Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3050 от 07.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2925/2024
Вид
Определение № 3050
Подписан
07.11.2024
В сила
07.11.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3050 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502925 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г. Д. Г. от ***** с ЕГН **********, чрез адв.С. Н. от АК Пловдив срещу определение № 1223/11.10.2024г. по гр.д. № 1720/2024г. на РС Карлово, с което е прекратено производството по предявения от Г. Д. Г. от гр.Баня против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.

Мотописта, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, иск за прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 999.84 лева, от сключения между страните Договор за потребителски кредит №3012139357 от 07.09.2016г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, като недопустимо.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че е налице по въпроса решение на СЕС по дело С 321/22г. на СЕС. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните 1 съображения:

РС Карлово приема, че наличието на нищожни клаузи в сключен между страните договор само по себе си може да обоснове правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожността им или на целия договор, но само когато съществува вероятност ищецът да бъде принуден да заплати суми, начислени му в резултат на приложението на тези клаузи. В случая такава възможност не е налице, тъй като крайният падеж на договора за кредит е и всички суми по него са били заплатени. При това положение за ищцата липсва правен интерес от предявения иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит или отделна негова клауза, тъй като евентуалното уважаване на същия не би се отразило по какъвто и да е начин на правното й положение. В случай, че ищцата счита, че сумата по процесния договор е недължимо платена, то същата разполага с възможността да предяви осъдителен иск против ответника за връщането й, при уважаването на който тя би могла да получи пълна защита на нарушените си права Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното. С решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22г. СЕС е решил, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза.

Аргументите СЕС за това са че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да заплати съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник 2 на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Ето защо в казуса предявения установителен иск за твърдяна неравноправна клауза в потребителски договор базиран на правни норми хармонизирани с Директива 93/13 е допустим, на база горното решение на СЕС по дело С-321/22г.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1223/11.10.2024г. по гр.д. № 1720/2024г. на РС Карлово, и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Определението е окончателно и подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3