Решение № 374 от 08.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000395 по описа за 2025 година

С решение № 160/11.04.25 г., постановено по т.д. № 654/23 г. на Пловдивски окръжен съд, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на Д. А. Х. ЕГН ********** и И. К. Х. ЕГН ********** обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им В. Д.ова Х. ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 03.06.2023 г. на път 1-8, км 246, Пловдив - Поповица, причинено виновно от водача на лек автомобил БМВ 530Д с рег.№....., за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615, в размер на 180 000 лв. на И. К. Х. и 160 000 лв. на Д. А. Х., ведно със законна лихва върху сумите от 21.06.2023 г. до окончателното плащане, като са ОТХВЪРЛЕНИ всеки един от субективно съединен иск за разликата над горните размери до пълния предявен такъв от 200 000 лв.

„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, 13 600 лв. държавна такса за първоинстанционното производство, а на Д. А. Х. и И. К.

Х. - деловодни разноски в размер на 2 035,75 лв.

Д. А. Х. и И. К. Х. са осъдени да заплатят на ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“АД 174,75 лв. - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

1

Срещу горното решение са подадени въззивни жалби от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД и от Д. А. Х..

Жалбоподателят „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД обжалва решението в частта му, с която предявените искове са уважени за разликата над 140 000 лв. до уважениете размери: 160 000 лв. за Д. Х. и до 180 000 лв. за И. Х., ведно със законна лихва, считано от 21.6.23 г. до окончателното плащане. Излагат се съображения за неправилно прилагане на принципа за справедливост при определяне дължимите размери на обезщетенията.

Оспорва се извода за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като се поддържат доводи за наличие на такова в размер на 50 %, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. Иска се в тези части решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковете в тези им части бъдат отхвърлени като неоснователни.

Постъпил е отговор от насрещните страни Д. Х. и И. Х., с който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество. Иска се решението в обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено.

Жалбоподателят Д. А. Х. обжалва решението в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 160 000 лв. до 180 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 21.06.23 г. до окончателното плащане.

РазвИ.т се подробни съображения за обстоятелства, които според жалбоподателя следва да се вземат предвид при определяне справедливия размер на обезщетението. Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се присъди допълнително обезщетенение от 20 000 лв., или в общ размер на 180 000 лв., ведно със законната лихва от 21.06.23 г. до окончателното плащане и произтичащите от това последици за разноските за първа инстанция.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Д. А. Х. и И. К. Х. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на тяхната дъщеря В. Д.ова Х., на 18 години, настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от А.П.П. при управление на л.а.БМВ 530Д с рег.№....., за което МПС е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество.

2

С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на виновно и противоправно поведение на неговия водач, което е довело до реализиране на проценното ПТП, което като пряк и непосредствен резултат е довело до смъртта на дъщерята на ищците.

Механизмът на настъпване на ПТП е установен от първоистанционния съд на база заключение на КСМАТЕ, а именно: Водачът А.П.П. е управлявал л.а.БМВ 530Д по платното за движение на път 1-8 /гр.Първомай - гр.Пловдив/ в посока от изток на запад през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Той е ускорил автомобила до около 197 км/ч. Когато е достигнал до десен завой на пътя, водачът е загубил контрол над автомобила, при което автомобилът се е насочил на ляво, след което е напуснал платното за движение от лявата му граница, изминал е около 80 м и се е ударил в дърво. Ударът е настъпил в предната част на автомобила, който е тотално разрушен, дървото е проникнало в купето и заедно с деформираните детайли е стеснило значително пространството при предните седалки, където са се намирали водачът и спътникът му. Причината за произшествието е това, че водачът на горния автомобил се е движел с технически несъобразена скорост по отношение запазването на надлъжната устойчивост на автомобила, която скорост е била и неразрешена за съответния пътен участък, поради което е загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение от ляво.

При движение със скорост до разрешената за процесния пътен участък 90 км/ч, водачът би имал възможност да запази надлъжната устойчивост на автомобила, съответно не би изгубил контол над автомобила.

Пострадалата В. Х. е била пътник на предната дясна седалка на лекия автомобил. След произшествието тялото й е било намерено извън купето на автомобила. На В. Х. са причинени следните увреждания: тежка коремна травма с раздробяване на слезката, разкъсвания на черния дроб и излив на 1 400 мл кръв в корема; остра кръвозагуба; тежка гръдна травма със счупване на множество ребра двустранно по различни линии, контузия на белите дробове, разкъсване на долния лоб на десен бял дроб с излив на 300 мл кръв в гръдната кухина; счупвания на кости, кръвонасядания, разкъсноконтузни рани и охлузвания. Нараняванията по челно-теменната област на главата са причинени при контакт с предното обзорно стъкло на автомобила, а останалите - при контакт със земната повърхност. Причина за смъртта е острата кръвозагуба в следствие от раздробяването слезката и разкъсването на черния й дроб, което няма нищо общо с дегенеративните заболявания.

