Решение № 2341 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20253110111994 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от К. Я. Я., ЕГН **********, срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7 771,00 евро, представляваща престирана сума по развален предварителен договор от 18.10.2023 г. за продажба и строителство на недвижим имот; сумата в размер от 2 126,09 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.10.2023 г. до 10.11.2025 г., ведно със законата лихва, считано от датата на завеждане на иска – 11.11.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. К. Д. поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Сочи се в исковата молба, че страните по делото са били страни по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, сключен на 18.10.2023 г. По силата на правната сделка ответното дружество се задължило да построи в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в *, многофамилна жилищна сграда, след което страните се уговорили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект, ситуиран в тази сграда, а именно апартамент № *, като ищецът закупи обекта от ответното дружество.

1

Договорената продажна цена била 60 000,00 евро.

На 20.10.2023 г. ищецът заплатил авансово на ответника сумата от 40 000,00 евро.

Строежът на сградата се забавил заради наличието на множество дела и спорове със собственика на поземления имот. Сградата била построена на груб строеж и повече от 12 месеца не се извършвали никакви строителни дейности.

На 01.10.2024 г. договорът е бил развален, като на тази дата било постигнато и съгласие и продавачът е върнал част от получената сума. Договорът бил развален, без да е предоставен срок за изпълнение, тъй като ищецът считал изпълнението за безполезно.

Бъдещият продавач-обещател от получената сума в размер на 40 000,00 евро е върнал на ищеца-бъдещ купувач чрез няколко превода част от сумата, като непогасеният остатък възлизал на исковата претенция от 7 771,00 евро.

Съгласно чл. 6.5 от предварителният договор ответникът изпаднал в забава за връщане на получената сума, считано от получаването на сумата, а именно 20.10.2023 г., поради което се претендира и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 20.10.2023 г. до 10.11.2025 г., чийто размер се твърди, че възлзиа на 2 126,09 евро.

По същество се моли съдът да уважи предявените искове.

Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, по делото ищецът е представил следните писмени доказателства, а именно: предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 18.10.2023 г., страни по който са ищецът и ответното дружество; платежно нареждане от 27.09.2025 г.; покана – уведомление за разваляне на договора; разписка за връчване на поканата – уведомление.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 1 996,84 евро.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ, РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, „*“ ЕООД, ЕИК * да заплати в полза на К. Я. Я., ЕГН ********** сумата в общ размер на 7 771,00 евро, представляваща престирана сума по развален предварителен договор от 18.10.2023 г. за продажба и строителство на недвижим имот, както и сумата в размер от 2 126,09 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.10.2023 г. до 10.11.2025 г., ведно със законата лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда – 11.11.2025 г., до окончателното погасяване на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „*“ ЕООД, ЕИК * да заплати в полза на К. Я. Я., ЕГН ********** сумата в общ размер на 1 996,84 евро, представляваща сторени делото съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2

3