Протокол № 325 от 04.07.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 325 гр. С., 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Хр. Манова при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело № 20242200100498 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищците А. А. М. и Г. А. В., редовно призовани, се явяват лично и с адв.

А. Б., надлежно преупълномощен от адв. П. К. от днес.

Ответното дружество ЗК „Л.“ АД, редовно призовано, се представлява от юриск. К. А., с пълномощно по делото.

Вещото лице инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Юриск. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. Б.: Държим да бъдат изслушани ищците А. А. М. и Г. А. В..

Съдът е допуснал по реда на чл. 176 от ГПК обяснения на ищците по делото А. А. М. и Г. А. В..

Съдът отстрани от залата ищецът Г. В..

ИЩЕЦЪТ А. А. М.: Както си спомням, тръгнахме с каруцата.

Управляваше я този, който почина Т.. В каруцата заедно с него бяхме трима.

Пътувахме от С.. Имаше в село Ж.В. пазар за животни. Тръгнахме от Ж.В. за К. по черен път. Стигнахме до шосето и спряхме каруцата да пресечем пътя.

Спряхме да се огледаме, нямаше никой. Имаше една кола далеч. Видяхме, че е далеч. Тръгнахме да пресичаме. Минахме шосето. Бялата лента по средата минахме. Колата идваше от Б. за С.. Тръгнахме да пресичаме и се оглеждахме.

Виждаше се всичко. Колата беше много далеч и той караше. Минахме шосето, 1 конят влезе в черен път с предната част. Идваше колата силно и ни удари и паднахме тримата. Ударът беше в задната част странично. Имаше от нас употребили алкохол, но не чак толкова. Т. пи ракия, последно си взе сто грама ракия от магазина. Аз пих две бири малки кутийки, а третия Г. пи ракия.

Почерпани бяхме. Т. управляваше каруцата. Той изпи 50 грама в пазара ракия.

Като тръгнахме и се посрещнахме със сватанака му изпи още сто грама. Ние се движехме с кон с каруца. Искахме да отиваме в К..

Спряхме на черен път, а не на пътното платно. Преди пътното платно.

Имаше дървета покрай пътя, но се виждаше всичко. Първо е конят, след това е каруцата. Оглеждахме се, защото имаше видимост. Като спряхме конят не е стъпвал на пътното платно. На черния път беше и ние видяхме движението и видяхме, че нямаше. Видяхме, че нямаше нищо и тръгнахме и конят вървеше, не е тичал. Минавахме главния път. Там, където спряхме беше равно и имаше една пресечка. Този път, от който идвахме е едно цяло с асфалтовия път.

Имаше изкачвания. Когато пресичахме пътя видяхме, че има една кола, но е много далеч. Нямаше други коли, само тя беше. Беше светло, слънчево. Долугоре беше към 16 часа, следобед на 7 октомври.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

ИЩЕЦЪТ Г. А. В.: Не помня датата, но беше по гроздобер някъде.

Тръгнахме от Б., за да отиваме в К.. Тръгнахме по черния път. Имаше едно дърво, но колата беше много далеч. Имаше дърво, но се виждаше. Когато спряхме, конят беше на черния път и ние видяхме, че няма кола. Т. управляваше каруцата. Не знам дали той беше пил алкохол. Аз бях пил сто грама ракия. От Б. идвахме за К.. Не знам дали е пил Т.. Не бяхме заедно. Аз бях на магазина и си купих един хляб и щях да си тръгвам. Аз на пазар не съм бил, бях на работа. Аз отидох при тях към четири - пет часа, преди това не съм бил с тях. Спряхме на черния път, конят беше на черния път, оглеждахме се.

Има дървета на черния път, но добре се виждаше. Те бяха отпред, а аз отзад седнах. Колата беше доста далеч. Аз я видях, но беше отдалеч и конят вървеше по-бавно. Конят вървеше. Аз бях на платното, седнал в средата в задната част на каруцата като ни удари и не помня нищо. Т. управляваше каруцата. Дъска имаше. Отпред бяха А. и Т.. Т. беше седнал от дясната страна на седалката. Тъкмо остана задната част на каруцата и ни удари и вече не помня. Още малко трябваше да напусне каруцата пътя. Само каруцата, а коня беше излязъл. Там, където бяхме спрели пътят беше равен, но ние бяхме в ниското и за да се качим на асфалта имаше изкачване. Видяхме, че няма коли.

