Решение № 13400 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13400 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110156386 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц. П. Ф. срещу ************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1 750,65 евро /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер с протоколно определение от 09.06.2026 г./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие от ПТП, настъпило на 13.05.2025 г. в гр. София по вина на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 13.05.2025 г. вследствие на извършено нарушение на чл. 48 ЗДвП, изразяващо се в отнемане на предимството на дясностоящо МПС на нерегулирано кръстовище на равнозначни пътища, водачът на застрахования при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********** не пропуснал, при което реализирал ПТП с лек автомобил марка ***********“, собственост на ищеца. С двустранния констативен протокол водачът на лек автомобил „*********“ признал вината си. Твърди, че завел пред ответното дружество уведомление за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което била образувана щета № *********** г. По съставен опис-заключение по щетата ответникът заплатил на ищеца сумата от 657,16 лв. Счита, че за отстраняването на щетите по автомобила са необходими 3 200 лв. При така изложените фактически твърдения отправя искането си към съда за присъждане на съдебно предявеното вземане за обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********** към датата на настъпване на събитието. Не оспорва механизма на процесното ПТП и вината на застрахования при ответника водач. Твърди, че сумата от 657,16 лв., която е изплатил на ищеца, била достатъчна за отстраняване на щетите по автомобила. В тази връзка твърди, че при отсъствието на разходооправдателни документи обезщетението следвало да се определи при условията на методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с наредба по чл. 504, ал.

2, т. 2 КЗ, или по правилата за тотална щета с оглед продължителния период на експлоатация на автомобила. Твърди, че претендираната сума надвишава действителната стойност на вредите и включва стойност за работи и детайли, които не били необходими за възстановяването на автомобила. Възразява, че увреденият лек автомобил не е бил в гаранция към датата на произшествието. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477, ал. 1 КЗ/.

Нормата на чл. 498 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск на увреденото лице с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалото от застрахователно събитие лице и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач и с изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 КЗ/. В случая с приетия за окончателен доклад по делото за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим.

За неговата основателност в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно 2 доказване следните правопораждащи факти: наличието на предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че ищецът има вземане за непозволено увреждане срещу водач на моторно превозно средство, чийто фактическият състав включва виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с което са настъпили твърдените имуществени вреди, размерът и характерът на вредите, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и ответника, произтичащо от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.

По арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване и положителните факти, на които основава своите възражения.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с приетия за окончателен доклад по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието към датата на настъпване на застрахователното събитие на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********** управляван от виновния водач; нанасянето на материални щети на собствения на ищеца лек автомобил марка ***********“, с рег. № ************; заплащане от застрахователя на обезщетение в размер на 657,16 лв.

С отговора на исковата молба ответникът изрично е посочил, че не оспорва конкретния механизъм на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, както и че същото е причинено вследствие на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „*********“.

Следователно, основният спор между страните е концентриран върху въпроса погасил ли е ответникът дължимото се по заведената щета с извършеното от него извънсъдебно плащане на по-малка от търсената от ищеца сума /657,16 лв./, респ. отговаря ли заплатената сума на действителния размер на вредите по процесния лек автомобил марка ***********“, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

За установяване на размера на действително претърпените вреди по делото е прието заключение на автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и обективно изготвено. Вещото лице е установило, че на 13.05.2025 г. около 17:30 ч. в гр. София водачът на лек автомобил марка „*********“, застрахован при ответника, се е движел по ул. „***********“ с посока на движение от ул.

„**********“ към ул. „***********“ и на кръстовището, образувано с ул. „***********“, не пропуска навлизащия отдясно на кръстовището водач на лек автомобил марка ***********“, при което между двата автомобила настъпва съприкосновение. В резултат от произшествието по процесния лек автомобил са настъпили видими щети по следните детайли: предна броня /облицовка/, преден капак, лайсна предна броня, предна решетка, 3 лайсна преден капак, водач под ляв фар, воден радиатор, въздух интеркулер, ляв фар, греда под радиатори. Вещото лице дава обосновано заключение, съгласно което всички материални щети по процесния лек автомобил, описани в двустранния констативен протокол за ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис на увредените детайли по процесната щета, са настъпили в пряка причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване на установения механизъм за това. Съгласно заключението на вещото лице стойността, необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния лек автомобил марка ***********“, с рег. № ************, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП – 13.05.2025 г., възлиза на сумата от 4 081,13 лв., а стойността, необходима за възстановяване на вредите, нанесени на автомобила, изчислена на база цени на алтернативни доставчици и сервизи към датата на ПТП, възлиза на сумата от 2 659,30 лв.

Според експертизата стойността на разходите за необходимия ремонт на увредения лек автомобил представлява 67,70% от неговата действителна стойност /6 030 лв./, поради което не е налице тотална щета по см. на чл. 390 КЗ.

Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказано пълно и главно, че в срока на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застраховател по която е ответникът, вследствие от виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач е настъпило процесното ПТП, в причинна връзка с което и като закономерна и естествена последица от което са произлезли твърдените имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил, поради което за него е възникнало правото да получи обезщетение пряко от застрахователя по реда на чл. 432 КЗ.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч., всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към Наредба № № 24 от 8.03.2006 г. на КФН /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., І т.о., Решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., І т.о., Решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ 4 т.о. и други, които са приложими и по отношение на действащия К3/.

Застрахователят по имуществената застраховка следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз), следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на имуществото /така Решение № 465/23.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 9837/2023 г./. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на автомобила), дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца /така Решение № 2931/16.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13300/2023 г./.