Решение № 119 от 08.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Дупница, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20261510200107 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Й. М., с ЕГН ********** от гр. Б.........., ул. "Б....." № .. против НП № 1/20.12.2025 г., издадено от Директора на Областно пътно управление гр. Кюстендил, с което на основание 56, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата, му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 511.29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро, равняващи се на 1000.00 (хиляда) лева за нарушение по 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата.

Въззивникът моли за изменение на НП, като счита, наложеното наказание е явно несправедливо. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Лазарова, която изразява становище за законосъобразност на атакуваното НП и пледира същото да бъде потвърдени. Претендира деловодни разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.08.2025 г., инж. Н. А., на длъжност гл. експерт в отдел „ИРД“ , при АПИ, в присъствието на св. Инж. М. С. съставила АУАН срещу Т. Й. М. за това, че на 13.06.2025 г. при проверка на РП I -1 /Е79/, на км 353+200, около 400 м. след отклонението за Рилски манастир, в посока гр. Благоевград, в обслужващата зона на пътя, в границите на ограничителната строителна линия, в ПИ 39.116.83.56, собственост на Т. М., е изградено рекламно съоръжение без необходимото разрешение за изграждане съгласно Наредбата за специално ползване на пътищата, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП.

Нарушението е установено на база два съставени констативни протокола. КП от 13.06.2025 г., в който му е даден едномесечен срок за демонтиране на рекламното 1 съоръжение, което не е сторил, обективирано в КП от 31.07.2025 г.

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил му предявен, но е отказал да се подпише. Отказът е удостоверен с подписа на свидетел. Срещу АУАН не са постъпили възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което АНО е възприел същата фактическа обстановка и правна квалификация. Прието е, че нарушението е извършено за първи път, както и че същото не е маловажно, като са изложени подробни мотиви за това.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП- АУАН, както и от гласните доказателства – показанията на св. А. и св. С., като същите по същество поддържат констатациите отразени в АУАН. При съставянето на двата КП и АУАН са направили визуална проверка и засН. съоръжението, за което е приложен снимков материал по преписката. По преписката е приложено копие от писмо, изпратено до жалбоподателя, видно от което жалбоподателят е подавал заявление за издаване на разрешение да изгради рекламно съоръжение, в цитирания поземлен имот, като процедура за издаване на такова не е открита, поради обстоятелството, че заявителят уверил, че ще изгради такова извън строителната ограничителна линия. Горното обстоятелство се потвърждава от събраните гласни доказателства, включително и от даденото от жалбоподателя обяснение.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му, прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно приложените Заповед № РД-11999/13.09.2024 г. и Заповед № РД-11-998/18.09.2024 г. и в сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

При провеждането на АНП обаче, са допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушението е описано противоречиво и не става ясно за какво е наказано лицето, като по този начин е нарушено правото му на защита и същият е може да реализира правото си на защита в пълен обем. В този случай съдът не дължи произнасяне по съществото на спора.

В чл. 26, ал. 2, т.2, б. „б“ от ЗП е предвидено, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват изграждането на рекламни съоръжения.

В § 1 от ДР на ЗП в т. 5 е дадено определение на понятието „Ограничителна строителна линия“, това е линията, която определя площта от всяка страна на пътя, в която се въвежда разрешителен режим, а в т. 6 е дадено определение на понятието „Обслужваща зона“ –това е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. В т. 8 е дадено определение на понятието „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 от ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от 2 упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища.

Законът изрично определя органът, компетентен да издаде разрешение за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция пътна инфраструктура. В случая е подадено заявление, като процедурата не е доведена до края, тъй като собственикът на частния имот е заявил, че ще спази изискванията на нормативната уредба за поставяне на рекламно съоръжение.

Съгласно чл. 6 от Закона за пътищата, ограничителната строителна линия е 50 м за автомагистрали, 25 м за републикански пътища и 10 м за общински пътища. В случая се касае за републикански път и е необходимо ограничителната строителна линия, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на пътното движение, да е 25 метра, което според актосъставителя и свидетеля по акта не съответства на това изискване.

Според настоящия съдебен състав не са спазени императивните разпоредби на чл. 44, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е описано нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Не са представени документи за собственост на описания поземлен имот, не са посочени неговите граници и отстоянието на което е изградено рекламното съоръжение, считано от ръба на асфалта, за да може да бъде извършен съдебен контрол.

Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО. В случая не е назначена съдебно –техническа експертиза, тъй като в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно в какво е обвинен и не може да реализира правото си на защита в пълен обем, респ. и поставянето на задача към експерт е неизпълнима.

Поради посоченото по-горе съдът не дължи произнасяне по съществото на спора.

Водим от горното, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Разноски не се претендират от жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН Дупнишкият районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/20.12.2025 г., издадено от Директора на Областно пътно управление гр. Кюстендил, с което на Т. Й. М., с ЕГН ********** от гр. Б..............., ул. "Б......." №.., основание 56, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата, му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 511.29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро, равняващи се на 1000.00 (хиляда) лева за нарушение по 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, по реда на АПК, пред К............ административен съд, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3