Добре виждам и наблизо и надалеч. Т. виждаше добре. Конят вървеше бавно.

Когато бяхме вече на пътя, тази кола беше далеч, но не можахме да усетим кога дойде. Когато бяхме на платното се виждаше, че е далеч колата.

Не съм видял А. и Т. да пият алкохол. Преди да стигнем до асфалта конят също се движеше бавно. В каруцата нямаше нищо, нямаше багажи, нито товари. Те двамата бяха отпред на седалката, а аз бях отзад и се бях подпрял на задната дъска и гледах към коня. Аз бях седнал на каруцата на пода и 2 гледах настрани и се бях опрял на страничните дъски на каруцата. Бях с дясната ръка към коня, а в лявата беше към С.. Отзад стана удара в каруцата.

От Б. идваше лекия автомобил, а аз бях обърнат към С.. Зад мен дойде удара.

Към момента е изтекъл предвидения в чл.199 от ГПК срок за представяне на експертизата.

Съдът пристъпи към разпит на вещото лице, като сне неговата самоличност.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Х. В. У. на 56 г., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, без родство, дела и особени отношения със страните по делото.

Вещото лице, ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност, която носи, обещава да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам изготвеното заключение. Нямам какво да добавя. Скоростта в момента на удара е определена по обективни данни. Тя е около 16 км/ч за каруцата и около 91 км/ч за автомобила. Изяснени са няколко варианта, като при равномерно движение на каруцата от тази скорост 16 км/ч към момента на навлизане ударът е бил непредотвратим. Ако се приемат данните за ускорителен режим на каруцата спрямо момента на навлизане на платното максималното устойчиво ускорение на каруцата от експериментални данни е 0,5 метра в секунда на квадрат. При това ускорение следва, че към момента на навлизане на коня на платното за движение неговата скорост е около 12 км/ч, за да може да ускори до 16 към момента на удара. Спирането трябва да е по-назад, за да е достатъчно разстоянието, за да ускори до 12 км/ч към монета на навлизане и до 16 км/ч към момента на удара. Това е механизма, т.е. ако имаме спиране, то е далеч по-назад по черния път.

Автомобилът е бил достатъчно отдалечен от мястото на удара и ако се приеме това за момент за възникване на опасност, то водачката е имала възможност да предотврати събитието. Тук основното е кога ще се приеме момента за възникване на опасност. Не може да се определи по обективни данни дали е спирала каруцата, тъй като нямаме такива и в огледния протокол от мястото на събитието.

Така нареченото изменение на скоростта след удара за автомобила ще бъде различно от това, което е в действителност. Изменението на скоростта се променя, не самата скорост преди удара. Изменението на скоростта в резултат на удара се променя. Автомобилът се движи с 91 км/ч към момента на удара.

Когато скоростта на каруцата е по-голяма изменението на скоростта за автомобила след удара ще е по-различно. Колкото времето за движение на каруцата е по-голямо по време на пресичането, толкова автомобилът е поотдалечен в началния момент, от който искаме да изследваме възможността за предотвратяване. Нямаме данни за наличие на употреба на спирачна система, няма спирачен път, фиксиран в огледния протокол. В изследването, което е направено относно предотвратимостта е именно това, че ако се отдалечи положението на автомобила, то водачката би имала възможност да задейства 3 спирачната система. В конкретния случай тя не е имала възможността да задейства спирачната система, предвид по-малкото време за движение.

Възприемам това въз основа на скоростта на каруцата в момента на удара. За това нещо в случая по делото има протокол допълнителен от следствен експеримент относно видимостта и доколкото си спомням там от този протокол видимостта е била променена, не е мерена към момента на събитието видимостта. Имаме данни от Гугъл Мапс и от фотоалбума към момента на огледа за наличие на крайпътно дърво вляво по посоката на движение на автомобила, което е видно на стр.3 от експертиза и то тази снимка показва, че видимостта на водачката на автомобила действително е към каруцата и е била по-голяма от нейната лява граница. Не е пълно ограничение на видимостта. Дървото е преди пресечката, която е вляво.

