал уязвим, зависим, физически безпомощен.

Изпитвал страхове за финансовото си състояние и благополучието на семейството, променил съществено начина си на живот и обичайни дейности с цел да не натоварва увредения крак. Невротичната симптоматика диагностично отговаря на „смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход“ в границите на адаптационното разстройство, която е с функционален характер, повлиява се добре от медикаментозно лечение и завършва предимно с оздравяване. При ищеца няма данни за тежка депресия, нито за прием на предписани от специалист медикаменти, не са налице и данни за психично разстройство или хронични, трайни личностови промени. Невротичната симптоматика е била в най-голяма степен изразена за около месец, когато се е чувствал напълно зависим от близките, и постепенно до към шестия месец е редуцирана с възстановяване на емоционалното равновесие и възвръщане на предишния начин на живот с ограниченията, които си е наложил за да предпазва увредения от катастрофата крак.