3

Починала е на място. Налице е пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и получените при него травматични увреждания и настъпилата в резултат от тях смърт.

Ако пострадалата беше пътувала с правилно поставен предпазен колан, най-вероятно не би напуснала купето на автомобила. При това положение тя не би получила голяма част от описаните травматични увреждания, които е получила при контакта със земната повърхност. Въпреки това, предвид тоталното разрушаване на автомобила, тя би получила други тежки инерционни увреждания, които биха били смъртоносни. При така описания механизъм на произшествието и скоростта, с която е настъпило то, от медицинска гледна точка няма възможност, при която да се избегне смъртният изход за В. Х..

В съдебно заседание вещите лица изключват хипотеза пострадалата да е пътувала с поставен предпазен колан. При поставен колан, тялото й нямаше да напусне купето на автомобила и биха се получили характерни охлузвания и кръвонасядания, които при нея не са налице.

Уточняват, че при подобен удар с толкова висока скорост и при поставен обезопасителен колан биха се получили други смъртоносни травми откъсване на аортата, откъсване на белите дробове, откъсване на опората на червата от рязкото спиране. Ако пострадалата е била с колан, същата би контактувала и с дървото, което при удара е навлязло във вътрешността на автомобила. Водачът е останал в автомобила и също е починал на място.

Смятат, че, ако е била с колан, пострадалата би починала от подобни на неговите травми.

При така установения механизъм на ПТП първоинстанционният съд е мотивирал изводи, че единствена причина за произшествието е загубата на контрол над застрахованата МПС, което се дължи на допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от водача му – управление с превишена скорост - 197 км/ч при разрешена 90 км/ч, както и нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, като настъпилата смърт на В. Х. е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който се е возила.

Тези изводи не се оспорват от страните в производството пред въззивната инстанция. Спорен е въпросът за наличие на съпричиняване от страна на починалото лице, като в тази връзка в жалбата на застрахователното дружество е направено бланкетно оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва съпричиняване. Заявява се единствено становище, че пострадалата се е возила без поставен предпазен колан, като значението на това обстоятелство в конкретния случай обуславял съпричиняване в размер на 50 %.

Това оплакване е неоснователно. В обжалваното решение са изложени мотиви за липса на съпричиняване, които изцяло кореспондират с установеното по делото, и се споделят от въззивния състав на ПАС. В случая е 4 прието за установено, че пострадалата е пътувала без обезопасителен колан, тъй като е получила травми, характерни за изхвърчане на тялото извън автомобила след удара и падането му върху земната повърхност, като същевременно липсват травми, които да са причинени от самия колан; правилно поставеният колан би препятствал това „излитане“ на тялото извън купето на превозното средство. Законосъобразно е прието, че за да е налице съпричиняване, е необходимо да се докаже, че това поведение е допринесло за настъпилата смърт, т.е. че поставеният предпазен колан би предотвратил смъртта на В. Х.. Такова доказване не е осъществено. Напротив, вещите лица са категорични, че при поставен колан тялото няма да изхвърчи извън автомобила, а да остане в него, при което не биха се получили травмите, от които е починала, нямаше да получи разкъсване на слезката и на черния дроб с тежка кръвозагуба, което се дължи на падането върху земната повърхност, но биха настъпили други несъвместими с живота травми, подобни на тези, получени от виновния водач, който е бил с поставен колан и тялото му не е напуснало купето на автомобила. В случая ударът в дървото е бил изключително силен и рязък поради високата скорост на движение; при каквито удари тялото спира своето движение, но вътрешните органи - не, което води до тяхното разкъсване; рязкото спиране причинява откъсване на аортата, откъсване на белите дробове, откъсване на опората на червата травми, които водят до смърт. Освен това, при удара дървото е проникнало в купето на автомобила на мястото на предните седалки и също би действало увреждащо. Поради посоченото вещото лица дават заключение, че и с поставен предпазен колан пострадалата най-вероятно би починала.

При така събраните доказателства възражението за съпричиняване обосновано е прието за недоказано и неоснователно, тъй като няма доказателства, от които да се приеме за установено, че поставянето на предпазен колан би предотвратило смъртта на В. Х., а напротив, доказателствата сочат на обратното.

Спорен пред въззивната инстанция е и въпросът за справедливия размер на дължимите обезщетения на двамата ищци – родители на починалата В. Х.. Застрахователното дружество поддържа теза, че присъдените обезщетения за прекомерно завишени и следва да бъдат намалени от въззивния съд до размер на 140 000 лв. за всеки един от ищците.