Каруцата минава зад дървото, пресичайки платното. Видимостта на водачката към каруцата се открива, когато каруцата премине нивото на дървото. Дървото е по-назад, по-далеч от платното. Не е на нивото на платното.

Ако приемем момента на възникване на опасност, навлизането на коня на платното за движение, което в случая във всички експертизи това изследвам, реално предотвратимостта на събитието е изключително занижена или водачката не е имала възможност да предотврати ПТП, защото скоростта 16 км/ч към момента на удара не може да се постигне от нулева към този момент.

Трябва да е 12 км/ч към момента на навлизането, т.е. ако е спирал трябва да е малко по-назад, да ускори до 12 км/ч към момента на навлизане и пресича платното достигайки до 16 км/ч. Ако се приеме, че опасността е още, когато каруцата тръгва, за да навлиза, което е някъде от нивото на дървото, тогава възможността за предотвратяване на събитието е по-голяма. Тя е могла да задейства спирачната система, да намали и да пропусне дори каруцата, без дори да намаля до пълно спиране. Въпросът е кога реално е възприела опасността и тя реално е възприела навлизането, според това, което цитира, тя възприема навлизане на кон, казва „гривата“. Казва, че вижда гривата на коня и тя предприема спиране. Не е могла да задейства спирачна система до момента на удара, тъй като времето не е било достатъчно. Това дали ще се вмени задължението да започне да спира по-рано, аз не мога да го приема.

Трябва да ми се укаже от съда в кой момент тя е могла. Във всички случаи, ако се приеме по-ранен момент, тя е била на достатъчно разстояние, за да предприеме действия. Тя е предприела действия, когато конят навлиза, защото това са й реалните възприятия. Тя е възприела опасност и е предприела спиране, но до момента на удара не е могла да задейства ефективно спирачната система. Към момента на удара това е скоростта. Аз имам научни разработки в тази посока, изследвали сме подобно движение и това е една малко над средната скорост в случая за кон с каруца, но конят в случая се е движил не в галоп, както се казва, а се е движил във високото ниво на скоростта.

Огледният протокол съм използвал в случая и после следствения експеримент. Тя е променена фактическата обстановка, предвид това, че са 4 извършвани ремонтни дейности, храсти са изрязани, банкети са разширявали, но това дърво е там. Дървото е имало корона, а когато е извършван експериментът беше в такова време, когато не е имало листа. Тази пролет беше. Абсолютно, дори житейски да го разследваме, случаят е типичен случай. Водач възприема навлизащ кон на платното за движение и предприема спиране. Тя е предприела, но не е било достатъчно времето. Не е имало възможност да задейства спирачките. Ударът е доста тежък и всъщност спирането не е с максимална ефективност след удара. Аз казах, че скоростта в момента на удара е 16 км/ч на каруцата. Трябва да намерим решение къде е спряла каруцата. Не съм определил това положение къде е била спряла.

Намерил съм решение на платното каква е бил скоростта, за да стигне 16 км/ч.

В тройната експертиза не е по-малка скоростта. От лявата граница до мястото на удара скоростта на движение на каруцата не би била 16, т.е. имам достатъчно експериментални данни от тази посока, че ускорението е от порядъка на 0,5 метра в секунда и при това ускорение не би се стигнало до навлизане на платното с 12 км/ч. Можем да приемем максимум от 10 до 16.

Това е максимално намалено възможна скорост към момента на навлизане.

Ако приемем, че трябва да стигне 16 км/ч, това е над 1,2 километра в секунда, което е невъзможно за кон с каруца. Аз съм правил изключително много експерименти в тази посока с мои дипломанти, но не може да се достигне такова ускорение. Има взаимна зависимост за кинематичното отстояние на всеки един, когато навлиза на платното и къде отстоява. Аз съм запознат със снимките от досъдебното производство. Спирането е по-назад, не е към лявата граница. По-рано е могла да започне да спира и ако е предприела действие за спиране, ще спре до мястото на удара. Това е категорично и ще се предотврати събитието. Ако предприеме по-рано, това е когато конят преминава покрай дървото. Вече е във видимата зона спрямо дървото. Това е ясно. Посоката на огледа е посоката на движение на лекия автомобил. Отляво идва и пресича надясно каруцата, като автомобилът се движи от Б. към С..