Решение № 2368 от 21.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15383/2023
- Вид
- Решение № 2368
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.277 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, изр. второ · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 2368 гр. В., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110115383 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ЕПП” АД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление гр. В., бул. ВВ №... „ВТ“ срещу Н. В. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законния си представител - С. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул.Кавала № 27, ет.5, ап.7 и К. К. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на законния си представител - М. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.
„Р.М.“ №.... всеки от тях да заплати, както следва: 3292,16лева, представляваща половината от задължение в общ размер на 6584,33лева за незаплатена цена за консумирана ел. енергия по издадена фактура № ............. за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по партида с клиентски номер ...... и абонатен номер ********** за обект на потребление гр.
В., ул. „Р.М.“ №.... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2023г. до окончателното погасяване на задължението и 1420,70лева, представляваща половината от задължение в общ размер на 2841,40лева, мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 08.09.2023г., за което вземане е издадена заповед № 6101/10.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11797/2023г. на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответниците са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същите имат качество на потребители с клиентски номер ...... и абонатен номер ********** за обект на потребление гр. В., ул. „Р.М.“ №..... Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „ЕПП” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че потребителите не са заплатили сумите за потребена ел. енергия, по издадена фактура № ............. на обща стойност на 6584,33лева. Сочи се още, че с влязло в сила решение № 1667/21.12.2022г. по описа на ВОС, постановено по в. гр. д. № 602/2022г. е отхвърлен предявения от БК П., ЕГН **********, заменена в хода на процеса на осн. чл.277 ГПК от ответниците - Н. В. Н. и К. К. П., отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 6584,33лева, цена за консумирана ел. енергия по издадена фактура № ............. за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по партида с абонатен номер ********** за обект на 1 потребление гр. В., ул. „Р.М.“ №..... Ето защо, намира, че сумата е дължима от ответниците, като правоприемници на наследодателя П.. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена ч.гр.д. № 11797/2023г. по описа на ВРС.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който се претенцията се оспорва, като неоснователна. Възразява се за изтекла погасителна давност за задължението. Сочи се, че ответниците, като наследници на БК П., починала на 27.10.2020г., с оглед възрастта им към него момент, са приели наследството по опис. Тъй като наследодателката не била оставила нищо в наследство, ответниците не били получили нищо и нямало как да отговарят за задълженията й. Извън горното се оспорва ответниците да са придобили качеството на потребители в процесния обект. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена и претендират разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответниците редовно уведомени не се явяват, представляват се от упълномощен пр. представител, който поддържа отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща неплатена главница за консумирана ел. енергия за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по партида с клиентски номер ...... и абонатен номер ********** за обект на потребление гр. В., ул. „Р.М.“ №.... за което вземане е издадена фактура № ............. и лихва за забава върху нея. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 11797/2023г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК за процесните вземания, срещу която длъжниците са възразили.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че има вземане от ответника с посочения предмет и неговия размер, падеж на главното задължението и размер на вземането за обезщетение за забава. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното вземане.
На страните е обявено за служебно известно на съда и поради това ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК, че с влязло в сила решение по гр.д. № 10609/2019г. на ВРС, отменено с решение по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС, е отхвърлен предявеният от БК П., заменена в хода на процеса на осн. чл.277 ГПК от ответниците - Н. В. Н. и К. К. П. срещу ищеца отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че БК П. не дължи сумата от 6584,33лева по фактура № .......... за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. и за обект на потребление гр. В., ул. „Р.М.“ №.....
Нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК разписва, че решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила решение има действие и по отношение на частните и универсални правоприемници на страните, какъвто е и настоящия случай.
Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК.
Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за 2 предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите го белези – правопораждащ факт и съдържание. В този смисъл тя съвпада по предмет със силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск, поради което и съдът в настоящото производство следва да се съобрази с нея, като е длъжен да приеме, че сумата от 6584,33лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по издадена фактура № ............. за периода 22.02.2017г. до 21.02.2018г. по партида с клиентски номер ...... и абонатен номер ********** за обект на потребление гр. В., ул. „Р.М.“ №.... , е дължима, респ. правоприемниците на страната – настоящи ответници дължат, всеки от тях по 3292,16лева, представляваща половината от задължение в общ размер на 6584,33лева.
Предявения понастоящем иск по чл. 422 ГПК се явява допустим, макар и да е установителен по своя характер. Същият се явява продължение на предходно развило се заповедно производство, целта на което е да се създаде съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява доброволно, както в случая. С други думи казано, с влизане в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение се стабилизира, ползва се с изп. сила и е съдебно изпълнително основание по см. на чл. 404, т.
1 ГПК служещо за издаване на изп. лист.
Искът за съществуване вземането на ищеца за стойността на ел. енергията се явява основателен само на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 10609/2019г. на ВРС, отменено с решение по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС , без съдът да има правната възможност да преценява фактите, от които произтича вземането, в частност възражението на ответниците, че същите не са придобили качеството на потребители в процесния обект, защото с тях не се противопоставят факти, осъществили се след 06.12.2022г.- датата на устните състезание пред въззивната инстанция и поради това са обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС. По делото не се твърди, а и не се установи, ответниците да са заплатили стойността на начислената с процесната фактура ел. енергия, което е обусловило и правния интерес на ищеца от снабдяване с изп. титул за вземането си подавайки заявлението по чл. 410 ГПК.
Погасяване на задължението не е твърдяно да е извършено и в хода на производството.
Не се споделя и възражението на ответниците, че приемайки наследството по опис и тъй като наследодателката не била оставила нищо в наследство, ответниците няма как да отговарят за задълженията й. Ответниците са надлежно пасивно легитимирани с оглед наличните данни за осъществено приемане на наследството по опис, на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗН. С оглед обстоятелството, че по смисъла на чл. 48, изр. второ от ЗН приемането на наследството има обратно действие, считано от момента на откриване на наследството, то същото, прието от ответниците включва и задължението на наследодателя, независимо дали последният е притежавал имущество или не, което е ирелевантно за настоящия спор и поделжи на установяване на по – късен етап след снабдяване с изпълнителен титул от кредитора. Ето защо, предявеният иск в частта за главницата се явява основателен, което налага произнасяне на съда досежно релевираното възражение за изтекла погасителна давност на задължението, вкл. и на акцесорното такова.
По отношение на главното вземане:
Съгл. чл. 116, б. „б" ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или на възражение или искане за започване на помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен.
Като от прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога 5 години на осн. чл. 117 ЗЗД. Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за вземането. По повод изложеното следва да се приеме, че с 3 предявяването на отрицателния установителен иск от страна на потребителя е спряла да тече давността за вземането по първоначално издадената фактура и давността е прекъсната до размера на вземането, за който е отхвърлен искът. По арг. от чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД от прекъсването е започнала да тече нова 5-год.давност, а именно - от приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция. Т.е. в настоящия случай по отношение на главницата следва да се приеме, че не е изтекла предвидената в закона давност и задължението е дължимо. Искът следва да бъде уважен, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Видно от приобщените материали, предмет на влязлото в сила решение по гр.д. № 10609/2019г. на ВРС, отменено с решение по в.гр.д. № 602/2022г. по описа на ВОС е била само главницата, не и обезщетението за забава. Това вземане има периодичен характер. Приложима за него е разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД и вземането за тази лихва се погасява с кратката тригодишна давност. На основание чл. 114 ЗЗД давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от представеното извлечение от сметка, фактура с № ............. е с падеж 28.06.2019г. Т.е падежът на задължението е определен.